ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Карнобат
 

Карнобат е град в Югоизточна България,намира се в Област Бургас и е административен център на община Карнобат. Отстои на 54 км северозападно от Бургас, на 336 км източно от София, на 58 км Сливен и на 22 км западно от Айтос.
Град Карнобат е разположен сред Карнобатското поле, в североизточния край на Горнотракийската низина. В северната част от територията на общината се намира част от Карнобатско-Айтоска Стара планина, а южно от града се издигат Хисарските възвишения. През града преминава главният път София-Бургас.
Населението на Карнобат към 2010 г. е 18 868 жители.
Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха. Най-забележителен паметник от тези времена е Карнобатската селищна могила.
Значителен период от време тези семи са обитавани от траките. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис,както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии.
Римското присъствие тук е представено с крепостта "Маркела", която е най-значимият паметник от античността. Разкритата голяма раннохристиянска базилика в чертите на крепостта,дава основание да се предполага , че още през късната античност укреплението е изпълнявало и религиозни функции.
През средновековието крепостта се разраства до размерите на град, известен от изворите между VIII-XI век, като Маркели. През втората половина на VIII до началото на IX в. той заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център.
На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка във войната срещу византийския император Константин VI.
След успешните за България войни при кан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Той е изиграл важна роля и по време на събитията в 811 г.,когато византийският император Никифор претърпял тотално поражение, което впоследствие му коствало главата. След тази война българската граница е преместена  далече на юг и Маркели загубил стратегическата си функция на преден пост на българската отбрана в южно направление.
През следващите столетия Меркели останал голям български укрепен град, което е засвидетелствано от открити от археолозите монети на цар Светослав Тертер (1300 - 1322) и Иван Александър (1331 - 1371).
Маркели е бил разрушен от турците навярно в 1371 г., след битката при Черномен, тогава жителите му основали селище на мястото на днешния Карнобат.
През османското владичество Карнобат е административен център на нахия,а по-късно на каза Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и др. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново,както всъщност са го наричали българите.През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат.
Турската баня - хамамаДнес , за спомен от османския период на Карнобат , е останал Синанбейов хамам - турската баня в старата част на града, тя е една от  малкото цялостно запазените сгради в Югоизточна България, изградена е в третата четвърт на XV в.


През Възраждането градът е значим търговско–занаятчийски център, тук се произвеждали големи количества месо, вълна, прочут е бил и с големия Карнобатски панаир за добитък.
След руско-турските войни от първата половина на XIX век много жители на града се изселват в Бесарабия.
Карнобат е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Началото на духовния подем се свързва със свещенодействието на поп Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) в Карнобатска енория през 1791–1792 г. През 60-те години на XIX в. будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние.
Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище “Св.Св. Кирил и Методий” е едно от първите в днешна Югоизточна България. В същата година е открито и класно училище,известно като Карановско.
През Освободителната руско-турска война (1877-1878 г.) Карнобат силно пострадал, тогава е изгорена и църквата „Свети Йоан Богослов“. Тя е възстановена в 1880 г. от тревненския майстор Генчо Кънев.Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас–един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.  
Днес един от малкото запазени паметници от възрожденската епоха е часовниковата кула - завършена през 1841 година , висока 23,45 метра, тя впечатлява с интересната си архитектура.
Къщата на Димитър ПоляновЗаслужават внимание и двете старинни къщи: къщата-музей "Димитър Полянов"(писател)—възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на XIX в. и къща-музей "Минко Неволин" (революционер,писател) - строена през 60-те години на XIX в.
След Освобождението, Карнобат успява не само да се  възстанови,но и да отбележи значител икономически подем,и всичко това благодарение на богатия селскостопански район, традициите в животновъдството и винопроизводството, както и на жп линията София-Бургас. Карнобатски винари носят на България първия златен медал от световно винено изложение, отличието е присъдено през 1894 г. в Брюксел на братя Минкови.
От 1953 до 1962 г. градът се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име.


Църковен комплекс в крепостта "Маркели" - гр. Карнобат

Църковният комплекс се намира в източната и най-висока част на късноантичната и средновековна крепост „Маркели”. Самото укрепително съоръжение отстои на 7 км югозападно по права линия о...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"