Местоположение и географска характеристика:
Гигинци е село в Западна България. Намира се в община Брезник, област Перник. Отстои на 55 км западно от столицата София, на 25 км северозападно от град Перник и на 14 км югозападно от гр. Брезник. Гигинци е обградено от селата: Бегуновци (от североизток), Ноевци и Непразненци (от изток), Планиница (от югоизток), Беренде и Габров дол (от юг-югозапад) и Кошарево (от северозапад).

Село Гигинци принадлежи на историко-географската област Граово. Разположено е сред северните склонове на планината Църна гора, чийто най-висок връх Тумба (1129 м) се извисява в югоизточна посока.
Селското землище е заето от нископланински и равнинен релеф – южната част от възвишенията на Църна гора, а в северната се простира Брезнишката котловина, където се намират обработваемите земи на селото.
Околните хълмове са изградени от метаморфни и седиментни скали с мезозойска възраст. Преобладават канелени почви и черноземни смолници. Климатът е умерено-континентален, определен от сравнително голямата надморска височина.
Растителният свят е представен предимно от тревиста и храстовидна растителност, и широколистни гори.
Тукашните природни условия благоприятстват за отглеждането на предимно зърнени и фуражни култури, както и за развитието на пасищно животновъдство.
През последните години населението на селото, което към 2016 г. наброява около 100 жители, прогресивно намалява. Болшинство са хората над работоспособна възраст, а малкото останали млади жители ежедневно мигрират до близките градове Брезник и Перник.

История:
Районът на днешното село Гигинци има многовековна история, започваща далеч назад в дълбоката древност. В селското землище за сега не са регистрирани паметници от преди средновековието, но из околните селища се намират достатъчно останки от по-ранни култури (ранновизантийска, римска, тракийска, праисторически), за да се разбере, че по тези земи в продължение на хилядолетия е съществувал интензивен поселищен живот.
Културно присъствие през средните векове е засвидетелствано с наличието на останки от средновековен манастир (намират се в землището на съседното село Ноевци), смятан за предшественик на днешния Гигински (Църногороски) манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Други паметници от тази епоха се разкриват в лицето на няколко средновековни крепости из околността, някои от които, изградени върху по-ранни такива. Централно място и роля сред тях ще да е вземала крепостта на личния връх Китка (1118 м и втори по височина в Църна гора), откъдето се открива панорамна гледка към цяло Граово.
Средновековният произход на Гигинци се потвърждава и от споменаването на селището в османски данъчни регистри още в първия век на робството (средата на XV в.). В опис на тимари (ленни владения) за Софийско от 1446 – 1455 г. то е записано по същото име, с 18 домакинства – християни (около 100 души), от които се събира общ данък в размер на 1430 акчета. Съществуването на селото по това време (само 50 – 60 години след завоюването на тези земи от османлиите), при това с не малобройно за тогавашните норми население, може да се приеме за основателно доказателство, че селището е съществувало на същото място или някъде в близост и през предосманския (българския) период.
Крепител на българския дух и християнска вяра на тукашното население несъмнено е бил споменатият манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Последният е разрушен през тъмните години на османското робство и в последствие, вероятно през късното средновековие (XVI – XVII в.) е бил възстановен, но по-навътре в планината, в землището на село Гигинци, познат днес като Гигински манастир, като запазил патроните си Св. Козма и Дамян.
Възобновената обител също преживява разорение, но в началото на XIX в. бива възродена за нов живот. През епохата на Българското възраждане в Гигинския манастир функционира килийно училище, като наред с Билинския манастир и старинната черква „Св. Петка“ в Брезник се превръща в един от основните културни средища в Брезнишко.
Гигинци и брезнишките села сериозно пострадват през кърджалийските времена (края на XVIII - XIX в.), когато по тези места вилнеят бандите на противопоставилия се на централната власт главатар Кара Фейзи и неговия син Али бег. Именно по тяхно време е възстановен Гигинския манастир (1814 г.), след като приемат щедър подкуп – два угоени бивола от ктиторите поп Захарий и поп Игнат от с. Бегуновци. В една приписка е записано, че това става „у трудно и турско време, у властителство безбожного и прочутаго Кара Везия....Просихме милост и он ни милост подари за два упитани биволе“
Отколешните и дълбоко застъпени християнски традиции сред местното население, освен с Църногорския манастир, са засвидетелствани и с наличието на два оброка:
- Оброк „Св. Троица“ - намира се в южния край на селото, в местността “Дубье“, вдясно от пътя за манастира.
- Оброк „Св. Илия“ -  разположен на едноименно възвишение, недалеч от „Дубье“, вдясно от пътя за манастира.

В самия център на Гигинци се намира храмът „Успение Богородично“, който е изграден след Освобождението, през 1881 г. По това време селото наброява 423 жители и е едно от големите селища в Брезнишка околия. През следващите десетилетия Гигинци се разраства значително, като достига своя пик в 1934 г., когато в него живеят 833 души. Поминъкът на местното население е свързан изключително със земеделие и скотовъдство.
В развитието на селото настъпва обрат след идването на социалистическата власт в 1944 г. Отнемането на земята и живата стока и включването им в ТКЗС остава много селяни без работа. Вследствие на това се задейства миграционна вълна към близките градове, при което населението започва тенденциозно да намалява: 1946 г. - 805 жители; 1965 г. - 532 ж.; 1985 г. - 288 ж.; 1992 г. - 283 ж.
Този процес не е спрял и до ден днешен. В противовес на обезлюдяването и спиране на разрухата в последните години е създаден „Инициативен комитет за спасяване на с. Гигинци“. Комитетът е изготвил дългосрочна програма за благоустрояването на селото, като за осъществяването ѝ се разчита основно на средства от община Брезник и дарения, както и на финансиране по програми на ЕС.
Днес единственият икономически фактор в Гигинци, като се изключи Гигинския манастир, който има собствено стопанство и привлича все повече хора, е земеделска производителна кооперация - ЗПК "Гигинци", разполагаща с обработваема площ, обори, складова база и техника. Перспективи в развитието на селото се разкриват в разширяване и подобряване на селскостопанското производство, както и в прилагането на туристически услуги, с оглед на природните и културни дадености.



Източници:
1. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
4. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
7. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
8. Сайтът на Национален статистически институт: www.nsi.bg