Местоположение и географска характеристика:
Арзан е село в Западна България. Намира се в община Брезник, област Перник. Отстои на 50 км западно от столицата София, на 20 км северозападно от Перник и само на 2 км североизточно от общинския център град Брезник. Селото лежи на пътя Брезник – Сливница. Заобиколено е от селата: Долни Романци (от запад), Ракита (от север) и Гоз (от изток).

Село Арзан принадлежи на историко-географската област Граово. Селището е най-малкото в община Брезник. Състои се от три махали: Рангелова, Минджина и Кузина, всяка от които има по 10 – 15 къщи. Трите махали, пръснати на сравнително близко разстояние една от друга, са разположени в югозападното подножие на хълм от планината Вискяр. Най-високата точка на този хълм е връх Св. Илия (1010 м), на който се намира едноименно оброчище.
Селското землище се простира на площ от 8,321 км² и е заето от равнинно-хълмист релеф. Околните хълмове са слабо залесени, с изключение на малки широколистни гори от бук и дъб, и изкуствено засадени през социалистическия период иглолистни гори. Но за сметка на това се среща изобилие от храстови (шипки, трънки, глог и др.) и тревисти видове (билки, полски цветя, горски ягоди) и гъби.
Не по-малко разнообразен е и животинският свят. Наред с неизброимо многото видове насекоми, влечуги и бозайници, особено присъствие в района имат пернатите. С право може да се каже, че околността на Арзан е истински рай за орнитолозите – среща се удивително многообразие от пойни птици, различни видове кълвачи, включително и редкият черен кълвач, няколко представителя на семействата на соколите и ястребите, кукумявки, пъдпъдъци и др.
Обработваемите земи, които заемат южната част на землището, са малко. Почвата не е особено богата, но добре виреят боб, картофи, слънчоглед и някои други селскостопански култури (предимно зърнени и фуражни). По-голямага част от прилежащата към селото територия се заема от пасища и гори. Последните предлагат идеални условия за развитие на пасищно животновъдство (овцевъдство, краварство и др.), което за жалост никак не е застъпено. Обилната паша с голяма наситеност на билки и чистият въздух са чудесна предпоставка за упражняване на пчеларство, но и то не е развито.
При все това, днес (2016 г.) село Арзан е почти обезлюдено, с население от 5 постоянно живеещи жители.

История:
Според устни предания селото е основано след разпадането на турски чифлик. Негови първи жители били ратаи – българи, които работели в чифлика. Така например, Рангеловата махала била основана от двама братя - Рангел и Михаил, но тъй като Рангел нямал деца решили да кръстят махалата на негово име.
В тези предания има голяма доза правдоподобност и връзка с историческата действителност. Може да се приеме, че в определен период от османското робство (XVIII – XIX в.) Арзан е било чифлигарско село – жителите му са работели за местния земевладелец – бей (днес в един от селските дворове още личат основите на къщата-кула на местния чифлик сайбия). Но съществуват и достатъчно доводи за да опровергаят становището, че селото е основано около Освобождението (1878 г.) или през XIX в. Писмените извори и някои културни паметници сочат, че Арзан е старо средновековно християнско селище.
В османските списъци на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. то е записано под името Мързян, към казата Брезник. Друга податка, доказваща старинността на тукашното селище, намираме в наличието на средновековна църква. Останките от последната и днес се личат в местността „Манастирище“ при селските гробища. Топонимът „Манастирище“ дава основание да се предположи, че църквата първоначално е била манастирска и вероятно след разрушаването ѝ през турското робство, към нея е изградено гробището.
Отколешната християнска принадлежност на местното население е засвидетелствана и от наличието на други християнски култови обекти:
- Оброк „Св. Илия“ - разположен е на едноименния връх, извисяващ се високо над селото. От незапомнени времена на това място арзанци са давали почит към светията и са молели закрила.
- Света вода – извира от скала в северното подножие на хълма Св. Илия.

При Освобождението (1878 г.), когато всички турци от Брезнишко се изселват обработваемата земя попада в ръцете на българските чорбаджии и селяни. Така и земите на турския чифлик в Арзан са разпределени между бившите му ратаи и изполичари, които дотогава са безимотни. Някогашния чифлик започва постепенно да придобива селищен вид. Според изложената статистика от първото преброяване на населението в Княжество България през 1881 г., селото има 100 жители. По това време, в Брезнишка околия само бурелските села Камбелевци и Манафски чифлик (дн. с. Начево) са с по-малко население – по 50 жители.
През следосвобожденския период основен поминък на местното население продължава да бъде земеделието и скотовъдството. Но за разлика от много села в Брезнишко, Арзан се разраства с много бавни темпове, като си остава едно от най-малките селища. Данните от преброяванията през годините са красноречив показател на тази тенденция: 1900 г. - 139 ж. и 20 къщи; 1920 г. - 186 ж. и 26 к.; 1934 г. - 228 ж. и 33 к.; 1946 г. - 234 ж. (максимумът).
След идването на социалистическата власт на 9.09.1944 г. и отнемането на земята и стоката на селяните, положението в Арзан рязко се влошава. В резултат, за по-малко от 20 години населението на селото намалява наполовина – от 234 ж. през 1946 г. на 116 ж. през 1965 г.
Същият процес се наблюдава и след настъпване на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.), когато селото е под реалната угроза от обезлюдяване.
С оглед на природните дадености и наличието на културно-исторически забележителности, днес единственият път към спасяването на Арзан би могъл да се открие в разработването на екологично земеделие и животновъдство и туризъм (селски, културен, нископланински, ловен и др.).




Източници:
1. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
4. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
7. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
8. Сайтът на Национален статистически институт: www.nsi.bg
9. Уеб страница на селото в „Уикипедия“