Село Бяла вода се намира на 45 км от гр. Бургас и на 43 км от гр. Малко Търново, на 300 м н.в. Разположено в подножието на вр. Босна, над един от притоците на р. Младежка.
Околностите на селото са обрасли с гъсти гори от източен бук, габър, благун и цер.
През 2009 г. селото има 43 жители.

В миналото селото се е наричало Конак, като се предполага, че е било пътна станция на стар път, свързващ Малко Търново с Бургас. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XVII век.
През XIX век в Бяла вода развиват дейност двама възрожденци - свещеникът Петър от Гьок тепе (днес Звездец) и учителят Ставри от Лозенград.
След Освобождението Бяла вода остава извън границите на Източна Румелия и много от жителите му се изселват, страхувайки се от отмъщение за сблъсъците си с турски и черкезки бежанци по време на Руско-турската война. Впоследсвие повечето от тях се завръщат. По време на Преображенското въстание през 1903 в района на селото се води сражение, а след Балканските войни в селото се заселват и бежанци от Източна Тракия.
Интересна е историята на селската черква “Св. Пророк Илия”, издигната е през ХVІІІ в. , тя е обявена за архитектурен паметник.
Преди 300-350 години селището било разположено на около 4 км източно от сегашното. При изселването си хората развалили църквата и със същия материал направили храм на новото място.
Църквата е ниска, със силно издължени пропорции. Зидовете й са от ломен камък, а покривната конструкция е грубо резбована. Подът на църквата е застлан с антични тухли. Подобни керамични фрагменти се откриват при оран в околностите на Бяла вода, в м. Марино селище. В църквата вместо олтарна маса е поставен четиристранен жертвеник без следи от надпис. В миналото в храма е бил вграден оброчен надпис на Херакъл – любимо божество на римските войници от тракийски произход. Днес надписът може да се види в бургаския археологически музей.

В Бяла вода и околността му има три параклиса:
Манастирът-параклис “Св. Илия” е старо култово място за района,раположен е северно от селото,на връх Босна. Името на светеца означава “крепост Господня”.
Параклисът “Св. Петка” e разположен  на по-малко от 1 км южно от селото, в м. Ряката. За мястото, на което е построен параклиса, се носят легенди, че е силно енергийно, а в близост до него има е аязмо, което е с лековита вода и преди хиляди години тук е имало тракийско селище. Това е и основната цел на светилището - да помага на болни хора и хора в нужда. В параклиса са поставени и миндери, които дават възможност и да се преспива. Интересна е  историята на построяването на храма: преди много години, къщата, на чийто терен е построен храма, е била на възрастна жена - баба Манда, насън и се появила Света Петка и пожелала да се построи параклис. През 2002 г. Св. Петка отправя същото послание и към новата собственичка на къщата - Таня. Тя обаче с учителска заплата не можа да предприеме такъв сериозен проект и нейни  приятели ѝ помагат за реализирането на строежа.
И в действителност, съновидението се сбъдва -  на 30. 05. 2010 г. новият параклис "Св. Петка Българска" е тържествено осветен.
В Странджа Св. Петка е почитана като светица-лечителка. Покровителка е на жените, родилките, дома и също като Св. Марина помага на бездетките. Самото й име подсказва, че е светица на петъчния ден. Заедно със сестра си Неделя строи мост към отвъдното, по който успяват да преминат само праведните души.
Параклисът  “Св. Иван  Рилски” се намира  на 2 км северно от селото, в м. Марино селище – място, заредено с особена енергия. Достатъчно е човек да остане малко време тук, за да усети в тялото си нова жизнена сила. Наскоро близо до параклиса бликнал извор със сивкаво-белезникава вода, за която селяните твърдят, че е лековита. За деня на Св. Иван Рилски - 19 октомври, манастирчето събира многобройни богомолци. Идват и хора от по-далечни места, както и болни, с надежда да се излекуват.
Празникът на Бяла вода се отбелязва в деня на Св. Илия – 20 юли.