ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Сливарово
 

Центърът на селотоСливарово (старо име - Кладара) е село в Югоизточна България, намира се в община Малко Търново, Област Бургас. Отстои на 17 км източно от град Малко Търново и на 12 км от главния път Царево-Малко Търново. Селото е разположено зад граничното съоръжение (кльонът), отдалечено е само на 500 м от границата с Турция. Поради това, достъпът до него е ограничен и на посетителите му се извършва проверка на личните документи от Гранична полиция.
Сгушеното в дебрите на Странджа планина селце е разположено на около 300 м н. м., върху южен обгледен скат, от който се откроява прекрасна гледка към отсрещните хълмове, в турска територия.  Южно от селището,Пътят към Сливарово долу ниско, протича река Резовска, която е и естествена граница между България и Турция. На другата страна на реката, ясно се вижда селото Цикнихор (дн. Караджадаа), до Междусъюзническата война (1913 г.) то е изцяло българско християнско селище, а по-късно, след геноцида на българите в Източна Тракия, обезлюдено и заселено с колонисти мюсюлмани (повечето българи-мохамедани от Гюмурджинско).
Поглед към хълмовете южно от р. Резовска, вече в турска територияСливарово влиза в пределите на Природен парк „Странджа“ и е обградено от гъсти и вековни широколистни гори. Вероятно заради това някога е носило името Кладара, произхождащо от странджанската дума “клада” - дебело старо дърво, което реката носи по течението си. Около селото може да се срещне голямо разнообразие на различни видове от флората и фауната. В дълбоко врязаната долина на р. Резовска се Кметствотонамира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото пък са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели при сезонната им миграция.  В района на селото се намира  защитената местност „Руденово” със своите стари букови гори с кавказка боровинка и странджанска зеленика, горски формации от благун, източен горун и източен бук. Не далеч е и биосферният резерват „Узунбуджак”.
Днес Сливарово е най-малкото село в Малкотърновско, постоянно живущото му население към 2012 г. е 6 жители. За сравнение, през 1926 г. тук са живеели 380 души.

Районът на днешното село Сливарово е бил населен от дълбока древност. Свидетелство, че тук някога е съществувало древно селище са тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост в местността "Калето" и др. В разположента на левия бряг на р. Резовска, върху труднодостъпен хълм, крепост е намерено съкровище от тракийски тетрадрахми, сред които попада рядка тетрадрахма на бизийския цар Котис, с надпис „Печат на Котис”. Две от тях се намират в Бургаския археологически музей. Друго останало наследство от тракийската култура в околността е тракийското скално светилище в местността "Ватралòва поляна", с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност там е почитан бога на слънцето Хелиос. С култовете на траките се свързва и древното оброчище с лечебен извор в местността "Индипасха".
Останки от крепостта "Кладаровско кале" (снимка от tyrsa4a)Металургичната дейност и свързаните с нея селище и крепост просъществували и били доразвити и през римската епоха и късната античност (IV-VI  в.), периодът на зараждащата се Византия. Доказателство за тази приемственост е примерът с тракийската крепост "Калето", известна още и като "Кладарско Градище", която била преизграждана и укрепвана от римляни и византийци. Освен това, в района са засичани разработки на злато, като в някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък.
Днешното село е наследник на селище, което се е намирало в местността "Селището", на 3-4 км западно от сегашното. В още по-далечно минало пък селото е било в местността "Старият юрт".
Стара кладаровска къщаНа сегашното си място селото възниква през ХVІІ в., като селище, състоящо се от пръснати на разстояние една от друга колиби. Това са били колибите: Браяново, Марковци, Станковци, Буковци и др. Според вестник "Македония", брой 31 от 1871 г., комплексът от махали , наречен Кладара (старото име на Сливарово), се състояло от 30 колиби (малки махали), а съвкупното им население, както и това на много други колиби и махали ( общо 33 колиби с 474 къщи, или около 2500 души), се числяло към Малко Търново. Едва към Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.) колибите Кладара се отделили в самостоятелна селска община - село Кладара със свои колиби около себе си. По приблизителни сметки, населението на Кладара в навечерието на Освобождението (1878 г.) е числяло около 500 души.

Основният поминък на местното население е бил земеделие и скотовъдство, като основно са се отглеждали овце и кози,  и по-малко свине, биволи, говеда.
В административно отношение, до 1878 г. Кладара, заедно с Малко Търново, се е числяло към Визенска кааза, Сливенски санджак, Одрински вилает, а след това, се причислява към новообразуваната Малкотърновска кааза, но вече към Лозенградски санджак.
Църквата "Св. Пантелеймон"Кладара е било едно от будните странджански села, гравитиращи към близкия духовен център Малко Търново. Културен център на селището е бил изградената през XIX в. църква "Св. Пантелеймон". Първите учители били Райко Стоянов от с. Граматиково и Петко Неделков, а първите свещеници - поп Тодор Керанов от Малко Търново и поп Петко от съседното с. Цикнихор, от където излиза църковният деец епископ Иларион Нишавски, управлявал Костурската българска епархия.
Типична странджанска архитектураБелег за духовността на  местното население, добре съхранен и досега, са множеството свети места (параклиси и столнини). Опасващи в кръг селото, така че да закрилят сакралното му пространство, това са: параклисът “Св. Пантелеймон” – в южния край на селото в м. "Новия врис"; столнина “Св. Георги” – на 1 км югоизточно от селото; параклис “Св. Георги” - западно от селото, на влизане вдясно от пътя; параклис “Св. Богородица” - в северния край на селото, “Св. Мина” - одърче на около 1.5 км южно от селото, в м. "Шафарийца". Друг християнски култов обект в района е уникалното пешерно светилище с аязмо "Св. Марина", намиращо се на около 12 км източно от Сливарово. Единствен аналог на това свято място може да се направи с пещерата-светилище край с. Стоилово.  
Жителите на село Кладара, със силното си чувство за национална принадлежност, се изявяват и в борбите за национално освобождение и обединение. В подготовката на Илинденското-Преображнското въстание (1903г.) първата чета (Смъртна дружина) тук  е сформирана под наставничеството на войводата Георги Кондолов. Улица в СливаровоПри потушаването на въстанието селото силно пострадва. Всичките 70 къщи и църквата са ограбени, а населението избягало в горите и свободните села. Жертви на въстанието стават кладаровците: Стойко Тодоров, убит при превземането на Василико (дн. Царево), а Стоян Георгиев и Георги Тодоров са осъдени на смърт от турския съд.
Добре поддържана къщаКладара е окончателно присъединено към свободна България през 1913 г., след което бавно започва да се съвзема. Но въпреки това никога повече не достига предишното си благоденствие, голяма част от селското землище остава в турска територия, прекъснати са стопанските връзки с много селища, откъснати от България.  Поредният голем удар върху развитието на селото е нанесен след 1944 г., с идването на комунистическата власт. Тогава вече прекръстено на Сливарово (1951 г.), село е включено в крайграничната зона с ограничен достъп, което Обречена на забвениеускорява обезлюдяването му.
Днес, със запазените си къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, селото е съхранило автентичната си атмосфера, която много скоро може да бъде помрачена от постоянно увеличаващия се брой на изоставените и рушащите се сгради.  

В заключение може да се каже, че Сливарово представлява една от най-интересните за Странджа и уникална за цяла България туристическа дестинация. В това число влизат и поклонническите маршрути – до пещерата-светилище "Св. Марина", до "Голямата аязма" във Влахов дол, до тракийското оброчище "Индипасха" и др.




Източници:
1. Георги п. Аянов – Странджа –етнографски, географски и исторически проучвания, изд. Тракийски научен институт, гр. София, 1938 г.
2. Георги п. Аянов – Малко Търново и неговата покрайнина, изд. „Странджански край”, гр. Бургас, 1939 г.
 


"Св. Пантелеймон" - с. Сливарово

Църквата "Св. Пантелеймон" се намира в югоизточния край на село Сливарово. История: Строежът на сливаровския храм "Св. Пантелеймон" е започнат през далечната 1869 г., вър...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"