ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Сопотски мъжки манастир "Св. Спас"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сопот
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карловска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Сопотският мъжки манастир „ Възнесение Господне” (Свети Спас) се намира на около 1 км северозападно от град Сопот, в близост до главната - начална станция на седалковия лифт. Разположен е в подножието на Стара планина и на левия бряг на река Манастирска.
Днес наименованието „мъжки“ е само нарицателно, останало от миналото, през голямата част от което обителта е билка мъжка, като сега в действителност е женска.

История:
До наши не са достигнали убедителни доказателства, или все още няма разкрити такива, които да свидетелстват за точното време на основаване на този манастир. Според предания той е  наследник на намирал се в Сопотския район средновековен манастир "Св. Троица", съществувал до XI-XII век. Възникването на Сопотския манастир се свързва със средновековната крепост Копсис (дн. Аневско кале), която през 20-те години на XIV в. е столица на местния владетел деспот Войсил (брат на цар Смилец). Светата обител е дарявана с права, упоменати в запазени три грамоти от българския цар Смилец (1292-1298 г.), от което може да се предположи, че тя има статута на „царски” манастир. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят.
По време на османското робство Сопотският манастир „Свети Спас” е крепител на българските дух и книжовна традиция. Още с основаването в него съществува скрипторий, от който са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г.. Разпространяването на богослужебни книги се потвърждава от Йордан Ненов, учител на Вазов от класното училище, който намира в манастира 12 минея. Тук игумен Партений прави два преписа на "История славянобългарска" (от 1828 г. и 1845 г.), станали известни на науката като "Сопотски преправки".  Както бележи руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил светата обител в 1845 г., в Сопотския манастир винаги се е служило на църковнославянски език. Това се потвърждава и от запазените в манастира богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски език.
Освен развиваната дейна книжовна дейност, в обителта функционира и килийно училище и певческа школа. За техен основател се сочи йеромонах Никодим (през 1737 г.). Монахът, който е роден в Сопот, завършва епархийското училище, а после и Киевската духовна академия, и прави и много преводи на книги от руски на гръцки. В спомените на другите свещеници той остава като вдъхновен разпространител на книжовността и просветата в този буден край на родината.
Интересен факт е че, зад стените на светата обител се състои среща между Неофит Рилски и копривщенския чорбаджия Вълко Чалъков, които решават да открият класни училища в Копривщица и Пловдив.
През многовековното си съществуване, наред с духовната и богатата книжовно-просветна дейност, в манастира се развива и революционна дейност. Сопотският манастир „Свети Спас“ е съдбовно свързан с името на Васил Левски. Именно в  него на 7 декември 1858 г. рилският таксидиот в Карлово отец Кирил подстригва бъдещия Апостол, давайки му монашеското име Игнатий. По-късно, през 1869 г., отново тук  Левски създава и първия монашески революционен комитет с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. За сведение, по време на революционната си дейност Дяконът се крие предимно в близкия Сопотски девически манастир (метоха), където е укриван от тамошната игуменка Христина.
В манастира „Св. Спас“ често се отбива и Тодор Каблешков. След обесването на Левски, през 1875 г. тъкмо тук Каблешков наново заклева членовете на възобновения Сопотски революционен комитет, на който става член и самият Иван Вазов. Неслучайно това християнско средище бива възпято от Патриарха на родната ни литература , и то в най-известния му роман – „Под игото“. В две от главите на култовото си произведение – „Викентий“ и „Зелената кесия“, той говори за манастира като за мястото на така наречената свещена кражба. Става дума за това как тук дякон Викентий  е откраднал 200 лири от своя покровител отец Йеротей – в името на народното дело. Едни от главните герои в „Под игото“ – хаджи Ровоама с послушницата му Рада Госпожина, пък са живеят в килиите на споменатия сопотски женски манастир. Вазов е увековечил манастира „Св. Спас“ и на друго място. По време на една страховита буря през 1869 г. един вековен бор се стоварва върху църковната сграда в манастирския комплекс и успява да събори част от нея. Тогава големият поет не се помайва, а тутакси съчинява стихотворението си „Борът“, което бива издадено през 1872 г. и става първото му публично коментирано стихотворение. Картината, която класикът майсторски пресъздава в лиричната си творба, и до днес въздейства със своята експресия и образност: „Как винаги борът сърдит, непокорен/ се бореше храбро с туй страшно духло/ и в тоз бой отчаян, изкъртен от корен, /с шум грозен простира гигантско тело"
Друг факт, свързан с манастира, е че още преди Освобождението сопотските учители и просветни дейци започват да издават в него вестник „Остен“ - един от първите сатирични вестници в България.
През годините на османското робство Сопотският манастир „Св. Спас“ е многократно разрушаван от поробителите. През размирните кърдажалийски времена обителта  споделя съдбата на другите сопотски църкви и вероятно тогава е на няколко пъти розорявана (градът е нападан и опустошен през 1794, 1800 и 1807 г.). Изглежда че претърпява тежки поражения, защото манастирската църква е изцяло възстановена едва през 1870 г., когато художникът Георги Данчов (съратник на Васил Левски) я изографисва.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) манастирът е отново опожарен. През юли 1877 г., когато Сопот е нападнат и разорен от башибозуци, много от жителите му търсят спасение в светата обител. Но точно тук, в двора ѝ, се разиграва една от най-страшните сцени, които святото място помни. Защото в него много сопотчани намират смъртта си под ятагана на поробителя. Тогава оцелява само олтарът на съборния храм, а очите на светците върху иконите му биват избодени от щиковете на неверниците. Тези осквернени изображения се пазят и до днес в храма.
Възстановяването на манастирският комплекс, в резултат на което го виждаме днешния му вид, започва през 1879 г., когато игуменът Рафаил изгражда нова голяма църква и чешма. Днес неговият гроб се намира зад олтара, на изток от апсидата на църквата. Впоследствие е реставрирана и старата сграда, свързана с революционното движение.
През втората половина на XX в. манастирът е превърнат в женски. Понастоящем Сопотският манастир „Св. Спас“ е действаща девическа обител и е обитаван от три монахини.

Архитектура:
В архитектурно отношение Сопотският мъжки манастир „Св. Спас“ представлява комплекс от съборна църква и жилищни и стопански сгради.
Манастирската църква „Възнесение Господне“ е голяма еднопространствена сграда с купол и една апсида. Куполът е скрит под покрива, а над четирите ъгъла на издадени части от северната и южната стена има по един тесни барабан с кубе.
От старата живописна украса на храма са запазени отделни фрагменти в олтара. Те са дело на зографа Георги Данчов, който е изписал и Араповския манастир. Всички останали стенописи са съвременни - изографисани са през 1978-79 г. и са дело на пловдивски художници.
В манастира има две жилищни сгради – стара (възстановена след опожаряването на манастира в 1877 г.) и нова, която се обитава от монахините. В една от жилищните сгради се пази камбана, излята в  град Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от родени в този край българи, живеещи в Румъния.


Източници:
1. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"