ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базиликите на Марцианопол - гр. Девня
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Девня
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Провадийска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

В основания от император Траян през II в. град Марцианопол (отначало като римска колония), просиял през раннохристиянския период (IV - VI в.) в епископски център, досега са открити четири църкви:

I. Голямата (Епископската) базилика:
Разположена на висока тераса в централната част на античния град, тази църква е най-голямата и импозантна религиозна сграда сред всичките разкрити в района. Поради значителните размери, местоположението, вътрешна структура и изключителни декорации се предполага, че именно този храм е бил катедрален и край него се е намирало седалището на най-висшестоящия свещеник в епископията.

История и проучване:
Базиликата е разкрита от археолозите Милко Мирчев и Горана Тончева през 1956 - 1957 г., като материалите не са публикувани. Резултатите от досега направените проучвания дават основание да се предположи, че в нея се съхраняват мощи на светец, както и наличие в близост на епископска резиденция, навярно криеща изключително ценни артефакти.
Въпреки своята значимост, паметникът не е изцяло проучен. Години след разкопките църквата е оставена необезопасена, изложена на влиянието на атмосферните условия и човешкия достъп. Вследствие, част от подови мозайки са допълнително увредени, а някои мраморни елементи са откраднати. Доста по-късно е взето решение мозайките да бъдат затрупани с пръст, за да се предпазят от атмосферните влияния. Стените на базиликата обаче остават непокрити. При разкопките са разкрити и много мраморни елементи – основи на колони и капители. Някои от тях са оставени сред руините, други са изложени пред сградите на полицията и в Музея на мозайките в Девня, както и в двора на Археологическия музей във Варна. По различни причини повторни разкопки не са предприети, така че остават много въпросителни за архитектурния план, хронологията и датирането на паметника.

Архитектура:
План на Голямата базилика (по Г. Тончева и В. Попова)По план Голямата базилика е  трикорабна, с полукръгла апсида, широк трансепт и голям нартекс (притвор) и с размери: дължина – 38,7 м и широчина - 25,30 м. Апсидата е изместена на север и е имала синтрон. Източната стена на базиликата е претърпяла преустройства. Южната ѝ половина е изместена по-навътре към наоса спрямо северната и е по-тънка. Правят впечатление много тънките стени на сградата, което подсказва, че са носили лек дървен покрив. Градежът им е от камък, споен с хоросан, със слаб примес от счукани тухли.
Наосът (централното пространство) е с размери 23 на 27 метра, разделен на три части от две колонади с по пет колони, които са притежавали изящни капители и профилирани бази, част от които са оцелели. Подпорите в ъглите на трансепта са масивни зидове. Нартексът на църквата е тесен, неразчленен и снабден с шест входа. Възможно е базиликата да е имала баптистерий и атрий.
Археолозите и историците предполагат, че декорацията на базиликата е била изключително пищна. Колонадите били от мрамор, с коринтски капители, украсени с медальони, типични за втората половина на V и началото нa VI век. Сред интересните находки е коринтски капител с изображение на орел. Много малко се знае за обзавеждането, украсата и богослужебните предмети. Важна част от орнаментиката са били мозайките, покривали пода на трансепта и централния кораб в наоса. Около олтара са открити червени фрагменти от гипс и стенопис. Почти нищо не е запазено от олтарната преграда освен малък фрагмент от основа. Особен интерес представлява олтарната маса, която е с доста по-големи от обичайните за Тракийския диоцез размери. Сред любопитните артефакти е лампа във формата на круша с напречни релефни прорези. Открити са и монети от времената на император Аркадий в края на III и началото на IV век, на Юстиниян – от средата на VI век, както и късноантична керамика.
Под пода на базиликата е разкрита гробница. Местоположението ѝ предполага, че е била предназначена за висшестоящ представител – вероятно епископ или ктитор. Този факт предполага, че в храма се съхраняват мощите на светец.
Голямата базилика има два строителни периода, засвидетелствани от градежа, архитектурната пластика и мозайките. Въз основа на досега наличните данни се предполага, че първоначално (IV в.) църквата е била само трикорабна, а по-късно (през VI в.) е получила трансепт. От тогава са и мозайките. Архитектурата на базиликата от този втори период намира паралели с църкви от земите на днешна Северна Гърция.
Досега направените проучвания позволяват храмът да бъде датиран в широките граници на IV – VI в., като за тяхното прецизиране ще трябва да се осъществят нови разкопки с изучаване на различните пластове и артефакти в нея.

Понастоящем, въпреки че се намира в центъра на археологическия резерват „Марцианопол“ и са изминали  повече от 60 години от разкриването ѝ, Епископската базилика продължава да се руши и нейното възстановяване да не влиза в приоритетите на отговорните институции!

II. Еднокорабна църква:
Намирала се е на десния бряг на реката, в южната част на античната и късноантична крепост. За нея съобщава Карел Шкорпил. Била е с малки размери: дължина  - 7,70 м, ширина – 5,50м и дебелина на стените 0,70 м. Градена е от варовиков камък и е имала богата украса. Намерени са мраморни корнизи с релефна украса, пиластров капител с акантови листа, бази от колони, олтарен кубичен престол и др. До църквата е имало и други градежи.
Тази църква не е датирана. Шкорпил предполага, че е ранна – от IV в. Разрушена е напълно в началото на XX в.

III. Базилика в крепостта:
Намира се в амфитеатъра на Марцианопол, в източната част на ареята му. Разкопана е от М. Мирчев и Г. Тончева., без да е публикувана.
Църквата е била трикорабна. Навярно е била изградена с материали, взети от  амфитеатъра. Ориентировъчно е датирана към V – VI в.

IV. Базилика извън крепостта:
План на Базиликта извън крепостта (по Х. Шкорпил)Намира се на североизток от крепостната стена на Марцианопол. Открита е през 1906 г. от Шкорпил.
Представлява триапсидна трикорабна базилика, с размери: дължина (без апсидата) – 25,50 м и ширина – 18 м. Два реда колони делят дълъг наос, като широчината на централния кораб е 9,40 м, на страничните – по 3 м. Наосът се свързва с нартекс посредством три входа, по един към всеки кораб. Самият нартекс от запад има само едни външен вход. В източния край на северната стена са открити следи от втори вход.
Дебелината на стените е 0,70 м, а градежът им е от малки квадри. В изкопите са намерени фрагменти от колони, корнизи, база in situ, облицивъчни мраморни плочи, а до северния край на главната апсида – реликварий. Около църквата са разкрити други постройки. Може да се предположи, че на това място е съществувал манастирски комплекс. Базиликата не е датирана. Едно последващо археологическо проучване би могло да осветли повече подробности и за този храм.

При така наличните данни (за съществуването на 4 раннохристиянски църкви и индикации за още неразкрити такива) става ясно, че в днешно време в Девня няма нито една напълно проучена, реставрирана и експонирана старинна църква, която да напомня за някогашното бляскаво величие на раннохристиянски Марционопол............?!

Източници:
1. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 183 – 185;
2. Фейсбук страница "Девня - древна и модерна": https://www.facebook.com/live.devnya/
3. Осведомител – Георги Александров

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"