ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Ямбол
 

Ямбол е град в Югоизточна България,той е административен център на Област Ямбол.Отстои на 106 км западно от Бургас,на 28 км югоизточно от Сливен и на 304 км източно от София.
Град Ямбол е разположен в източната част на Горнотракийската низина,по двата бряга на река Тунджа, малко след големия ѝ завой на юг.
Населението на Ямбол към 2011 г. е 75 742 души.
През многогодишната си история, град Ямбол се назовавал с различни имена: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу,Ямболъ, Янболи и накрая сегашното му име - Ямбол.
Плодородните земи по долината на реката (в миналото са я наричали Тонзос) и мекият климат, са били причина тези земи да бъдат населени още от най-дълбока древност. Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. От тях добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили,датирани са от периода на неолита (6000 — 4000 г. пр. Хр.), енеолита (4000 — 2700 г. пр.Хр.) и бронзовата епоха (2700 — 900 г. пр. Хр.). Някои от находките, открити в тях, сега се съхраняват в парижкия Лувър, в Археологическия музей в София, и най-вече в Ямболския исторически музей.
Античният предшественик на днешния град е възникнал на важен кръстопът като голямо тракийско селище с името Кабиле (на около 6 км северозападно от Ямбол, до едноименното село). Днес историческата наука определя руините в Кабиле, като безспорно най-важният и най-големият древен тракийски град в България. Той е споменат в творчеството на такива древногръцки автори като Демостен, Теопомп, Страбон.
Кабиле е  известен като столица на Тракийското царство от III в. пр.Хр. и като резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток.Той е бил единственият град от вътрешността на Тракия със своя собствена монетарница,където са били сечени монети не само за тракийските царе, но също и автономни сребърни и бронзови монети за автономните градове.
По-късно разположеният на кръстопът Кабиле е важна крепост в държавата на Филип Македонски.
Градът запазва значението си и през римската епоха. В чертите на съвременния град Ямбол е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293 г. император Диоклетиан,преминавайки през него, му е дал името Диосполис (град на Зевс). Просъществува до 378 г., когато е разрушен от готите.
През късната античност (IV-VI в.), вече в пределите на Византийската империя, Кабиле достига своя иконономически и културен разцвет. Тогава градът се оформя като църковно средище-става център на епископия. Потвърждение за това дават разкритите на територията на Кабиле две големи раннохристиянски базилики. Частично запазената подова мозайка на епископската базилиа, само може да подскаже за някогашното величие на града.
На големия Сердикийски събор в 343 г. един от седемдесет и шесте епископа е бил от Кабиле.
В края на VІ в.сл.Хр. градът е разрушен от аварите и престава да съществува. В периода Х-ХІV в.сл. Хр. върху неговите развалини съществува малко средновековно селище.
През 1965 г. територията на която е бил разположен античният град Кабиле е обявена за природозащитено място, паметник на културата от национално значение и национален археологически и архитектурен резерват с площ над 600 дка.
През средновековието градът често минавал ту в пределите на България, ту във Византия. В периода Х-ХІV в. гръцкото име на средновековния Ямбол е било Дамполис, а българското, известно от един каменен надпис от 1357 г. - Дъбилин. Тогава бил на границата между България и Византия и край него минавал известният землен вал Еркесията.
Градът е един от първите на Балканите, оказал съпротива на османците. Превзет е през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.
В рамките на Османската империя Ямбол се разраства и става център на кааза. От този период до наши дни са запазени два архитектурни паметника: Безистенът (построен е през 1509 г.), който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия.
През Възраждането градът изживява нов стопански и духовен подем. Търговците на ориенталския тогава Ямбол, въртели оживена търговия със селскостопанска продукция, пашкули, шаячни платове, най-вече с Одрин и Цариград. През него минавал “Соленият път” от Анхиало към Пловдив.
Тогава са построени православните храмове:
- Църква "Свети Георги" - в днешния си вид е построена  през 1835 г. върху основите на многократно преизграждана средновековна църква. През Възраждането църквата е център на борбите за църковна и национална независимост и на културния живот в Ямбол. В 1805 г. в нея се открива килийно, а през 1857 г. и класно училище, в което през периода 1857-1862 г. учителства Добри Чинтулов. От 1866 г. богослуженията храма се извършват само на български. През Освободителната Руско-турска война храмът е напълно опожарен. През 1882 г. с дарения на стотици християни от града и района храмът е възстановен (от Тревненския майстор Генчо Кънев). Най-голямото богатство на църквата "Св. Георги"  е уникалният резбован иконостас(края на ХІХ век), изработен от братя Филипови, представители на Дебърската резбарска школа. Иконите са изписани от зографи от Тополовград, тяхно дело е  и чудотворната икона на Св. Георги (1883г.). През 1893г. Димитър х. Калфа построява камбанарията на храма, висока 36 метра.
- Църква "Света Троица" - първите сведения за нейното съществуване са от ХVІІ в., намирала се в тогавашния ямболския квартал Каргона. Към църквата е имало и килийно училище. След учредяването на българската екзархия през 1870 г. на мястото на старата църква се строи нов храм под ръководството на прочутия майстор–строител Цаню от Трявна. По инициатива на надзорника на църквата от 1870 г. всяка година на празника „Свети дух” при църквата се урежда голям църковен празник, който с времето се превръща в празник на Ямбол.  
След Руско-турската война от 1829 г. поради турските безчинства(зулуми) много българи от града и околностите се изселват в Русия (Бесарабия).
Ямбол не остава назад и в национално-освободителното движение,в околностите му са бродили четите на хайдутите Георги Гарабдчи, Будак Стоян, Кара Добри, Дядо Жельо и др. Градът дава революционерите Георги Дражев, Ради Колесов, Захари Величков и много още.
Градът е освободен от руските войски през януари 1878 г. По този случай в района на Бакаджиците (югоизточно от града), в близост до изгорения от турците манастир "Св.Спас", е бил построен и осветен храмът “Св. Александър Невски” - първият паметник на българо-руската дружба в България. Впоследствие около храма е изграден известният днес Бакаджишки манастир.
Друг манастир в района на Ямбол е Кабиленският "Рождество на Пресвета Богородица". Изграден е в днешния си вид през 1919-1944 г., около целебен извор, при който още преди падането на България под османско робство е имало манастир.
В първата половина на ХХ век Ямбол бил известен с лековитата си минерална вода,с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и др.
Не трябва да се пропуска и едно друго голямо богатство, съхраняващо многовековната история на Ямболския край - Региналният исторически музей. Фондовете на музея (основен и спомагателен) като цяло включват около 90 000 експоната от родната история, някои от които с неоценима научна стойност, разпределени са в четири основни отдела: „Археология“ (включва фондовете „Праистория“,„Античност“,„Средновековие“ и „Нумизматика“),„Българските земи XV-XIX в.“ (включва фондовете „Възраждане“ и „Етнография“), „Нова и най-нова история“ и „Връзки с обществеността“. Към музея функционира и ателие за реставрация и консервация.
Интересно е да се отбележи, че с ямболски корен е Джон Атанасов, изобретателят на компютъра.


Базилики в древния град Кабиле - гр. Ямбол

Двете раннохристиянски базилики (Базилика №1 и Базилика №2) се намират в очертанията на един от най-големите Национални археологически резервати в България - „Кабиле”. Обектът отстои на...
» виж детайли


Бакаджишки манастир "Св. Спас"

Бакаджишкият манастир “Св. Спас” се намира над гр. Ямбол, на северния склон на първия връх на Бакаджика, Св. Спас. До манастира се стига като се тръгне на изток от Ямбол и след около 10...
» виж детайли

Кабиленски манастир

Манастирът “Рождество на Пресвета Богородица” се намира в средата на нива недалеч от археологическия резерват Кабиле на 6км. от град Ямбол.До манастира се стига лесно с кола от Ямбол и ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"