Възрожденската църква „Св. Димитър“ се намира в северната част на с. Лозарево, недалеч от центъра на селото.

История:
Датата на първоначалното изграждане на храма е все още неизвестна. Година 1858, която е изсечена над западния вход на църквата, се отнася за времето на неговото обновяване (преизграждане).  Фактът, че през 1850 г. в с. Коморева (дн. Лозарево) „до църквата“ е открито първото училище в Сунгурларската долина с учител поп Стефан Тодоров (родом от с. Коморева), говори че тогава в селото вече е имало действащ храм. Тази теза се подсилва и от обстоятелството, че споменатият учител е бил и селски свещеник.
Имайки се предвид, че османските власти са разрешавали да се строят християнски храмове само  върху по-стари такива, то може да се приеме същото и за тукашната църква. Възможно е на мястото на днешната черква „Св. Димитър“ де е съществувал храм още през средновековието, но  има вероятност тя да била построена след 1834 г., когато султана дава по-големи религиозни свободи на християните в Османската империя. Не е изключено църквата   да е пострадала по време на Кримската война (1853-1856 г.) и след това да е била възстановена -1858 г. (официално приетата година за съграждането ѝ).
Лозаревската църква „Св. Димитър“ е в днешния си вид от 1858 г., когато е изградена от тревненския първомайстор Генчо Кънев. По това време мухтар (кмет) на селото е бил Добри Желев. Църквата е ограбена и подпалена през 1877 г. при опустошаването на Коморева от башибозушките пълчища, останало в историята с названието „Големия бозгун“. След Ос
Архитектура и изкуство:вобождението (1878 г.) е възстановена от местни майстори.
Някои сведения за историята на храма и по-точно за неговите свещенослужители получаваме от надгробните паметници от стария църковен некропол. Те потвърждават, че първият учител в училището Стефан Тодоров е бил „поп“, който служил в разглежданата  църквата. За последното свидетелства мястото на гроба му – до самата църква. От друг надгробен кръст разбираме, че учителят Никола Русчев, който даскалувал в родното си село Костен и в Комарево 6-7 години, и също бил свещеник - „поп“.
През 1970 г. сградата е реставрирана, а камбанарията е преизградена, като е спазен  оригиналният ѝ вид.
Днес лозаревският храм „Св. Димитър“ е изцяло обновен (отвън и отвътре), добре поддържан е и черковният двор.

Архитектура и изкуство:
По план църквата е еднокорабна, триконхална (с два певника и една апсида) и с открит нартекс (нартика) от запад.  Наосът е покрит с полуцилиндричен свод, който е обшит с  летви. Певниците са високи колкото самият наос, така че увеличават неговия обем. В западната част на вътрешното пространство, над входа е изградена дървена емпория – балкон, служила в миналото за женско отделение. Масивният градеж на сградата е от каменни блокове (от пясъчник) споени с хоросан. Фасадата е декорирана със слепи двустъпални арки, които са разположени във външната  горна част на певниците и апсидата.
Разнообразие във външния вид на църквата допринася и доброто изпълнение на каменните колони на откритата аркада.
Първоначално наосът не е бил изписан. Стенописите са сравнително късни. Иконостасът на църквата е с проста дърводелска направа и само царските двери са от ажурна резба.

Особен интерес представляват надгробните паметници от стар некропол в църковния двор. Днес от него са запазени два правоъгълни надгробни паметника (почти изцяло зарити в земята), три доста солидни каменни кръста и един по-малък и множество парчета от счупени паметници. От епиграфските белези на надписите (всички на кирилица) кръстовете могат да се датират в общи линии към третата четвърт на XIX в.  На два от тях личат годините – 187- и 1872. Добре изсечените надписи подсказват, че паметниците са  изработвани серийно, като имената и датите са врязвани допълнително. Почти всички имат еднакви петрографски  белези – изработени са от специфичен пясъчник, който не се среща в Сунгурларската долина. Подобни кръстове са били широко разпространени в региона. Най-близките им паралели се разкриват в гробищата на близкото с. Подвис. За сега не е известно къде са били изваяни тези произведения на българското възрожденско пластично изкуство, но ако се направи петрографски анализ, ще бъде установено поне от кой район са излезли.


Източници:
1. Коева,М., Н. Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. София, 1987 г.
Източници:
2. Орачев, Ат.; Кабакчиев, Ю.; Банчева, Ел. - Из миналото на Лозарево – Коморева (от първото селище до 1885 г.), том 1, под печат.
3. Интернет сайт „Православните храмове в България“ - http://hramove.pravoslavie.bg