Предшественикът на днешна Варна – късноантичният град Одесос започва да изживява пореден възход от IV в., след като тези земи попадат в пределите на Източната Римска империя (Византия) със столица Константинопол, а недалечният възроден Марционопол (дн. гр. Девня) става главен град на провинция Втора Мизия. При това положение населението на Одесос се увеличава, идват нови преселници от Мала Азия, Сирия, и др. Обновена е старата инфраструктура - издигната е нова, по-голяма крепостна стена и се строят красиви обществени сгради. По това време градът става един от най-важните търговски центрове на ранна Византия.
През този период – ранновизантийския (IV – VI в.) християнството все повече се разпространява, въпреки че сред местното селско население традиционните тракийски култове се запазват до началото на V в. Голяма роля за утвърждаването на християнството в Одесос изиграват преселниците от източните провинции и най-вече от Мала Азия и Сирия. Повечето от тях са търговци и занаятчии, но се срещат и църковни лица. Така например сред известните имена на свещенослужители присъства и това на аба Маркилий, за който се предполага, че е бил ръководител на сирийската църковна община в града. Тогава Одесос се издига в епископски център, като в него и околностите му се строят много раннохристиянски базилики, украсени с многоцветни мозайки и стенописи. Според досега направените проучвания, само в границите на късноантичния град е имало шест базилики, а недалеч от крепостните стени – поне още толкова. Важни паметници, свързани с християнството в Одесос, са и надгробните паметници от V – VI в. Разкрити са над 70 такива, които всъщност представляват най-голямата сбирка от раннохристиянски паметници, произхождащи от българските земи.
През VI в. реален ръководител на Одесос е църквата в лицето на своята глава – епископът. Това положение вероятно се запазва до замирането на града по време на император Ираклий (610 – 641 г.). В края на VІ и началото на VІІ в. нашествия на авари, славяни и други опустошават и обезлюдяват земите между Хемус (Стара планина) и р. Дунав, които постепенно са изоставени от Византия, като Одесос, най-солидната опора на античната култура в региона, се предава последен. Предполага се, че градът е превзет и разорен в 614 г., при което цялата му богатата ранннохристиянска култура е унищожена, а мястото му остава незаселено за няколко века.
На градската територия на днешна Варна са известни следните ранновизантийски църкви:

- Базилика на ул. „Хан Крум“ (N43°12'06'' E27°55'05''), известна като Епископската базилика, е най-големият и представителен раннохристиянски храм в района на Варна. Разкрита е случайно през 1914 г., а сондажно е проучена от археолога М. Милчев през 1949 г. Паметникът е изцяло разкопан археологически през 1969 – 1973 г. от Д. Димитров, А. Кузев и М. Лазаров. Чрез направените археологически проучвания се установява, че базиликата е изпълнявала функциите на главен епископски храм на раннохристиянския Одесос.
В архитектурно отношение сградата представлява голяма трикорабна базилика със синтрон в апсидата, с нартекс (притвор), екзонартекс и вероятно с атрий (вътрешен двор от запад). Дължината ѝ е 40 м, а ширината 16 м. На места зидовете ѝ са запазени на височина до 1,60 м. До северозападния ъгъл на базиликата навярно допълнително е бил пристроен кръгъл баптистерий (кръщелня). Поради гъстотата на съвременното градски застрояване са останали неразкрити части от екзонартекса, южния кораб, баптистерия и атрия.
Установени са два строителни периода. Първият датира от втората половина или края на IV в. От тогава са запазени няколко стенописни фрагменти. През този период трикорабният наос е разделен от масивни двойни мраморни колони, а подът – покрит с великолепна мозайка, фрагменти от която днес се съхраняват във Варненския археологически музей. През V в. базиликата е разрушена, а по-късно, вероятно през VI в., е възстановена в първоначалния си план, като подовото ѝ ниво е издигнато. На мястото на колоните е изградена стена от големи, вторично употребени квадри, за да носят новия стилобат. Подът на новата църква е покрит с мраморни плочи, а нартексът и екзонртексът – с големи квадратни тухли. Тогава, в пода пред олтарното пространство е вграден реликварий, за който е преизползвана една двойна колона от първия период. Освен това, в южния кораб е вградена тухлена засводена гробница, а към северната стена на сградата са долепени няколко помещения, вероятно със селскостопански характер.
Множеството разкрити находки и фрагменти говорят, че църквата е имала изключително богата архитектурна и художествена украса.
Епископската базилика е разрушена по време на варварските нападения от края на VI – началото на VII в.
След разкриването, паметникът е консервиран и от тогава (близо 50 години) по него не се провеждани никакви възстановителни дейности. Периодично се почиства от гъстата растителност, с която е обхванат и въпреки, че се намира в центъра на града не е познат на многобройните посетители на Варна.....

- Базилика на ъгъла на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Козлодуй“ (N43°12'02'' E27°54'47''), която е доста голяма, но поради гъстото градско строителство през XIX – XX в. е силно разрушена. Проучена е от археолога Александър Минчев през 1973 г., след като е разкрита при изкоп за строеж на сграда. Но заради малки размери на изкопа са разкопани само малки части от централния и южния кораб. Въпреки това, се разбира, че базиликата е със значителни размери, вероятно трикорабана, и е претърпяла преправки. На същата улица („Козлодуй“), в северозападна посока, през 1961 г. При строеж на жилищна сграда е засечена друга част от базиликата – вероятно нейният нартекс, който е имал същия градеж като останалите разкрити части. Това позволява да се определи нейната приблизителна дължина – около 20-25 м.
Църковната сграда е изградена в стил opus-mixtum – от малки каменни блокчета и тухли. Подът на централния кораб е бил покрит с големи квадратни тухли. В източната част на същия кораб по пода е била изградена засводена тухлена гробница, частично повредена още през древността. В нея е бил погребан висш църковен служител или ктитор, с достатъчни заслуги, за да бъде погребан в църквата. Входът на гробницата е бил затворен с мраморна надгробна плоча с надпис, фрагменти от която са намерени на място. Надписът е в мерена реч на латински, което е рядко явление за елинофонския Одесос, но за съжаление името името на погребания не е запазено (В. Бешевлиев. Старохристиянските надписи от Варна като исторически извори. В: ИНМВ, 19(34), 1983).
При разкопките от 1961 г. е открит фрагмент от капител, а при тези от 1973 г. - мраморна олтарна плоча (Д. Овчаров и М. Ваклинова. Ранновизантийски паметници от българските земи (IV – VII в.). С., 1978, с. 42, рис. 80.) и малък кампферов капител.
Надписът, посочените находки и малобройна фрагментирана керамика позволяват базиликата да се датира към V – VI  в.

- Базилика на ъгъла на ул. „Цар Калоян“ и „Княз Дондуков“ (N43°12'02,5'' E27°55'07'') - намирала се е в непосредствена близост североизточно от римските терми. За съществуването на тази църква се разбира, след като при строеж на жилищна сграда през 50-те години са забелязани масивни зидове на антична постройка и мраморна колона с релефен кръст.  Изкопите на строежа са наблюдавани от археолога Д. Димитров, но за съжаление не са направени разкопки. Няколко години по-късно, при разкопките на термите, на около 20 м от това място е намерен фрагмент от теодосиански капител.
Тъй като базиликата не е разкопана, не могат да се направят заключения за нейния план и размери. Въз основа на разкритата архитектурна пластика, археологът Ал. Минчев датира църквата към VI  в.

- Базилика на ул. „Сан Стефано“ и  ул. „Черноризец Храбър“ (N43°11'56'' E27°55'08''), на чието място е имало античен храм, който през късната античност е преустроен в църква. Открити при разкопки части от силно разрушена сграда са носели следи от многобройни преправки, като на най-високото ниво е открит фрагментиран ранновизантийски капител с монограм, характерен за VI  в. (М. Мирчев. За античните храмове на Одесос. В: ИНМВ, III (XVIII), 1967, с. 24.).
Въз основа на възстановения план на по-ранния – езически (дорийски) храм се предполага, че църквата не е била с големи размери. Според Ал. Минчев християнският храм е бил построен вероятно след разрушаването на античния храм (или по-скоро е преправен) някъде към края на IV – началото на V в., а през VI  в. е претърпял ново преустройство.

- Базилика под сградата на ул. „Св. Климент“ № 18 (N43°12'05'' E27°54'00''). Проучена е от Д. Димитров през 1963 г. при изкопите за основите на сградата. По-голяма част от нея и олтарното ѝ пространство са останали под улицата. Въз основа на разкопаното се разбира, че става въпрос за голяма трикорабна базилика с монументална мраморна украса. На мястото са открити мраморна колона с релефен кръст и капители. Под нивото ѝ са разкопани и гробници от предримския некропол на Одесос. Поради малкото открити материали, базиликата е датирана най-общо в V – VI  в.

- Базилика на ул. „Цариброд“ и ул. „Цар Симеон“ (N43°12'01'' E27°54'47'') е последната (шеста) известна, попадаща в рамките на късноантичната крепостна стена на Одесос. Проучена е през 1982 г. от М. Лазаров, при което се установява че е била много голяма трикорабна базилика, но за съжаление доста разрушена. Разкопани са само запазените части на централния и северния кораб, които са били покрити с тухлен под. Въз основа на наличните данни тази базилика е датирана към V – VI в.

- Базилика на ул. „Поп Богомил“ (N43°12'01'' E27°54'36,7'') е седмата разкрита на територията на днешна Варна, но през късната античност се е намирала на около 1 км от западната крепостна стена. Разкрита е при благоустройствени работи през 1950 г., когато са открити зид с масивни каменни блокове, мраморна олтарна маса с кръстове от двете страни и зидана засводена гробница, ограбена още в древността (М. Мирчев. Една старохристиянска гробница. - ИВАД, VIII, 1951, с. 121.).
Планът на църквата не е изяснен, тъй като не е било възможно да се проведат разкопки на по-голяма площ. Въз основа на намерените детайли църквата се отнася към V – VI в.




Източници:
1. Александър Минчев. Ранното християнство в Одесос и околностите му. В: ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 31 – 42.
2. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 172 – 173.