Зелениград е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Селото принадлежи към историко-географската област Знеполе.
Село Зелениград е разположено в планински район, по южните склонове на планината Руй, недалеч от сръбско-българската граница. Над китното селце се е надвесил живописен скален масив. Известен с името "Камик", той включва, разположени едно зад друго, седем скални образувания с различна височина. В него има множество карстови цепнатини, скални ниши и неизследвани пещерни образувания. В подножието на скалите, от западната им страна, през малка горичка протича Зеленоградската река, която не пресъхва и носи прохлада дори през горещите летни месеци.

Село Зелениград има дълга и богата история. В селското землище са открити следи от праисторическо селлище (в м. "Камик"), а  в местността "Грамагье" се намират археологически материали от антично селище. През античността и средновековието Зелениград е било център област, и именно тук се е издигала най-важната крепост, от която е имало видимост към цялото Знеполе и Тимошкоморавския басейн. Така, че контролът на този голям район от провинция Дакия Медитеранеа е бил лесно реализуем.
Днес интерес представляват останките от антични и средновековни укрепителни съоръжения - античната крепост в местността "Жидовски камик" на връх Руй и градището в местността "Зад Камик".
Писмени сведения за съществуването на Зелениград през средновековието намираме от турските данъчни документи от XV-XVIIв. Селото е вписано в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под същото име - Зелениград, към кааза Изнебол. През 1606 г. то е документирано и във войнушките списъци от същата кааза, което ще рече, че е било привилегировано селище - в него са се подвизавали българи-християни, ползващи определени данъчни облекчения.
Съществуват податки, говорещи, че през тази епоха тук не е отсъствал и духовен - християнски живот. На западната страна на скалния масив над селото  през Средновековието е изсечена малка църква, известна като "Царева църква". В близост до нея в скалата има малка килия, позната под името "Цветаново ижле".
Старци-столетници  в началото на XX в. си спомняли, че някога дерето в което се спуска селската река било потънало в разкошни ливади и заградено с вековни гори, някои от тези дървета (над 1000-годишни), по-късно били използвани като оброчници. Като че ли те поясняват свещените развалини от църкви и манастири в Зелениград и околностите му. Върху такива развалини е разположено днешното село, не се знае кога тези светини са били строени, нито кога са разрушени.

Народната памет помни името на един манастир - "Свети Петър", под хълма "Кръст", върху неговите развалини са разположени къщите на фамилията Кушлини. Може да се предположи. че едновременно с манастира, източно от него до скалата, е съществувала малка църква, нещо като скит. Върху нейните основи, оцелели на височина до 2 м, през 1833 г., е издигната днешната селска черква "Св. Николай". Тя е и една от най-старите църкви в Знеполе.
Може да се предположи, че село Зелениград, което се намира в центъра на венеца от села опасващи Руй планина, всяко от които си има развалини от църква или манастир, ако не е било седалище на епископи, то поне тук е била тяхната резиденция.

Днес село Зелениград е едно от оживените села в Трънско. Красивата природа, прохладните лета и завладяващата му атмосфера въздействат като неустоима притегателна сила на любителите на спокойния селски живот. През последните две десетилетия все повече западнали къщи се сдобиват с нови собственици и биват отново съживени.

 

Използвана литература:
1. свещ. Светослав Йорданов - Сборник Трънски край, София, 1940г., с.102-106.
2. Г. Стойков - Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961г.
3. Димитрина Митова-Джонова - Археолгически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 84-85.
4. В статията са използвани снимки от личния архив на Димитър Тонин - www.snimka.bg