Сопотският мъжки манастир „ Възнесение Господне” (Свети Спас) се намира на около 1 км северозападно от град Сопот, в близост до главната - начална станция на седалковия лифт. Разположен е в подножието на Стара планина и на левия бряг на река Манастирска.
Днес наименованието „мъжки“ е само нарицателно, останало от миналото, през голямата част от което обителта е билка мъжка, като сега в действителност е женска.
История:
До наши не са достигнали убедителни доказателства, или все още няма разкрити такива, които да свидетелстват за точното време на основаване на този манастир. Според предания той е наследник на намирал се в Сопотския район средновековен манастир "Св. Троица", съществувал до XI-XII век. Възникването на Сопотския манастир се свързва със средновековната крепост Копсис (дн. Аневско кале), която през 20-те години на XIV в. е столица на местния владетел деспот Войсил (брат на цар Смилец). Светата обител е дарявана с права, упоменати в запазени три грамоти от българския цар Смилец (1292-1298 г.), от което може да се предположи, че тя има статута на „царски” манастир. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят.
По време на османското робство Сопотският манастир „Свети Спас” е крепител на българските дух и книжовна традиция. Още с основаването в него съществува скрипторий, от който са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г.. Разпространяването на богослужебни книги се потвърждава от Йордан Ненов, учител на Вазов от класното училище, който намира в манастира 12 минея. Тук игумен Партений прави два преписа на "История славянобългарска" (от 1828 г. и 1845 г.), станали известни на науката като "Сопотски преправки". Както бележи руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил светата обител в 1845 г., в Сопотския манастир винаги се е служило на църковнославянски език. Това се потвърждава и от запазените в манастира богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски език.
Освен развиваната дейна книжовна дейност, в обителта функционира и килийно училище и певческа школа. За техен основател се сочи йеромонах Никодим (през 1737 г.). Монахът, който е роден в Сопот, завършва епархийското училище, а после и Киевската духовна академия, и прави и много преводи на книги от руски на гръцки. В спомените на другите свещеници той остава като вдъхновен разпространител на книжовността и просветата в този буден край на родината.
Интересен факт е че, зад стените на светата обител се състои среща между Неофит Рилски и копривщенския чорбаджия Вълко Чалъков, които решават да открият класни училища в Копривщица и Пловдив.
През многовековното си съществуване, наред с духовната и богатата книжовно-просветна дейност, в манастира се развива и революционна дейност. Сопотският манастир „Свети Спас“ е съдбовно свързан с името на Васил Левски. Именно в него на 7 декември 1858 г. рилският таксидиот в Карлово отец Кирил подстригва бъдещия Апостол, давайки му монашеското име Игнатий. По-късно, през 1869 г., отново тук Левски създава и първия монашески революционен комитет с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. За сведение, по време на революционната си дейност Дяконът се крие предимно в близкия Сопотски девически манастир (метоха), където е укриван от тамошната игуменка Христина.
В манастира „Св. Спас“ често се отбива и Тодор Каблешков. След обесването на Левски, през 1875 г. тъкмо тук Каблешков наново заклева членовете на възобновения Сопотски революционен комитет, на който става член и самият Иван Вазов. Неслучайно това християнско средище бива възпято от Патриарха на родната ни литература , и то в най-известния му роман – „Под игото“. В две от главите на култовото си произведение – „Викентий“ и „Зелената кесия“, той говори за манастира като за мястото на така наречената свещена кражба. Става дума за това как тук дякон Викентий е откраднал 200 лири от своя покровител отец Йеротей – в името на народното дело. Едни от главните герои в „Под игото“ – хаджи Ровоама с послушницата му Рада Госпожина, пък са живеят в килиите на споменатия сопотски женски манастир. Вазов е увековечил манастира „Св. Спас“ и на друго място. По време на една страховита буря през 1869 г. един вековен бор се стоварва върху църковната сграда в манастирския комплекс и успява да събори част от нея. Тогава големият поет не се помайва, а тутакси съчинява стихотворението си „Борът“, което бива издадено през 1872 г. и става първото му публично коментирано стихотворение. Картината, която класикът майсторски пресъздава в лиричната си творба, и до днес въздейства със своята експресия и образност: „Как винаги борът сърдит, непокорен/ се бореше храбро с туй страшно духло/ и в тоз бой отчаян, изкъртен от корен, /с шум грозен простира гигантско тело"
Друг факт, свързан с манастира, е че още преди Освобождението сопотските учители и просветни дейци започват да издават в него вестник „Остен“ - един от първите сатирични вестници в България.
През годините на османското робство Сопотският манастир „Св. Спас“ е многократно разрушаван от поробителите. През размирните кърдажалийски времена обителта споделя съдбата на другите сопотски църкви и вероятно тогава е на няколко пъти розорявана (градът е нападан и опустошен през 1794, 1800 и 1807 г.). Изглежда че претърпява тежки поражения, защото манастирската църква е изцяло възстановена едва през 1870 г., когато художникът Георги Данчов (съратник на Васил Левски) я изографисва.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) манастирът е отново опожарен. През юли 1877 г., когато Сопот е нападнат и разорен от башибозуци, много от жителите му търсят спасение в светата обител. Но точно тук, в двора ѝ, се разиграва една от най-страшните сцени, които святото място помни. Защото в него много сопотчани намират смъртта си под ятагана на поробителя. Тогава оцелява само олтарът на съборния храм, а очите на светците върху иконите му биват избодени от щиковете на неверниците. Тези осквернени изображения се пазят и до днес в храма.
Възстановяването на манастирският комплекс, в резултат на което го виждаме днешния му вид, започва през 1879 г., когато игуменът Рафаил изгражда нова голяма църква и чешма. Днес неговият гроб се намира зад олтара, на изток от апсидата на църквата. Впоследствие е реставрирана и старата сграда, свързана с революционното движение.
През втората половина на XX в. манастирът е превърнат в женски. Понастоящем Сопотският манастир „Св. Спас“ е действаща девическа обител и е обитаван от три монахини.
Архитектура:
В архитектурно отношение Сопотският мъжки манастир „Св. Спас“ представлява комплекс от съборна църква и жилищни и стопански сгради.
Манастирската църква „Възнесение Господне“ е голяма еднопространствена сграда с купол и една апсида. Куполът е скрит под покрива, а над четирите ъгъла на издадени части от северната и южната стена има по един тесни барабан с кубе.
От старата живописна украса на храма са запазени отделни фрагменти в олтара. Те са дело на зографа Георги Данчов, който е изписал и Араповския манастир. Всички останали стенописи са съвременни - изографисани са през 1978-79 г. и са дело на пловдивски художници.
В манастира има две жилищни сгради – стара (възстановена след опожаряването на манастира в 1877 г.) и нова, която се обитава от монахините. В една от жилищните сгради се пази камбана, излята в град Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от родени в този край българи, живеещи в Румъния.
Източници:
1. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.