ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Разград
 

Разград е град в Североизточна България,административен е център на община Разград и област Разград. Отстои на 355 км североизточно от София, на 132 км западно от Варна, на 64 км югоизточно от Русе, на 49 км северозападно от Шумен и на 36 км северно от Търговище.
Градът е разположен в долината на река Бели Лом, в историко-географската област Лудогорие.
През Разград минава първокласният път Русе-Варна и железопътна линия (на 7 км от града), тези пътни артетии са най-пряката стратегическа връзка между река Дунав и Черно море.
Населението на Разград към 2010 г. е 36 602 жители.
Разград е селище с хилядолетна история, началото му поставят траките (името му не е известно), а след тях на негово място римляните изграждат големия град Абритус (на латински Abrittus - откъснат, стръмен). Върху останките на разрушения от нашествията, вече византийски град пък възниква средновековното българско селище Хръзград (Хрисград).
Намерените в района артефакти - глинени съдове и монети от времето Филип II Македонски (356 – 336 г. пр. Хр.) и Александър Македонски Велики, като и такива от Севт III (330–300 г. пр. Хр.) и от Одесос (III–II в. пр. Хр.), подсказват, че още през трако-еленистичната епоха тук е съществувало значително селище. Има предположения тракийското селище  да е било център на стратегията Рюзика.
По времето на римския император Клавдий (42-54 г.сл.Хр.) васалното тракийско царство на Реметалк III е анексирано и тези земи са включени към римската провинция Мизия.Първоначално римляните изграждат тук военен лагер,който впоследтвие прераства в голям град.
Най-големият разцет на Абритус е през II и III век. По-късно градът е ограден от крепостна стена с 35 кули и 4 порти (по времето на император Константин), обхващал е площ от около 150 дка.
През 251 г. край Абртус се състои голямата битка между римляните и готите,в нея загива самия император Траян Деций, който преди това се провъзгласява за Бог, а синовете му стават августи(божествени). Край стените на Абритус загива  и "божественият" императорски син-Херений Етруск. Траян Деций е известен и с гонението на християните, което продължило до смъртта му.
През ранновизантийския период (от IV в. до VI в.) Абритус се споменава като град–civitas (град, община).В този период, след въвеждането на Християнството за основна религия в империята,градът се превръща в епископски център.Потвърждение за това дават разкритите две раннохристиянски базилики в чертите на късноантичното селището.
В края на VI в. византийският Абритус загива след опустошителни аварски нападения.
Върху развалините на Абритус е издигнат български средновековен град-крепост, съществувал от средата на IX (според други сведения от VII – VIII в.) до средата на XI в.
Разкритата средновековна църква свидетелства за наличието на духовен живот тук, вероятно не дълго след покръстването на българите в средта на IX в.
Средновековният град, надстроен “върху” Абритус е бил български до 971 г. Както много други градове и той става жертва на руско–византийските войни и политически спорове.
През Втората българска държава (XII-XIV в.) селището до сегашния Разград се среща под имената Хръсград , Хръзград, Хризград.
Градът пада под османска власт през 1388 г.,когато е превзет от пълчищата на Чандарлъ Али Паша.
През първите векове на османското робство Разград се оформя като малък град, през различни периоди често сменя своя статут-център на нахия или кааза.
От 1573 г. Разград е вакъфско селище и постепенно се оформя като търговски и занаятчийски център.Още от XVI век тук е имало търговска колония от Дубровник, известен е бил и с отглеждането на копринени буби.
За просперитета на града от този период говори огромната Ибрахим паша джамия - построена през 1616 г. по времето на Ибрахим паша и управлението на султан Ахмед I, джамията е 3-тата по големина на Балканите, и е един от най-красивите образци на класическата османска архитектура.
През 1640 г. Петър Богдан Бакшев пише, че в градът е имало 150 къщи с 800 човека православни с две дървени църкви,10 католици от Дубровник, около 1700 къщи със 7000 с турско население.
Значителен икономически и духовен подем Разград достига през Възраждането. През 1866 г. населението му е възлизало на 9763 човека, от тях турци са били 6668, а българите 2567. Постепенно и тук се заселват българи от околните села и променят етническия му облик.
Въпреки превеса на турско население, Разград не изостава в просветното дело и в борбите за национална и църковна свобода.
Мъжко взаимно уилище се открива през 1847 г. от Никола Икономов - Жеравненеца, а мъжко класно училище през 1860 г. Девическо взаимно уилище има от 1849 г., девическото класно училище е разкрито през 1866 г., тук учителка е била и първата българска поетеса - Станка Николица Спасо-Еленина. Всички училлища са били в двора на църквата "Св. Николай".
Като център на духовния,просветния и културния живот на българското население в Разград през Възраждането се утвърждава именно църквата "Св.Николай Мирликийски-Чудотворец". Храмът е изграден през 1860 г. на мястото на средновековна църква,която била разрушена и осквернена по време на Руско-турската войната (1828-1829 г.). След построяването на църквата разградските първенци се отделят от гръцката Цариградска патриаршия и съставят българска църковна община, която е действала самостоятелно.
Впечатление в храма прави красивият дърворезбан иконостас, дело на майстор Генчо Кънев (1862 г.). Големите икони от царския ред са зографисани от иконописеца Захарий Цаньов през 1863 година. При строежа, в южната стена на църквата са вградени няколко надгробни камъка със старобългарски надписи, между които и този от 1667 г. за кончината на даскал Михаил от Враца - свидетелство за наличието на училище и духовен живот в Разград през XVII в.
Населението на Разград активно участва и в подготовката на Априлското въстание.Революционен комитет в града е основан от Ангел Кънчев, който в периода от 1870-1872 г. няколко пъти идва тук. Разград е известен още с четата на войводата Таньо Стоянов, осъществила бойни действия в района на Лудогорието.
Градът е освободен от турско владичество на 28. I. 1878 г. от I-ва руска дивизия (командвана от ген. Баранов) към XIII корпус,под предводителството на княз Дондуков–Корасаков.
След Освобождението Разград продължава своето равитие като околийски център.
Днес градът може да се гордее с редица забележителности:
-Регионалният исторически музей-богатият му фонд от 53 000 движими паметници на културата,представят историята на Разградския край от праисторическата епоха до най-ново време.
- Археологически резерват "Абритус"  -разположен на площ от 1000 дка, включващ паметници на тракийската, римската и средновековната българска култура. Днес късноантичният Абритус е един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в България. До останките на Абритус е уреден музей с лапидариум, в които могат да се видят част от откритията, направени в района.
- Етнографски комплекс във възрожденския квартал Варош - състои се от няколко реставрирани къщи в традиционен стил, напомнящи за автентичната атмосфера на града през ХІХ век.

 



СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"