ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Куклен
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на гр. Куклен от югозападКу̀клен е град в Южна България и e административен център на Община Куклен, Област Пловдив. Отстои на 160 км югоизточно от София, на 11 км северозападно от Асеновград и само на 14 км южно от центъра на гр. Пловдив. Намира се в близост до автомагистрала "Тракия" и международния жп път Белград-София-Пловдив- Истанбул, както и до Път ІІ-86 (Пловдив-Асеновград-Смолян-Рудозем-Ксанти), което прави Бяло море и пристанище Порто-Лагос много по-близко от пристанище Бургас и Черно море. Недалеч от Куклен, до североизточната граница на общината, се намира летище Пловдив-Крумово, често играещо ролята на резервно на столичното летище.  Градчето граничи със землищата на селата: Брестник (на северозапад), Крумово (на север), Руен (на югоизток) и Гълъбово (на югозапад).

Хълмове от рида Чернатица южно от Куклен (най-високият вр. Свети Илия)Град Куклен се намира в географската област Родопска яка. Разположен е в северното подножие на рида Чернатица (дял от планината Родопи) на 300 м надм. вис.  А Община Кулен, която заема площ от 148 кв.км, на север-североизток се простира върху част от периферията на Горнотракийската равнина, с надморска височина 160-180 м, като  останалата, по-голяма, територия е разположена върху части от Централно-Родопския дял Чернатица с надморска височина от 400 – 450 м (над Куклен) до 1650-1700 м (на юг над летовище "Бяла Черква“). В този район се намира лесопарк "Родопи", който се разпростира на площ от 23 000 дка.
Административната сграда на Община КукленВ състава на общината, освен общинският център, влизат следните села: Гълъбово, Добралък, Руен, Цар Калоян  и Яврово.
Климатът е преходноконтинентален с нископланинско влияние. Преобладават хумуснокарбонатни почви. Землището на града се отличава с изобилие на карстови извори – 25 чешми. При сондаж е открита и минерална вода с температура 32 °C.
Природните условия в района благоприятстват за развитие на лозарство и овощарство (череши, ябълки, круши), както и за отглеждане на ягоди и къпини, и на зеленчуци.
Геостратегическото местоположение на Куклен е причина в него да се поддържа едно сравнително добро жизнено равнище. То е едно от малкото селища в региона, които задържат, дори увеличават броя на населението си. Постоянно живеещите в града към 2014 г. са около 5 700 жители.

За името на селото:
За произхода на името на селището съществуват различни хипотези. Според една от тях то води началото си още от римската епоха. По предание тукашно римско селище е било наречено на първия военачалник - Куклус или Куклиш на войсково римско поделение, което се е намирало на територията на днешното кукленско землище.  С течение на времето името се видоизменило и достигнало до наши дни като Куклен.

История:
Стратегическото местоположение и благоприятните природни условия са причина земите на днешния Куклен да бъдат обитавани от дълбока древност. Досега в землището на града не са провеждани официални археологически разкопки, с изключение на теренно археологическо проучване, направено от археолога Петър Детев от Пловдивския археологически музей. Сведения за по-далечното минало на района черпим  основно от множество останки и находки, намирани през годините.
Установено е че на територията на Куклен съществуват селища още от периода на средния и късен неолит (7 – 6 хил. Пр. Хр.). Следи от такива има в местностите „Ружка“, „Юч тепе“ и „Пранга дере“. При последната са намерени отделни глинени фрагменти, два глинени съда, тежести за стан, каменна брадва и др. Важно откритие, засягащо праисторическия период, е направено на около 1,5 км северозападно от града, в м. „Юч тепе“ (Три могили), където при риголване на лозе работници случайно се натъкват на погребение (чрез изгаряне). До урната е намерена статуетка, изобразяваща жена, която намира аналог на подобна, открита при разкопки в Добруджа. Тези и други находки се съхранявали в музейната сбирка на училището в Куклен до 1992 г.
По-късно тези земи се населяват от траките. За тяхно дълговременно присъствие свидетелстват немалко следи от развитата тракийска култура. Ценна находка представлява намерено в м. „Банище“ глинено коритце с 19 тетрадрахми от остров Тасос, която е пряко доказателство за търговските им връзки с елинистическия свят. Други останки от тракийско време се намират в м. „Барата“ (на 1,5 км южно от града), където има множество керамични отломки. На това място около 1950 г. при обработка на нива е открита оброчна плочка на тракийския бог Херос.  Намерените находки подсказват, че тракийското селище е било разположено около минералните извори в м. „Банище“, но има данни за съществуването на такова и на друго място.
През различни периоди от време към земите на траките проявяват интерес много завоеватели (македонци, келти и др.), но трайно успяват да ги завладеят само римляните. Тракия е завладяна от Римската империя през 46 г. пр. Хр., след като местното тракийско население оказва съпротива, продължила цял век и половина.
Реставрирана част от римския аквадукт в ПловдивПрез римската епоха тукашните извори са каптирани и служат за водоснабдяването на близкия град Филипополис (дн. Пловдив). Наличието на римски каптаж в м. „Кайнаците“, пътечки с глинени плочки, площадки и канали на територията на Куклен,  убеждават историците, че селището е част от специалната римска хидросистема. Допуска се, че в тази местност е изградена крепост, която да пази аквадукта към града (част от трасето му и днес може да се проследи). За тази цел римляните  разполагат в укреплението военен лагер, който впоследствие прераства в канаба – поселище, образувано от търговци, занаятчии и военни ветерани. Тази хипотеза се доказва от намерени в източната част на Куклен – м. „Кайнаците“ множество артефакти: монети, оброчни плочи на божества, част от жертвеник на Зевс с добре запазен релеф на волска глава и др. Находки от римската епоха са намирани и на други места в кукленското землище, което потвърждава наличието на други римски селища. Сред тях попада разкрито в м. „Вигла“ през 70-те години на XX в. каменно корито за добив на вино (съхранява се в Археологически музей – Асеновград).
Римски път между Куклен и ЯвровоНа връх Калето, който се намира южно от Куклен, също са открити останки от основи на крепост, която римляните изграждат за охрана пътя, минаващ през селището и водещ към вътрешността на Родопите. На този древен друм, в м. „Чаирите“ по пътя за хижа „Руен“, и днес стои т.нар. „Римски мост“.
"Римският мост" на стария път между Куклен и ЯвровоСлед попадането на тези земи в границите на Източната Римска империя – Византия (края на IV в.) тукашното селище (а) остават под византийско владение в продължение на 4-5 века, до 814 г., когато Пловдивска област за първи път влиза в пределите на българската държава. Дори има една легенда, която разказва за кратко пребиваване на кан Крум и войските му из околността.
Доказателства за съществуване на селище на територията на днешния Куклен по време на Първата българска държава засега липсват. На този въпрос би могло да се даде отговор само след провеждането на по-задълбочени проучвания.
Първи писмени сведения за съществуването на Куклен през средновековието са от XI  век – в Типика – Устава на Бачковския манастир, издаден от неговия строител Григорий Бакуриани през 1084 г. Чрез него дарителят споменава земите, които подарява на своя манастир: “В Пловдивската епархия: укреплението Петричос (Асенова крепост), Добролонг, Добростан, Бурцево… Лалково и Яврово, заедно с всичките им околности… селата Лилица, Св. Варвара, близо до Пенеза, и с психиатрийте Св. Никола, Св. Илия и Св. Георги, заедно с околностите им... Укреплението Баница (Куклен) с изворите и всичките му местности, поля, трапища и околности...”. Вероятно това не е просто една крепост след като се споменава за ''изворите'', ''всичките му поля'', ''трапища'', ''околности'', става въпрос за голяма и плодородна земя, на която вероятно съществува и поселение.
Средновековен градеж при параклиса "Св. Илия" край КукленСлед възстановяването на българската държава с въстанието на Асен и Петър през 1185 г. и слагането на края на византийското иго по българските земи, Пловдивска област се превръща в арена на драматични събития. Същевременно настъпват времена на културен подем, който не подминава и Куклен. През 1189-1191 г. през българските земи преминават рицарите от III кръстоносен поход начело с германския император Фридрих Барбароса. Тази опасност идва в момент, в който по българските земи още не са затихнали битките за освобождение от Византия. Фридрих Барбароса води със себе си летописец на име Ансберг, който подробно описва, кръстоносния поход. През 1189 г. кръстоносците превземат Пловдив и решават да зимуват в него. Това води и до превземане на околните крепости, за да си подсигурят тила и прехраната на войската. Въпреки, че Ансберг подробно описва всички превзети крепости, в неговите летописи не се споменава за Куклен. Това е един странен факт след като вече е доказано, че крепостта Баница съществува в края на XI век. Битки за крепостта не се водят, което може би е продиктувано от факта, че Пловдив бива превзет бързо и не се налага прекъсването на водопровода за питейна вода, намиращ се в Куклен. Но за тези съждения няма доказателства, поради което остават в сферата на догатките.
Куклен и околностите му влизат в пределите на България при цар Калоян, вследствие на водените от него войни в земите между Стара планина и Бяло море (от 1204 до 1207 г.). По-късно цар Иван Асен II (1218-1241) трайно обединява българските земи, включително и Пловдивска област. Той предприема строителство на нови и ремонт на стари крепости в Южна България, за да се защити от нападенията на епирския деспот Теодор Комнин. Вероятно по това време е построена и крепостта „Калето“.
Поглед към Кукленското кале - острия връх отдясно (снимка: Евгени Христов)Крепостта, известна още като „Кукленско кале“, е разположено е южно от Куклен, на един от високите върхове на родопските склонове. Според археолога Христо Джамбов: „То е било яка твърдина за защита на застрашеното население. Строителните му белези са напълно идентични с Асеновата крепост и други средновековни паметници от този род в Пловдивския край...Предстоят по-подробни проучвания на тези интересни археологически обекти, които подчертават една българска крепостна система по северните склонове на Родопите.” (Христо Джамбов, Директор на АПМ, сб. Археологически проучвания, 1966 г.). До по-подробни проучвания така и не се стига. Днес очертанията на крепостни стени, описващи формата на шестоъгълник, макар и трудно, все още се забелязват.
Старинната църква на Кукленския манастир "Св. Св. Козма и Дамян"По време на Втората българска държава (XII-XIV в.) близкият Кукленски манастир „Св. Св. Козма и Дамян’’ се превръща в голям религиозен и културен център. Вероятно той достига значително развитие още при царуването на цар Иван Асен II. Но големия си духовен подем манастирът изживява при управлението на Иван Александър (1331-1371), когато се изявява като важно културно средище, благодарение на неговата книжовна школа. Лично Иван Александър поръчва на книжовниците да напишат ''Панитирик'' - тълковен псалтир (1337 г.), останал в историята като ''Кукленски песнивец''.
Царуването на Иван Александър е характеризирано като ''втори златен век'' за българската култура, въпреки неспокойната политическа обстановка на Балканите. Още с възкачването на българския престол той води война с Византия, като през 1332 г. е сключен мирен договор. През 1331 г. новият сръбски цар Стефан Душан търси съюз с България, който е скрепен с династичен брак, но това не му пречи малко по-късно да завладее български земи. Във Византия се води гражданска война, което допълнително усложнява обстановката. Ситуацията се утежнява допълнително и от постепенното османско нахлуване на Балканите. Голяма част от българските земи, в това число - Пловдив и околността му, падат под османска власт още през 1364 г. Балканските владетели, както и наследниците на Иван Александър – Иван Страцимир и Иван Шишман, не съумяват да се съюзят срещу общия враг и това довежда до падането на всички български земи под османско робство (до края на XIV в.).
С идването на новите владетели е въведена нова организация на обществения живот, в икономическа, административна, културна и религиозна сфера. Промени настъпват и в разпределението на земите, като по право всички завладени земи принадлежат на султана. Някой от тях той раздава на своите най-верни военачалници, роднини и чиновници. Известна категория земи са вакъфите, които се предават по наследство, чрез завещание, имащо силата на закон из цялата Османска империя. Пловдив, Куклен и други околни земи попадат във вакъфа на Шахабеддин паша.  Пападнало в новата обстановка, голяма част от кукленци се изселват от селището, като на тяхно място се настаняват турски семейства, привлечени от плодородните земи.
Родопска женска носияСведения за Куклен през османския период намираме в османските архиви. За първи път селото се споменава в един документ от 1488 г.,  който се отнася до разпределяне дажбите на сол. В него то е записано под името Куклан, а от изпратеното количество сол - 5 каруци с 26 чувала, разбираме че по това време селището има значителен брой население. По-късно, Куклен е отбелязано в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., като Кюклине. След това селото се упоменава в два данъчни регистъра от 1615 и 1640 г., от които се разбира, че Куклен е най-голямото и доходоносно село във вакъфа на Шахабеддин паша. Високият поголовен данък говори за изключително християнско население.
По време на масовото помохамеданчване на българите в Родопите (около 1666 г.) голяма част от българското население напуска Куклен, а за останалата част, предпочела да живее в селото, настъпват тежки времена. От една страна българският етнос е политически, икономически и дори физически подтиснат от османците, а от друга – подложен на духовна и културна асимилация от все по-силното влияние на Цариградската гръцка патриаршия. През  XVIII - XIX в. в Куклен и околните села нахлува ''гъркоманството“, което обхваща предимно Аязмото на Кукленския манастир в началото на XX в,по-заможните българи. Тогава много българи се поддават на политиката на гърцизация , с течение на времето забравят своя род и език, и се самоопределят за гърци. След като минава много време, откакто Българската църква е заличена, Патриаршията слага ръка и на някои исконни български духовни средища – Кукленския и Воденския манастир. Те остават под нейно ведомство дори и след провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.). За проникването на гъркоманството в района на Куклен свидетелства една каменна плоча с надпис на гръцки език, поставена при изграждане на аязмото на Кукленския манастир през 1795 г. от игумен Игнатий.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Куклен се оказва място на полесражения, като последните боеве се водят в близост и в самото село. Руското командване, преследвайки Сюлейман паша изпращат към Куклен Астрахански конен полк, който с помощта на местното българско население успява да се справи с банда черкези. Тези събития водят и до първото изселване на турци от града. На 17.01.1878 година в Куклен е изпратена Първа гвардейска дивизя, която има за цел да пресече евентуален опит за помощ от към Станимака. Така практически е сложен край на турската власт.
Село Куклен е официално попада в границите на свободна България с подписването на Сан Стефанския мирен договор (3 март 1878 г.). Още същата година свободата на много българи е отнета на Берлинския конгрес, по чиято сила се откъсват огромни територии от България. Куклен остава в пределите на васалната на султана област Източна Румелия.
Новото административно устройство на територията причислява Куклен към Конушко-Рупчанска околия. Тогава в селото се създават две общини, разделени на религиозен принцип - християнска и мюсюлманска.
Годините след Освобождението до края на XX век са изпълнени с духа на Православният храм "Успение Богородично"Възраждането за кукленските българи. Това е времето, в което се изграждат българска църква и българско училище. През 1899 г. е построен православният храм „Успение Богородично“, а през 1905 г. е изградена и най-голямата сграда в селото – тази на училището, което преди това се помещава в частни домове.
В началото XX век, както в цялата страна, така и тук обстановката е напрегната. Политическата нестабилност намира израз и в малките населени места като Куклен. Но въпреки тези негативни фактори у българите се наблюдава желание за напредък и развитие.
Отколешната неприязън между местното българско и „гръцко“ население се проявява в неприятни събития. Според сведения от няколко вестника напрежението ескалира дотам, че скоро след освещаване на българската църква се стига до нейното оскверняване и ограбване – статията е озаглавена ''Гавра на гърци в българската църква''. През 1906 г. изострените отношения между България и Гърция довеждат до първата вълна от изселници от Куклен за Гърция.
Паметникът на героите от Куклен в центъра на градаПрез 1912-1918 г. кукленци участват във войните за национално обединение: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Резултатът за Куклен от войните е 135 загинали мъже. Тази загуба оказва и сериозно влияние върху икономическия живот на селото. Днес имената на загиналите изпълват мраморните плочи на паметник в центъра на Куклен.
В годините между двете световни войни в селото настъпват значителни промени. През 20-те години в Куклен се заселват българи-бежанци от Македония, а същевременно се изселват още гърци. В навечерието на 30-те години селото има 3921 жители, обработваема земя - 17 000 дка и бюджет за 1928 - 1929 г. – 1 580 615 лв. В него функционират: начално училище и прогимназия, както и турско начално училище, читалище (без сграда), кредитна и потребителска кооперация, телеграфна станция, смесени магазини, една мелница и един тютюнев склад. Религиозните институции са представени с три църкви, параклиси и две джамии. През 1931 г. се прокарва водопровод за питейна вода, а през 1936 г. селището е електрифицирано.
Коренни промени в развитието на Куклен настъпват след преврата от 9 септември 1944 г., когато страната е оглавена от новата социалистическа власт. Започва национализация на земите и добитъка на селяните, които са включват в новообразувано ТКСЗ. В този  процес нерядко се издевателства над обикновените граждани, като им се налага натиск. Следват три вълни на изселване на турци. Останали без имот и препитание, стотици хора напускат селото и се заселват в градовете.
Сградата на читалище "Н. Й. Вапцаров"Наред с негативните последствия от новото управление не могат да се отрекат и положителните неща, които се случват в Куклен след 1950 г. Именно тогава започва благоустройството на селото, което го превръща в „национален първенец по благоустрояване и хигиенизиране’’. В периода от 1950- 1989 г. то се сдобива с две училища (едното е средно училище по овощарство и лозарство), общинска сграда и читалище, поликлиника, детска ясла, детска градина, ветеринарна болница, ресторант, търговска сграда, обществена баня, стадион с плувен басейн. Решава се проблема с водоснабдяването, който се оказва много сериозен. Всички улици в Куклен се асфалтират и се оформят тротоари, на които се засаждат декоративни дръвчета. Куклен се сдобива и с шест озеленени парка. Селото придобива образ на модерно и красиво селище от XX век.
След 10 ноември 1989 г., с настъпване на т.нар. „демократични промени“ Куклен е изправено пред нови предизвикателства и проблеми, които трябва да разшава.
Селото встъпва в новото хилядолетие като Община (от 25.06.2001 г.), а няколко години по-късно - на 23 май 2006 г. е обявено за град.
Днес Куклен представлява едно приветливо и добре устроено градче, чиято икономика намира перспективи за развитие в селското стопанство и туризма.
Църквата "Св. Атанасий"Забележително е, че враждите между етносите, които се проявяват през различните времена са вече история. Трите основни етноса (българи, турци и цигани) живеят мирно и в разбирателство.  Показателен Католически свещеници с представители от своето паство пред църквта "Св. Троица" в Куклене фактът, че в Куклен действат две православни и една католическа църква и една джамия. Католическата църква, построена през 1948 г., е от източния обред и е посветена на Светата Троица. Другият православен храм носи името „Св. Атанасий“. Освен църквите, сакралното пространство на Куклен се пази и от множество параклиси. Разположени в сами град и в неговата околност, това са:
- Параклис „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ - разположен е в града, на кръстовище по пътя за Кукленския манастир.
- Параклис „Св. Дух“ - намира се в самия град, в двора на църквата „Успение Богородично“
- Параклис „Св. Архангел Михаил“ - намира се в североизточната част на Куклен, на ул „Демокрация“.
- Параклис „Св. Илия“ - разположен е на възвишение, източно от града.
- Параклис „Св. Никола“ - намира се в южния край на града, в ляво от пътя за вилната зона.
- Параклис на възвишение южно от града, в дясно от пътя за Кукленския манастир.
- Параклис „Св. Георги“ - намира се югозападно от Куклен, над вилна зона.
- Параклис „Св. Димитър“ - разположен е северозападно от Куклен, в ляво от пътя за с. Брестник.



Източници:
1. Детев, Ст. н. с. Петър - "Раннонеолитно селище при село Куклен", сп. "Родопи", год IX, юни 1976 г,
2. Енциклопедия на България, т. 3, изд. БАН, София, 1982 г.
3. Брайкова, Сл.; Семерджиева, Боряна; Маринова, Величка. Град Куклен. Монография. изд. ''Българска Книжница'',  2008 г.
4. Официален сайт на Община Куклен - www.kuklen.org
5. Божинов, Христо. Куклен – история и развитие. Публикация в студентски сайт „Приказката България“ - www.omdabg.com/nova_joomla
6. В описанието са използвани снимки от сайта „Станимака – духовно наследство“ - www.asenovgrad.org/history/index.htm
 


Кукленски манастир "Св.Св. Козма и Дамян"

Кукленският манастир “Св. Св. Козма и Дамян” се намира на 2 км на югозападно от село Куклен и на около 10 км западно от Асенвград. Разположен сред живописните гънки на дела Чернатица от...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"