Хърлец е село в Северозападна България, намира се в община Козлодуй, Област Враца. Отстои на 12 км югоизточно от Козлодуй и на 68 км североизточно от Враца.
Селото е разположено на около 5 км южно от река Дунав, в близост до устието на река Огоста. Землището и Хърлец лежи върху плато, което е образувано от голям метеорит, прелетял от вселената преди хилядолетия. Платото носещо името на плодородната “Златия” е хълмисто, пресечено от юг на север с много дерета и долове, по които текат малки реки и потоци, които се вливат в реките Огоста и Дунав. Землището на Хърлец обхваща 45264 декара площ, надморското равнище на селото е около 50 м.
Върху землището на Хърлец е построена първата на Балканите атомна електроцентрала – АЕЦ "Козлодуй", която се намира на 3 км. северозападно от центъра на селото.
Населението на Хърлец към 2010 г. е 2155 души.
Районът на село Хърлец има богата история, за това свидетелстват множеството исторически паметници. Тук има 10 тракийски надгробни могили, следи от халколита и бронзовата епоха, тракийски и римски селища и некрополи.
Най-голяма културно-историческа забележителност в селото, е национален археологически резерват “Августа”, който включва античен град-крепост и средновековно селище. Резерватът е обявен за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 90 от 1965 г.
"Августа" се намира на 2,5 км северно от Хърлец, върху невисоко плато на левия бряг на старото корито на р. Огоста, в местността "Калето". В древните източници за първи път името Августа се среща в картата на Певтингер. За първи път в литературата К. Шкорпил споменава римският град Августа при с. Хърлец. След това старината е обект на изследване и публикации на редица български учени. През периода 1973-1984 г. на територията на крепостта са провеждани планирани археологически проучвания, които дават значими научни резултати. Най-ранните останки, регистрирани в обекта са от края на бронзовата епоха. Открити са няколко погребения, извършвани чрез трупоизгаряне в урна. Първото поселение е от времето на траките, то е просъществувало до установяването на римското владичество в днешна северна България. Данни за трайно римско военно присъствие има от средата на I век, когато е изграден укрепен лагер. Първоначално лагерът е бил ограден от дървено – землено укрепление, което по-късно прераства в каменна крепостна стена. През II–VI век се развива римски и ранно византийски градски център Августа с характерна за периода укрепителна система, която е била звено от отбранителната система на т. нар. Дунавски лимес. Тя изцяло е проучена и е установено, че крепостната стена е вкопана до 2,30 м. и дебелината и достига до 2,50 м. Стените и са изградени от грубо обработени камъни, споени с бял хоросан. Крепостните стени следват профила на платото и очертават неправилен петоъгълник. При археологически проучвания на северната част от западната стена са открити 12 кули, някои с ветрилообразен план, а дриги с U-подобен план. Влизането в Августа е ставало през три порти, разкрити са северната и западната. Градът е последователно разрушаван и възстановяван при Първото и Второто готски нашествия през III–IV век. През 431 г. Августа е седалище на епископия. Император Юстиниан I (527-565) възстановява града след едно от поредните разрушения. Последното разрушение на града е през VI век от аварите, след това той не е възстановен.
През средновековието върху развалините на античния град Августа възниква българско селище. Свидетелство за това са намерените съдове и парчета от такива с характерна форма и украса за периода от Първата българска държава (VII-XI в.). Разкопвачите  на античния град смятат, че животът в тази местност не е пркъсвал и през следващите векове.
Сведения за съществуването на село Хърлец през турското робство има в турските регистри от 1617, 1631, 1673 г., където се споменава под имената Хърлидж и Хърличе.
Днес, единствената останала старина от османския период и при това в руини, е средновековният манастир "Св. Троица", намиращ се недалеч от Хърлец, в местността "Манастира".
Доказателство за съществуването на Хърлец  и манастира през тази епоха е един надпис върху сребърен кръст, съхраняван в Етрополския манастир, където се споменава: "Хърлец, близо до Ряхово край Дунав..."
Днешната селска черква - "Успение Богородично" е построена през 1884 г. със средствата на хърлечани и дарения на живеещи тогава българи в румънските села край дунав. През 1995 година, в навечерието на 111 годишнина на храм паметника е направена вътрешна реконструкция – възстановяване на иконописа по стените в корабната част и ремонтиран изцяло олтара. Ремонта е извършен от десет студенти от художествена академия в София под ръководството на декана - доц. Григоров и с помощта на асистент Белишки. Целият ремонт е направен безплатно като дар за селото.


Използвана литература:
1. Димитрова Д. Археологически паметници във Врачански окръг, София, 1985
2. Енциклопедия на България - т. VII, изд. БАН, 1997 г.