Възрожденската черква „Успение Богородично“ се намира в западния край на град Копривщица, в Средна махала. Разположена е на малко възвишение, така че камбанният ѝ звън се чува отдалеч.

История:
Храмът е издигнат в днешния си вид през 1817 г. на мястото на стара, вероятно еднокорабна църква, изгорена от кърджалиите в 1804 г. От летописната книга на храма се разбира, че събралите се на 8 юли 1817 г. копривщенски църковни настоятели обявяват: „Воздвигохом от основания сего светаго храма, иже бист разорен и сожжен совсем от иновременних агаряни, иже и кърджалии нарицаху ся, попущением Божиим грех ради наших. Сего мы подновихом во славу пресветия владичици нашея Богородици и приснодеви Марии, во славном ея Успении." Датата 8 юли 1817 г. е изписана и на две места върху фасадата на сградата – в югозападния и югоизточния ѝ ъгъл.
Възстановяването на църквата става със средства, събрани от над двеста копривщенци. Според преданието черквата е била построена само за 11 дни, след като получили позволение от турския аянин, „само под влиянието на известни особени случки.“ Градили са я български майстори от подбалканските села Смолско и Мирково.
В двора на черквата са функционирали два метоха - на Хилендарския и Рилския манастир, чиито духовници създават първите килийни училища в Копривщица. В непосредствена близост до черквата е имало и една двуетажна  сграда, която била закупена от абаджийския еснаф за нуждите на девическото училище, открито през 1850 г.
Две десетилетия след възобновяването храмът „Св. Богородица“ става малък за нуждите на разрастващата се Копривщица. През 1839 г. старейшините на града, в присъствието на Неофит Рилски, решават да се издигне втора черква - „Свети Николай", „която да е подчинена на старата“. През 1836 г. гробищата са изнесени от черковния двор, като след това в него се погребват само свещеници и жители на Копривщица с особени заслуги към родния град и Родината. Тук са погребани Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, архимандрит Евтимий Сапунджиев, хаджи Ненчо Палавеев, Рашко Маджаров, Иван Врачев, Петко Теофилов и др.
През 1975 г. черквата е обявена за архитектурен и художествен паметник с национално значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Успение Богородично“ представлява трикорабна базилика с една апсида и вътрешен балкон (женско отделение) от запад. Наосът е разделен на три кораба от два реда по шест дървени и измазани колони. Непосредствено до него в западна посока е разположен обширен вътрешен притвор (отделен е само с редица по-тънки дървени колони), върху който се развива дълбока емпория (балконът). Олтарната част има централна апсида и многобройни ниши по източната, южната и северната стена. Предполага се, че апсидата с принадлежащата ѝ конха са останали от стария храм, при което са вградени в олтара.
Поради ограниченията за височината на християнските храмове, налагани от тогавашната османска власт, черквата е вкопана в земята. Църковната постройка е умишлено направена ниска и сгушена, слабо осветена и боядисана отвън като къща, за да не бие на очи и да не личи от далеч. Градежът е масивен, а покривът – двускатен. Таваните над страничните кораби са равни и обковани с дървена ламперия, а над средния кораб има имитация на полуцилиндрично сводесто покритие.
На западната фасада, над централния - западен вход, е долепена камбанария, изградена през 1896 г. с дарение от щедрия копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев. Последният дава пари и за построяването на постройка с параклис (1902 г.) на юг от черквата.
Към църковния комплекс принадлежат и две чешми – едната се намира в двора и датира от 1817 г., а другата - външната чешма, вградена в масивния зид, е от 1823 г.

Олтарът е отделен от наоса посредством красив дърворезбен иконостас, който е закрепен за два масивни дървени стълба. Олтарната преграда е съставена от три различни по време и стилистика части. Средната част, отговаряща на централния кораб, е изработена през 1821 г. и според Асен Василиев силно наподобява по стил на иконостаса в габровската църква „Свети Иван Предтеча“ (1814 г.), и може би е дело на същия майстор-резбар – хаджи Георги от Видин, представител на Тревненската художестевена школа. Двете странични части са значително по-стари и вероятно са пренесени от изгорената църква или друг храм в околностите на града. Декорацията на иконостаса е представена с библейски сцени сред плетница от гроздове, птици и животни, красиви цветя и решетки. Забележителни по своето изящество и красота е и дърворезбата по владишкия трон и амвона.
Голямо богатство за храма са и неговите икони. Автентични са четирите икони  “Успение на Пресвета Богородица”, “Св. Иван Рилски”, “Св. Георги”, и “Св. Евстатий”, рисувани  през 1837-38 г. от Захарий Зограф. Истински шедьовър на българското възрожденско изкуство представлява иконата на “Св. Евстатий”, в която изкусния иконописец е въплътил в образа на светеца изображение на достолепния копривщенски чорбаджия  и голям благодетел Петко Доганов, възседнал своя бял ат. Сред останалите икони се срещат имената на Иван Спасовски от Галичник (иконостасните икони, рисувани между 1893 и 1913 г.: „Христос”, „Три светители”, „Събора апостолски”, „Успение Богородично”, „Йоан Кръстител” и Богородица”, „Свети Петър и Павел”); Иван Николов Образописов (иконата „Свети Иван Рилски” с 10 сцени от живота му) и копривщенският художник Христо Енчев (иконата на двамата безсребреници „Свети Козма и Дамян”, както и „Свети Илия”).
Вътрешността на храма е частично украсена със стенописи. На северната и южната стена между прозорците са изписани светци в цял ръст. Живописна украса има и на пендативите над колоните. Стенописите в олтара са дело на самоковския живописец Спас Захариев (1900 г.).

От съкровищницата на копривщенския храм „Успение Богородично“ произхожда едно ръкописно четириевангелие, преписано от даскал Рашо от Враца през 1644 г. Вероятно ценният ръкопис е принадлежал на старинната черква, още преди опожаряването ѝ от кърджалиите. По какви пътища е попаднало в този храм не е известно. В първата половина на XIX в. на евангелието са сложени корици с красив обков от сребро и злато. От приписка в ръкописа узнаваме, че обковът е дело на златаря Лазар Николов. След като евангелието дълго време се е съхранявало в църквата “Успение Богородично” в Копривщица, през петдесетте години на XX в. църковното настоятелство го подарява на музея в града, където се пази и днес.

Из черковния двор се срещат множество останали от старото гробище надгробни паметници (кръстове и плочи), датирани от 1762 до 1874 г. Със своите красиво изписани надписи и оригинална декорация, представляват истински шедьоври на пластичното изкуство. Особен интерес будят шест надгробни мраморни плочи, които сега са подпрени на оградния зид. Те са от времето след кърджалийските размирици (1829 – 1874 г.), когато Копривщица  процъфтява и достига невиждано дотогава благосъстояние. По големите им размери (покривали са целия гроб) и изящна украса, се разбира, че плочите са принадлежали на гробове на заможни копривщенци. Освен че предизвикват възхищение, тези паметници изясняват и доста подробности за историята на Копривщица и неговите родове.




Източници:
1. архим. Евтимий (Сапунджиев), Извлечения из тевтера на църквата „Св. Богородица" от 1814 до 1843 г. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 617-627.
2. архим. Евтимий (Сапунджиев), Неиздадени материали по миналото на Копривщица. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 190, 555-558.
3. Делиделвов, Д. Бележки за историята на Копривщица. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, 194-198.
4. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г., 656.
5. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. София, 1977, 123-124.
6. Интернет сайт „Енориите“ - www.hramove.pravoslavie.bg