Банище е село в Западна България. То се намира в община Брезник, Област Перник.Село Банище е разположено в живописна котловина,по южните склонове  на Ерулска планина, на 70 км. от гр. София , 40 км.северозападно от гр. Перник и 24 км. западно от гр. Брезник. Над селото, в подножието на връх Копран има четири карстови извора, от които води началото си р. Светля, приток на р. Струма.Надморската му височина е 918 м.
Село Банище е едно от най-старите села в региона на Брезнишко. До 1934 година името на селото е Банишор. Предполага се, че селото е основано през 1584 година, но според направените изследвания от Окръжния исторически музей в гр. Перник и намерените предмети и монети, още по време на римската империя тези земи са населявани от латини.За съществувалата тук човешка деиност още през античността свидетелстват двете крепости,едната-Големо градище е разположена на връх Копран(2 км западно от селото),а другата-Мало градище под същият връх.Двете крепости са част от една и съща фортификацинна единица,която е свързана с металодобива,намираща се на пътя от Тимошкоморавския басейн към Струма и Бяло море.
Една легенда разказва за зараждането на селото и историята на първия му заселник. В средата на XVI в. с. Синдел - Провадийско, било нападнато от турци и едно българско семейство било избито. Живо останало само едно момченце Банко. В същото време турски паша обикалял по тези земи и чул случилото се. Пашата нямал деца, взел Банко и го отгледал като свои син. Минали години. Момчето пораснало и решило да се задоми. Пашата дал съгласието си и Банко се оженил за една хубава българска девойка. След сватбата пашата довел младото семейство в днешните земи на селото. Дал на Банко тапии за притежание на земя и право да носи оръжие. По-късно там се заселват и други семейства и селището се разраснало. Банко го нарекъл Синдел на името на родното си село, но след години хората го нарекли Банково село. Турците които минавали през клисурата го наричали Баниш, което впоследствие се трансформирало в Банишор, а по-късно и в Банище.
най-голяма забележителност на селото е манастирът "Св.Йоан Богослов",за който се предполага ,че е бил основан през Второто Българско царство,имал е много имоти,земи и за него се чувало до далечните български краища.
През 1876 г. до църквата е било построено и училище, първото в региона. В него се изучавали две дисциплини - наустница и псалтир. Училището е спомогнало за развитието на широка просветна дейност и утвърждаване на българщината в района.
И досега хората от с. Банище пазят живи традициите и обичаите, характерни за този район. Въпреки трудностите на днешния ден, в селото е запазено читалището, към което има група за автентичен фолклор. Гордост за селото е и сурвакарската група към читалището, която всяка година на 14 януари/Васильов ден и нова година по стар стил/, представя обичая "сурова". Сурова е част от зимните обичаи с маски, които се изпълняват през "мръсните дни" - от коледа до Иванов ден. Сурвакарската група на с. Банище ревностно съхранява древните обичаи и традиции, като се стреми да ги запази в най-автентичния им вид.