ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Казанлък
 

Казанлък е град в Централна Южна България,намира се в в област Стара Загора и е административен център на едноименната община.Казанлък е разположен почти в центъра на България,отстои на 194 км източно от столицата София,на 190 км от Бургас,на 35 км северозападно от Стара Загора и на 108 км североизточно от Пловдив.
Град Казанлък се намира в центъра на Казанлъшката котловина,известна като Розовата долина,която е част от Задбалканските котловини.Клъматът и почвите тук,благоприятстват за отглежданата от векове маслодайна роза.В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.
Казанлък и вторият по големина град в област Стара Загора,населението му към 2010 г. е 52 779 жители.
Казанлък се слави с богатата си многовековна история,започваща от дълбоката древност.Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (от 6000 до 4000 г. пр. Хр.),животът на селището продължава и през енеолита и бронзовата епоха (от 2500 г. пр. Хр. до 1200-1100 г. пр. Хр.).
Значителен период от време Казанлъшката котловина е обитавана от траките,от които е останало богато културно наследство.През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I (днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града), става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа).От това време са откритите вече 12 гробници начело с най-добре запазената по българските земи-"Казанлъшката".Много са археологическите обекти в околността на Казанлък представящи тракийската култура,сред тях попада и уникалният мегалит-обсерватория над с.Бузовград.
На територията на общината се намират и доказателства за походите на Филип II Македонски и синът му Александър Македонски и .За кратко време тук са престояли и гръцки,келтски и персийски завоеватели.
Много са и артефактите,свидетелстващи за римското присъствие.Известно е,че през този период за първи път се отглеждат рози в района.В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози,на един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Интересен факт е,че розата е гравирана на една от тракийските монети.
Не дълго след официалното приемане на християнството в Римската империя (началото на IV в. сл.Хр.),то намерило благоприятна почва и в Розовата долина.Това може да се твърди благодарение на откритата раннохристиянска базилика в местността "Клиселика" край близкото до Казанлък село Крън.Базиликата е датирана в края на IV в. началото на V в.,когато,според разкритите до нея други сгради, е изпълнявала функциите на епископски храм или на манастирска църква.
Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между кан Омуртаг и Византия.От времето на Първата и Втората български държави са открити руините на около десетина крепости: край град Шипка и селата Бузовград, Долно Изворово, Енина, Крън, Кънчево, Ръжена, Средногорово и Ясеново.
През Средновековието долината е административен център на Крънската хора,в която в определен период властва българският болярин Елтимир,a крепостта "Крън" е била негово седалище.
От 1370 г. районът е под османско владичество,като през първите десетилетия е обособена военна крепост.Тогава градът възниква на днешното си място-на левия бряг на Синята река ,след като османците унищожават българското селище на десния бряг.
През османския период е дадено името на селището,останало и до днес-Казанлък.Има различни предположение за произхода на това име: едно от първите е,че то произлиза от Казан и лък,което значи "прочута ливада";друга популярна верссия за произхода и името на града-от "къзанлар"-т.е.деца и жени,които излезли да посрещат някакъв султан(вероятно Мурад),преминаващ през тези места ;последната версия има и втори вариант-първите орди на османското нашествие са срещали в тукащните гори преди всичко бежанци от Тракия-деца и жени,затова уточнявайки заселището на бъдещия град,завоевателя използвал названието "къзанлар" (място където се намират жени и деца).
В не малко турски документи името на града съществува като "Акча Казанлък"-т.е.бял,красив Казанлък.
По време на Българското възраждане Казанлък претърпява голям стопански и духовен разцвет.Развиват се повече от 50 занаята - кожарство,медникарство,златарство,абаджийство,папукчийство,бъчварство и най-вече розопроизводство.Пренесена от Индия през Персия,Сирия и Турция,маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура,висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.
През 1820 г. в Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов.Впоследствие градът става център на розопроизводството в България,а казанлъшкото розово масло добива известност,като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.
 Възраждането е периодът,когато в Казанлък се издигнати и няколко църкви и манастир,това са:
Казанлъшкият манастир "Въведение Богородично" - основан през 1828г. от родената в Казанлък Сусана Генчева,която била послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”.
Църквата "Успение на Пресвета Богородица" - построена през 1834 г. с парите на богатите и труда на бедните жители от Калпакчийската махала на Казанлък,под ръководството на прочутия майстор от Одрин Санди Костов.През 1836 г. е открито училище в специално построена към църквата сграда,което е сред първите модерни училища в България.Този храм приютява и първото казанлъшко читалище,основано в края на 1860 г.   
Черквата “Св. Троица” - построена от Одринските братя Георги и Санди Костови,и е осветен на трети март 1834 г. от Търновския митрополит Иларион.През 1858 г. към църквата е имало училище,а 1873 г. е създадено и читалище.Историческо събитие за храма е,че през месец февруари 1869 г. Апостолът на свободата йеродякон Игнатий – Васил Левски,е взел участие във вечерното богослужение.
Катедралният храм “Св. Йоан Предтеча” - построен през 1844 година по инициатива и под прякото ръководство на богатия и влиятелен казанлъчанин Стоян Груйоолу,на мястото където от края на ХVIII век се намирал метохът на Хилендарския манастир с килийно училище към него.през 1877 г. голяма част от стенописите ? са унищожени при опожаряването на града.Превърнат в хамбар през Руско-турската война,след Освобождението храмът бил възстановяван дълго.В 1896 година е построена нова камбанария,а през 1936 година отново и почти изцяло е изографисана от професорите Стефан Иванов,Никола Маринов и Дечко Узунов,с участието на казанлъшките художници Мара Чорбаджийска и Чудомир.Храмът представлява трикорабна базилика и има три престола,посветени на Свети Йоан Предтеча,Свети Йоан Рилски и Свети Харалампий.Иконите му са изработени от тревненски майстори,а иконостасът от майстора от Дебърско, Данаил.Църквата е най-големият православен храм в Казанлък.
Черквата “Св. Пророк Илия” - построена в 1865 г. на мястото на малка църква от 1812 г.,осветена е през 1872 г.Средствата за сторежа ? са събирани от гражданите на града начело с братята Бозвели.Иконите са от майстора Георги Данчов от Чирпан.Църквата претърпява на два пъти пожар- през 1877 (от турските войски) и  в 1936 година.Днес тя е възстановена и е една от най-посещаваните църкви на града.
В близост до Казанлък се намират и двата манастира: Шипченски манастир "Рождество Христово" и Мъглижки манастир "Св.Никола".
Казанлък е с утвърдени традиции и в културно-просветно отношение.През 1836 г. Неофит Бозвели въвежда тук взаимната метода на обучение,през 1860 г. се създава първото читалище,а през 1873 г. - читалище "Искра".През 1883 г. отваря врати Казанлъшкото педагогическо училище,създало стотици добре подготвени учители за цялата страна.
В Казанлък има и няколко запазени къщи във възрожденски стил,влизащи в етнографския комплекс “Кулата”,намиращ се в най-стария едноименен квартал на града.На ул. “Княз Светополи Мирски” в две реставрирани къщи са уредени етнографски експозиции - селска къща от подбалкански тип от края на XIX век и градска къща (Хаджиеновата) от средата на XIX век със съответния интериор за начина на живот през съответната епоха.
По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия,поради което градът е почти напълно опожарен.През 1877 г. башибозуците,настъпващи с войските на Сюлейман паша,изклали в църквата “Св. Пророк Илия” около 200 казанлъчани,потърсили последно убежище в храма.
След Освобождението на Казанлък от османско иго занаятите в него западат,заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града.Развива се предимно текстилната промишленост.Днешното акционерно дружество "Розова долина" е основано като предачна фабрика още през 1890 г. от братя Стайнови.Добри позиции на пазара завоюват самолетната промишленост (фабрика "Капрони") и военната промишленост (фабрика "Арсенал" - 1924 г.).
Днес,почти цялата историята на Казанлъшкия край,може да се проследи в Градския исторически музей-създаден през 1901 г.,той е един от най-старите в България,с неговите над 70 000 експоната.
В Казанлък се намира и единственият в България и на Балканите Музей на розата.Всяка година в края на първата седмица на месец юни се провежда традиционният Празник на розата,най-колоритното събитие в града на розите.   
 


Казанлъшки манастир "Въведение Богородично"

Казанлъшкият девически манастир "Въведение Богородично" се намира в западната част на самия град Казанлък. Според преданията началото на Казанлъшкия манастир е поставено през 1828 г....
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"