ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Белащица
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на Белащица от североизтокБелащица е село в Южна България. Намира се намира в община Родопи, Област Пловдив. Отстои на 155 км югоизточно от столицата София и на 10 км южно от центъра на гр. Пловдив. То е разположено само на 3 км от околовръстния път на Пловдив, като до него водят два пътя - старият, който минава през село Браниполе и извежда на центъра и новият, построен и открит през Кметството2006 г., води до вилната зона на Белащица. През селото минава пътят от Пловдив за хижа “Здравец“, летовище „Студенец“ и летовище „Бяла Черква“. Фактически това е един от най-преките пътища между Пловдив и Беломорието. Селището граничи със селата: Браниполе (на север), Брестник (на изток), Гълъбово (на юг)  и Марково (на изток).

Главната улица на Белащица с изглед към ПловдивСело Белащица е разположено в географската област „Родопска яка“, в северното подножие на рида Чернатица от Западните Родопи, на 286 м надм. вис. То се намирана на самата граница между полето и планината, там където свършва Горнотракийската низина и започват първите предпланински възвишения. От Белащица се открива просторна гледка към Тракийското поле: вижда се град Пловдив с тепетата, може да се проследи долината на река Марица от Пазарджик до Първомай, а в далечината погледът се плъзга по склоновете на Средна гора и спира на заснежените върхове на Стара планина над Карлово и Калофер.
Климатът е преходноконтинентален с леко планинско влияние, а преобладаващите почви са хумусно-карбонатни. Днес близките предпланински хълмове около селото са оголени и с ниска растителност, но в миналото са били обрасли с вековни дъбови и букови гори, при което климатът е бил чувствително по-различен от днешния. След изсичането на горите климатичните условия са се почти изравнили с тези в полето. Сега само вечер се чувства по-осезаемо планински ветрец, който намалява жегата през летните горещини.
Местните природни дадености са изключително благоприятни за развитие на земеделие - предимно овощарство и лозарството. Култивират се винени и десертни сортове, а в овощарството най-много е застъпено отглеждането на череши, сливи, ябълки и праскови.
Новият квартал Днес Белащица попада в първи вилен пояс на парк “Родопи”. Селото има редовна автобусна връзка с Пловдив, като през него минават и автобусните линии за с. Гълобово, х. „Здравец“ и т.н. Близостта до големия град и редовните транспорти връзки оформят Белащица като предградие на Пловдив. Тази особеност позволява част от населението му да живее в селото, а да работи в Пловдив.
Модерна вила в БелащицаУдобното му местоположение на Белащица (на един хвърлей от Пловдив) и планинският въздух го правят сред най-атрактивните и предпочитани от пловдивчани села в района. Това обстоятелство е засвидетелствано от големия интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища в границите на селското землище. Ако съседното Марково е наричано пловдивският Бевърли хилс, то Белащица се оприличава с американския Ориндж Каунти (квартал на богатите). Градски богаташи са превърнали китното селце в подножието на Родопите във вилна зона на Пловдив. Тук могат да се видят от съвсем скромни вилички до огромни къщи-палати, голяма част от които са изградени в пищния „мутробарок“ стил.
Населението на Белащица към 2014 г. наброява около 1 600 жители.

За името на селото:
За произхода на името „Белащица“ съществуват няколко хипотези. Според най-разпространената то произлиза от названието „Беласица“, което легендите свързват с доведени по тези места от планината Беласица ослепени български бойци, след злополучната за България Беласишка битка от 1014 г., останала в историята като кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II. С близко по звучение име – Blasnic (Бласник) селището се среща в турските данъчни регистри. Българският характер на това име може да отвежда в различни посоки на тълкувание като например "беласник" - белязан. И макар утвърдената версия да повелява, че името на селото идва от ослепени войници на цар Самуил в битката при Беласица, много е възможно истинският произход на името да изхожда от друга, свързана със селището, особеност. Над него се намират бели варовикови скали, спускащите от двете страни  на Белащенска река  (там и днес е разположена кариера за висококачествени строителни материали). Белите варовикови скали, повлиявайки значително на селищния ландшафт, най-вероятно са дали отражение и върху името на селото.

История:
Земите върху които се простира днешното землище на село Белащица са населявани от дълбока древност. Тук не са провеждани задълбочени археологически проучвания, но има податки, които свидетелстват че в близост е съществувал поселищен живот още от праисторически времена – от преди I-во хил. пр. Хр. Доказателство за това ни дават останките от праисторическо селище в землището на съседното село Брани поле – на около 1 км северозападно от последното, както и наличието на множество могили. А обстоятелството, че при споменатото селище има и руини от църква, дава основание да се приеме, че в района, с известни прекъсвания, са съществували селища през различни исторически периоди.
Не малко артефакти от епохата на траките говорят за сериозно тракийско Чешма в Белащинския манастирприсъствие в района. Към тях спадат жертвени ями, оброчни плочки с барелеф на тракийски конник и други. В Пловдивския археологически музей се съхранява фрагмент от  оброчна плоча на Зевс и Хера, който е намерен в местността „Захридиево“, Белащинско замлище. Забележително е че с един от  древните култове на траките - към свещения извор се свързва светата вода – аязмо в Белащинския манастир „Св. Георги“.
Селищният живот в района просъществува и през римския период. За това свидетелства голямото изобилие от културни останки, намирани в границите на селското землище. Наличието на селище, в близост до големия градски център Филипополис, се потвърждава от редица археологически обекти и находки, като: остатъци от римска баня, мраморен водоскок, останки от водопровод (един от водопроводите, които са снабдявали Филипополис), руини от римска крепост (на възвишението Св. Спас) и др. Всички тези факти говорят за съществуването на едно голямо и благоустроено селище, чийто живот е продължава и през ранновизантийската епоха (IV-VI в.), когато в северните склонове на Родопите е изградена система от крепости, с цел - да се противопостави на варварските нашествия от север. Такива укрепления, регистрирани в района на днешното село Белащица, са: крепост на възвишението Св. Никола, крепост “Калето” (на юг), крепост “Баница” (на югоизток). Поради стратегическото си местоположение, след като биват възстановени, те функционират и през средновековието, а заедно с тях и селищата в подножието им.
Средновековната кула в БелащицаНай-вероятно предшественика на село Белащица, за което се знае, че има стар средновековен произход, е едно от посочените селища. Сведенията за  основаването му са предимно с легендарен характер. Според легендите то възниква в началото на XI в., като за негов основател се сочи византийският пълководец Никифор Ксифий, който изиграл решаваща роля в разгрома на българската войска в Белащинската битка при с. Ключ през 1014 г. Самият Никифор се явил в тила на Самуиловата войска и така помогнал за победата на император Василий над българите. През 1018 г. Никифор бил поставен от самия император Василий за управител на тогавашната Филиповска област, чието седалище се намирало в град Филипополис (сега Пловдив). Пловдивските полета били много богати и плодородни. "Ослепените самуилови воини" - картина на чешкия художник Емил ХоларекНужна била работна ръка, за обработването на земята и произвеждането на материалните блага. Управителят поискал от византийския император да му изпрати 15 000 от Самуиловите войници. Когато той му изпратил пленените българи, Никифор основал село, което нарекли в началото Белащица – на името на планината Вековният чинар, съвременник на основаването на селотоБеласица. За себе си управителят устроил голям дворец – крепост, който съществувал до 1650 г.  Останки от него могат днес да се видят южния край на селото. Разположени  са сред вековни чинари, един от които е на предполагаема възраст от около  1 100 години с обиколката на ствола 13 м. През 1020 г. на 1 000 м южно от своя дворец Никифор основал и манастир в чест на свети Георги Победоносец, чийто наследник е днес известният Белащински манастир.
Отново според легендите, Самият Никифор бил българин от Стара Загора и носел името Николай. Когато бил на 11 годишна възраст той бил отведен в Цариград и обучен за византийски войник. На 30 години той участвал при битката при Беласица планина и заповядал да ослепят българските войници, дори и собствения му брат, за да не издаде българския му произход. Майка му, когато видяла този ужас, сторен на българите, проклела Никифор с думите: „Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго за това, което направи!”. Никифор разбрал за тези думи на майка си, но не се разкаял за стореното и отмъщението не закъсняло. Бил убит през 1029 г. при Беласица планина, когато византийската армия била разгромена.
Старинен надпис в Белащинския манастирВ действителност  Никифор Ксифий е реална историческа личност. В исторически трудове името му се предава на български език и като Ксифия или Ксифиас, но по-популярна е формата Ксифий. През 1000 – 1001г. Никифор Ксифий е натоварен от Василий II със задачата да завладее североизточните български земи (между Дунав и Стара планина). С помощта на друг военачалник, патриций Теодоракан, Ксифий постига големи успехи, превземайки Плиска, Малък Преслав и старата българска столица Велики Преслав. Според преобладаващата част от изследователите този поход води до повторното завладяване на източна България от византийците (първото е през 971 г.). Този възглед обаче се оспорва от някои тълкуватели на основния източник за събитието - "Хрониката" на Йоан Скилица. Те допускат, че борбата за източните области е продължила дълго след 1000-1001 г. По време на похода срещу Преслав Никифор Ксифий носи военното звание протоспатарий. Години по-късно, при нападенията срещу демата при Ключ, той е вече стратег, управител на Филипопол, със съществен принос за византийската победа в Беласишката битка. Ксифий възглавява отряда, който по заповед на Василий II обхожда Беласица от юг и на 29 юли 1014 г. нанася решителния удар в гръб на войските на цар Самуил.
До покоряването на България през 1018 г. на Ксифий е поверено самостоятелно командване в още редица нападения срещу българите. През лятото на 1015 г., заедно с военачалника Константин Диоген, той е изпратен срещу Мъглен, но обсадата е безуспешна, което налага личната намеса на Василий II за превземането на града. През есента на същата година Никифор Ксифий е изпратен в областта около Сердика и успява да превземе крепостта Бояна. През 1018 г., след предаването на Охрид и повечето български градове, Василий II напредва на юг към Тесалия и праща Ксифий да разруши крепостите около Соск и Сервия (югоизточна Македония). През 1021-1022 г. Никифор Ксифий вдига въстание срещу Василий II в централна Анатолия. Въпреки помощта на влиятелната фамилия Фока, въстанието е потушено от местния византийски управител. Животът на Ксифий е пощаден, но той е лишен от всички длъжности и е изпратен в манастир.
Историческите извори сочат, че по време на византийското иго Белащица продължава да съществува и дори стратегическото му значение нараства. Някои изследователи предполагат, че тук се е намирала една от епископските катедри на Пловдивската митрополия - Агатания, която е влизала в диоцеза на Константинополската гръцка църква. Подкрепа на тази хипотеза намираме в труда на духовника Константин Иконом „Наръчник на Пловдивската епархия или нейно описание", издаден във Виена през 1819 г. Осведомявайки за миналото на Пловдивска епархия, той изброява и епископиите: ”Пловдивска митрополия е имала десет епископства: Агатония, Левкица, Скутари, Влепта, Драмица, Иленица, Константия, Великия, Вуково и Левкия. Понастоящем има само две: Агатония и Левкия и то само с титлата без епископства, понеже всичките ѝ епископства при последното ѝ присвойване от турците се обезлюдява. Клоновете на Родопите като се простират достатъчно стигат до едно разстояние от Пловдив на около 2 часа път пеша. Тук се намира един манастир Св. Георги, наричан по името на близкостоящото село Белащица, което се превежда бляскава победа и възможно е тук да е било епископството на Агатония.“
Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец"Визирайки разсъжденията на Константин Иконом и обстоятелството, че в тази насока не са правени задълбочени проучвания, засега вероятността Белащица де е била седалище на епископия е голяма, но въпреки това въпросът остава отворен.
Каква е бела съдбата на Белащица по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), не е известно. Но имайки предвид местоположението му – в граничен район и драматичните исторически събития от този период, то със сигурност може да се каже, че селото ту попада във византийски ръце, ту в български.
По-късно, след като тези земи са превзети от османлиите (60-те години на XIV в.), за съществуването му разбираме от османските данъчни документи. Селото се споменава в регистър на войнуци от Пловдивско от XVI в. под името Белащиче: „...Димитри, син на Никул, вместо Манол, син на Раданче от с. Белащиче...“ Тази извадка е от списъка на войнуците от село Хахлан/ Ахлан (дн. с. Брани поле). Сведението ни дава да се разбере, че двете села са били донякъде с привилегирован статут, тъй като в тях са пребивавали войнуци – българи-християни, които са служили в османската войска, в замяна на което са ползвали данъчни и други облекчения. Селото се споменава и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. По късно, в данъчен опис от 1695 г., селището се подвизава под името Бласник, към нахия Конуш. По това време в него живеят 20 домакинства, от които 14 християнски и 6 мюсюлмански.
Стар тип белащинска къщаНе е известно каква е участта на старото – коренно българско население, но ако се приеме че то споделя съдбата на онова от много разорени селища по българските земи, много е вероятно спасилите се от турските безчинства белащинци да са се заселили на други места (навътре в планината). Въз основа на османските данъчни документи се разбира, че през Типична родопска архитектураголяма част от османското робство Белащица е чифлигарско село, превърнато в чифлик, който е собственост на местен спахия (бей). През размирния XVII в. населението му не е помохамеданчено, както става със съседното село Гълъбово. То запазва християнската си вяра, за което свидетелства запазването на българското му име (за разлика от околните села), но остава закрепостено към чифлика.
Мястото на бейския сарай с вековните чинариСпоред местните предания към края на XVII в. в Белащица се установил  богат турски феодал на име Рустем бей, който бил от албански произход. Той получил тези земи в резултат на военните си подвизи и на султанско благоволение. Владението му обхващало десетки хиляди декари, като в него попадали много села: Бресник, Брани поле, Захридиево и други. Селяните по тези места вече нямали своя земя - всичко било на бея, дори и животът им зависел от него. Този чифликсайбия разположил сараите си сред вековните чинари на мястото на построеният от Никифор Ксифий замък. Издигната от византийците кула, която се е Средновековната кула, използвана за кула-бойница от местния чифликсайбиянамирала в северния край на бейския двор, е била пригодена за кула-бойница. От нея се е откривала широка гледка към полето и феодалът можел да наблюдава работата на покорната рая, а в случай на заплаха, да се крие в нея. Днес останките от кулата стоят запазени на височина от около 8 м. До недалечното минало (до 9.09.1944 г.) тя е била добре запазена  - имала е приземие (изба) и още три етажа. Но впоследствие камъните от градежа ѝ били използвани в строеж на къщи от селото.
Австроунгарска карта с отбелязано на нея запустяло село ЗахаридевоТрябва да се спомене, че през средновековието и османския период паралелно с Белащица в близост съществува друго селище – Захридиево. Намирало се  е на 8 км южно от Пловдив, между селата Марково и Белащица. То се споменава още в Бакуриановия типик (устав) на Бачковския манастир от 1084 г. с името „Захариу“. Това село е разрушено по време на Руско-турската война през 1878 г., след което не е възстановено. Поместено е в австроунгарска топографска карта от началото на XX в., като Захридево (в руини). Впоследствие наследници на имотите му стават жителите на село Белащица.
По време на османското робство в Белащица няма християнски храм и населението му, което е преобладаващо християнско, се черкува в близкия Белащински манастир „Св. Георги“. Последният остава под ведомството на Цариградската патриаршия и след 1870 г. при провъзгласяването на независима Българска църква, до 1906 г.
Селският храм „Св. Св. Козма и Дамян“Селската църква „Св. Св. Козма и Дамян“ е построена по-късно. Отколешната верска принадлежност на местното население, с дълбоко застъпени християнски традиции, е засвидетелствана и от наличието на други свети места. В околността на селото се намират параклисите: “Св. Спас”, ”Св. Неделя”, ”Св. Никола”, „Св.Атанас” и „Св. св. Константин и Елена”.
Село Белащица е Белащинският манастир са опожарени по време на Руско-турската война (1878 г.), когато турците се изтеглят и опустошават всичко след себе си.
Основото училищеПървото основно училище в селото е открито през 1882 г., а читалище „Пробуда“ - през 1929 г.
Интересен факт от историята на Белащица е свързан с Паметникът на Пенчо Славейковхилядолетния чинар, който вдъхновява големия български поет Пенчо Славейков да напише незабравимата поема „Неразделни“. В негова чест в центъра на селото е издигнат бюст-паметник.


Белащинска къща от началото на XX в.След 9 септември 1944 г., с навлизането на страната в социалистически етап на развитие, село Белащица не е много засегнато от настъпилите урбанизационни процеси, за разлика от много български села. Основна причина за сравнително малкото изселване на белащинци е близостта на селото до голям град – Пловдив, до който има редовен транспорт.
През периода на социалистическа планова икономика земеделската земя и живата стока се изземат от собствениците и се включват в ТКЗС. И при новите условия водещи селскостопански отрасли продължават да бъдат: лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. За нуждите на стопанството селото е включено в напоителна система „Кричим – Чешнегорово“. Тогава над селището се разработва кариера за добив на бял камък (функционира и днес, отдадена на концесия).
След т.нар. „демократични промени“ (1989 г.) в Белащица започва мащабно и усилено строителство на вили и къщи, при което селото се превръща в модерно предградие на Пловдив и съответно губи предишното си очарование.


Източници:
1. Пеев. Хр. Кула – крепост в Белащица, Пловдивска околия. В: Годишник на народния археологически музей – Пловдив, кн. 1, София, 1948 г.
2. Енциклопедия на България, том 1, изд. БАН, София, 1978 г.
3. Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население. Пловдив, 1984 г.
4. Павлов, Пламен, Залезът на Първото българско царство (1015-1018), Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, София 1999 г.
5. Пейчев, Пейчо. Село Белащица - минало и настояще. Пловдив, 2011 г.
6. Христемова, М. За Константин Иконом и неговия "Наръчник на Филипополската епархия". – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012 г.


Белащински манастир "Св. Георги Победоносец"

Белащинският манастир "Св. Георги Победоносец" се намира в южния край на село Белащица и на 10 км южно от Пловдив. Скътан е в живописните северни склонове на Родопите. История: За ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"