Местоположение и географска характеристика:
Свидня е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област. Отстои на 45 км северно от столицата София и на 5 км западно от град Своге и Искърския пролом. Свидня граничи със селата: Искрец (на северозапад и запад, отдалечено е на по-малко от 1 км), Добърчин (на север), Церецел (на юг) и Чибаовци (на югозапад).

Село Свидня е разположено в планински район, на двата бряга на река Искрец (ляв приток на Искър, влива се при Своге), която разделя Мала от Понор планина, и от двете страни на нейния десен приток Свидненска река. Свидня е от пръснатия тип селища – състои се общо от 25 махали, като една - „Реката“ заема средищно положение (лежи в края на долината, разсечена от Свиденска река) и в нея са съсредоточени административните, търговски и културни учреждения на селището, а останалите са пръснати основно по северните гънки на Мала планина: Циганка, Дебели рът, Падеш, Бокинци, Преслап, Горно село, Песоко, Чечка бара, Круша, Гераковци, Дашовци, Петровци, Пръчовци, Биовица, Гръгоровци, Дръндарете, Илковци, Герова леска, Вловица, Правец, Кръстници, Колибище, Усрана плоча и една махала в южното подножие на Понор – Стоевци. Някои махали са напълно обезлюдени (Циганка, Дебели рът, Кръстници, Песоко, Круша) поради концентриране на селото около административния център на мах. Реката.
Свидня е обгърната с изумително красива природа. Околните хълмове са покрити с букови, дъбови и борови гори, живописно разредени на места с тучни поляни и пасища. Климатът е умереноконтинентален с изразено планинско влияние, характеризиращ се със студена зима, прохладно лято и по-ранно настъпваща есен, в сравнение с други части на страната. 
Географското положение и природните дадености са предпоставка за превръщането на селото в предпочитано място за почивка. Свидня се оформя като една от най-големите вилни зони на столицата. Вече броят на вилите двукратно надвишава местните къщи.
Икономическият профил на селото, освен от традиционните животновъдство и слабо земеделие, е представен и от няколко промишлени предприятия: завод за метало-керамични изделия, предприятие за пластмасови изделия (чинийки, кутии, опаковки и др.), дърводелски цех, бетонов възел и др. Една част от местните жители са заети в споменатите производства, а друга работи в общинския център Своге или в столицата София.
Населението на Свидня към 2017 г. наброява около 800 жители (по настоящ и постоянен адрес).

За името на селото:
Съществуват няколко обяснения за произхода на селищното име, сред които най-правдоподобно е това на езиковедката Димитрина Михайлова от Института за български език към БАН. Направеното от нея етимологично проучване установява, че името Свидня произлиза от СВИД, което е изчезнало нарицателно име и принадлежи към старите славянски думи. Запазено е и в други славянски езици: в руски - свид - ина, сърбохарватски - свибан, словенски - sviba, чешки - svid, словашки - svid, полски - swid-wa,  в които има различни значения. Старинността на селищното име, както на други топоними от района на селското землище, недвусмислено говорят за средновековен произход село Свидня.

История:
Наличните данни сочат за отколешен поселищен живот. Село Свидня е разположено в близост до старото селище Искрец с древни крепости и пътища около него и най-вече в рудодобивен район, при което възникването на неговия предшественик (селище или селища) трябва да се търси доста назад във времето. Запазените до наши дни имена на местности със средновековен произход (Батул, Биовица, Бехчерица, Вловица и др.) са сигурно свидетелство за съществуване на уседнал живот по тези места през средните векове.
В местността „Влашко село“ (днес квартал на Свидня) в миналото имало останки от старинно гробище, вероятно принадлежало на някое от селищата предшественици на Свидня. В м. „Звънил“, намираща се западно от махалата Дебели рът в Мала планина, има останки от старо градище.

Първото писмено сведение за селото намираме в османски данъчен регистър за тимари (ленни владения) в нахия Знепол (с център дн. гр. Трън) от 1451 г., в който е записано под същото име: „село Свидня: домакинства – 7, вдовици - 1, приход приблизително – 350 акчета.“ По-късно, в средата на XVI в. селото се среща в опис за тимари от Софийско с името Исвидне, спадащо към нахия Кючюк планина (Мала планина), според който осигурява приход на определения спахия 269 акчета.
Споменаването на селото само половин век след покоряването на тези земи, макар и малобройно (7 домакинства се приблизително 40 – 50 души, като това са само тези които обработват тимара), подсказва че то е съществувало и през предосманския период. Османските документи разкриват и, че Свидня е населявана само от българи, турци по тези места не се задържат.

Отколешната национална принадлежност на местното население и дълбоко застъпените християнски традиции в неговия бит са засвидетелствани от множество оброци и оброчища, срещащи се из всички краища на обширното селско землище. В това число могат да се посочат следните:

- Оброк – намира се между мах. Дашовци и мах. Гераковци, край пътя за мах. Преслап;
- Оброк „Малка Богородица“ – в центъра на мах. Преслап;
- Оброк „Св. Николай Летни“ - на около 200 м източно от мах. Преслап;
- Оброк „Петровден“ - в мах. Преслап“, при рода Петрови;
- Оброк „Св. Димитър“ - в мини махалата Рупчовци към Преслап;
- Оброк „Голема Богородица“ - източно под пътя Преслап – Чибаовци;
- Оброк „Св. Еремия“ - в м. „Ланско гувно“;
- Оброк „Илинден“ - в м. „Турски прелог“;
- Оброк – южно над мах. Правец;
- Оброк „Св.св. Петър и Павел“ - в северния край на мах. Воловица;
- Оброк – северно над мах. Бокинци, край пътя за мах. Падеш;
- Оброк – югоизточно над мах. Дебели рът, край пътя за с. Церецел;
- Оброк - южно над мах. Батул в м. „Кръстина Беленица“ (днес не съществува);

През османското робство, а и след това, в Свидня няма храм и свидняни задоволяват своите духовни потребности на оброците, с изключение на редки случаи, при които ходят в близкия Искрецки манастир. Оброците и оброчищата са своебразни храмове на открито и при тях отрудените планинци се уповават на бога. Всяка махала и род си има свой оброк – оброчен кръст, който се посвещава на определен светец или християнски празник и при него на патронния празник се събира цялата фамилия, за да измоли здраве, спасение от природните стихии и берекет.

След Освобождението Свидня е едно от 60-те села на обширната Искрецка околия. При първото преброяване на населението на Княжество България през 1881 г. селото има 520 жители, а през 1900 г., когато е причислено към Свогенска селска община – 660 ж. През следващи години населението на Свидня има следната численост: 1920 г. - 785 ж.; 1934 г. - 1014 ж.; 1946 г. - 1119 ж.
Забележително е, че през социалистическия период (1944 – 1989), за разлика от голямата част български села, Свидня продължава да се разраства, като през първите 30 години числеността на неговите жители върви по възходяща линия – от 1119 жители през 1946 г. до 1276 ж. през 1975 г., когато достига максималната си населеност. Селото се запазва живо вследствие на превръщането му във вилна зона и откриването на предприятия в разрастващия се град Своге, където работят голяма част от свидняни.

Днес Свидня представлява едно привлекателно и добре устроено селище. В него има: частична водоснабдителна и електропреносна мрежа, покритие на всички мобилни оператори, автоматична телефонна централа, кабелна телевизия и интернет. В населеното място функционират основно училище "Отец Паисий", читалище "Никола Йонков Вапцаров", целодневна детска градина, медицинска служба.
През 2007 г. селото се сдобива за пръв път с храм – черквата „Св. Георги Победоносец“, изградена изцяло с дарения от местните жители. На патронния ѝ празник – Гергьовден (6 май) се провежда общоселския събор.
Поради уникалната си природа, близостта до София и лесния достъп, Свидня става все по-предпочитано място за отдих през почивните дни. Нейните околностите предлагат редица културно-исторически и природни забележителности, но за жалост потенциалът им е слабо разгърнат.




Източници:
1. Турски извори за българската история. Серия XV – XVI в., Том II, София, 1966 г., стр.375.
2. Турски извори за българската история. Том V, София, 1974 г., стр.141.
3. Прекрутов, Людмил. Топоними, диалектни думи и родови имена oт поречието на река Искрец и Годечко, Второ преработено и допълнено издание, София, 2009 г.
4. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
5. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
7. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
8. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
9. Сайт на Национален статистически институт: www.nsi.bg
10. Местен осведомител – Григор Борисов Григоров (р. 1945 г. в мах. Преслап).