Рани луг е село в Западна България, намира се в община Трън, Област Перник. Отстои на 14 км западно от гр. Трън, на 90 км северозападно от София и само на 4 км източно от границата със Сърбия (ГКПП Стрезимировци). Съседни села на Рани луг са: Насалевци и Главановци (източно), Цигриловци и Раяновци (южно), Слишовци и Стрезимировци (западно) и Кална в Сърбия (северно).
Рани луг е едно от най-старите селища в историко-географската област Знеполе. Разположено е сред южните склонове на Ранилужката (Рудина) планина, която е част от Руйската планинска верига. Средната надморска височина на селището е 824 м. Южните склонове на планина Руй са стръмни, стъпаловидно разположени и в значителна степен разчленени от левите притоци на река Ерма, които се спускат от планината. Благодарение на тяхната дейност над селата, разположени по южната периферия на планината, са се развили интензивни ерозионни процеси. Те са особено силно изразени в районите на селата Рани луг, Слишовци, Милославци, Зелениград и най-много при село Забел.
Ранилужкото землище, съобразно големината на селото, не е малко. Северно от селото е планинската част на землище то, която се разстила на височина и стига до голямото било — Барнос, на Ранилужката планина. В миналото селското землище е продължавало отвъд границата и се е врязвало дълбоко в северната част на балкана чак до с. Кална. Планинската област е обраснала с гъста дъбова, борова и букова гора, прошарена тук-таме със закътани поляни. Равнинната част се разстила южно от селището между насалевското землище от изток и на запад от слишовското, а на юг продължава в дълбочина до р. Ерма. То е изпъстрено по средата от няколко мочурливи „лугове”, обраснали с ели и люта трева — шавар. Тези лугове притежават съответните имена: Мали луг, Антонов луг, Реянов луг. След 9 септември 1944 г. са правени опити да бъдат отводнени, но ефект не е имало, местата пак са си останали мочурливи. Вероятно от въпросните лугове селището е получило името си.
Днес Рани луг е едно от най-силно засегнатите от демографската криза села в Трънско, населението му към 2013 г. е по-малко от 20 жители.   

Произходът на името на селото се свързва с наличието на мочурливи места - „много луга” в селското землище. Първата част на името -„Рани” , може би идва от това, че селището се е заселило твърде отдавна (рано) или пък, от обстоятелството, че по луговете най-рано се развива растителността. Името среща аналогии и по други краища из българските земи. Във Виргинската грамота на българския цар Константин Тих от XIII век се споменава село Ранi лѫгь, което някои автори отъждествяват с тукашното трънско село, но други го свързват с едноименното село Рани луг край Гниляне, Косово. Други селища с подобно наименование са с. Дълга лука, с.  Дебели лаг и с. Касилак.

Село Рани луг има доста богата история, водеща началото си още от античността. Останките късноантично и ранносредновековно селище в местността „Балката”/”Селището” говорят за поселищен живот по тези места, съществувал вероятно далеч преди възникването на днешното село. Древното селище е разположено на площ от около 7 дка върху скат от Ранилужката планина, на 2 км северно от селото. Намиращите се там археологически материали – керамика, шлака, сгур, монети и др., подсказват, че населението му, през съответната епоха,  е било заето с рудодобива. Недалече от това селище, в м. „Рупье” (1 км северозападно от селото), се намира крепостта „Градище”/”Кулата”, датирана от същия период.  Укреплението е разположено на площ от 1,5 дка в най-високата част на естествено защитено възвишение  в южното подножие на връх Щърби камик. В миналото над земята са били запазени стени, изградени от ломен камък, споен с хоросан. Намирани са тухли, съдчета, долиуми (делви) и бронзови монети. Днес на терена зает от крепостта има само фрагменти от строителна и битова керамика. Самият топоним „Рупье”, със значение – галерия, дава основание крепостта да бъде свързана и с металодобива. Твърдината е съществувала и през ранното средновековие, и е била тясно свързана със селището от близката местност „Балката”. Късноантичната и ранносредновековна крепост „Кулата”, като част от отбранителната система, изградена по Руйската планинска  верига, основно е била заета с охраната на Знеполе.
Не е известно дали днешното село Рани луг има пряка приемствена връзка с тези древни поселния, не е установено категорично  и през кое точно историческо време е било основано, но със сигурност се знае че, то е едно от най-старите средновековни селища в Знеполе.
Ценна информация за селището от османския му период черпим от турските данъчни документи. За първи път се среща в тимарския опис от 1454 г., където е записано, че селото е с 64 домакинства и плаща общ данък от 4685 акчета. От този документ се разбира, че няколко десетилетия след падането на България под османска власт Рани луг е било вече едно от най-големите села в Знеполе с население от около 700 души, повече дори и от Трън, който по това време е имал 63 домакинства и е плащал данък само 1315 акчета. От тези данни, може да се извади и заключението, че със същото си име, селището е съществувало и през предосманския период, поне през втората половина на XIV в.
Селото фигурира и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. към кааза Изнебол (Знепол), под същото име – Ранолуг, с 3 джелепкешани, които дос¬тавяли 150 овце. През XVII в. селището не се среща в данъчните регистри, вероятно поради силно намаляване на населението му, което не е могло да излъчи достатъчно заможни люде, за да участват в системата на държавните доставки. Възможно е през този период  селото да е било разорено, за което потвърждение дават и местните предания – „редица семейства се изсе¬лили по поречието на река Морава”. Последната теза за упадъка на Рани луг е съвсем правдоподобна, тъй като е известно, че през XVI-XVII в. компактни групи българско население от Македония, Косово, Централна България масово се заселват из пустеещите по това време земи на Поморавието.
Късносредновековното съществуване на Рани луг е засвидетелствано  от единственият запазен паметник от този период – гробищната църква „Св. Николай”, датирана към XV-XVI в.
Друга податка, доказваща прогресивността на населението на Рани луг в една мракобесна епоха като османското иго, представлява вече несъществуващият ктиторски надпис за повторното изографисване на църквата в Трънския манастир „Св.  Архангел Михаил”, който бил заварен в края на XIX в. от Константи Иречек и записан така: „Църквата „Архистратига Михаила” се изографиса по поръка на настоятелите: кир Войхна от с. Рани луг и кир Костадин от с. Туроковци – 1643 г.”.
Не е известно кога селището се възражда, но замогването му трябва да е станало постепенно, от заварени пришелци — другоземци,  дошли от различни по-близки или по-далечни места. През XIX в. то отново е едно от значимите и заможни селища на Знеполе. Към края на XIX в. тук жи¬веели наследниците на 28-те най-стари рода, между които Иванкови, Малинини, Лечини, Ярчови и други.
Според преданието, „първото училище в с. Рани луг е било килийно, основано през 1859 г. при черквата „Св. Николай”. За първи учители тук са смятали някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време, не се знае, нито пък имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазаин, си заминали и го оставили като техен приемник — продължител на килийното обучение.”.
Доказателство за функционирането на това първо училище през Възраждането са  приписките към една от църковните книги - „Апостолът" на ранилужката църква.
Както в духовно-просветната сфера, будните жители на Рани луг не остават безучастни и в борбите за политическа свобода. Наред със събратята си от други знеполски села, те  участват в почти всички въстания и войни срещу османския поробител от XIX в. провеждани в Знеполе, Моравско и Тимошко. Така например синът на Мито Комитата (името му е неизвестно) от с. Рани луг е сред редиците на българското опълчение в Сръбско-турската война от 1876 г.
Дългът към отечеството е достойно изпълнен и след Освобождението, когато синовете на Рани луг участват във воните за национално обединение.  През войните от 1912-1918 г. са загинали 27 ранолужани.
След Освобождението селото продължава своя възходящ път на развитие. Населението му се е занимавало със земеделие, скотовъдство и дюлгерство. Максималната си населеност селището достига през 1934 г. - 727 жители. Според статистическите данни от 1939 г. селото е разполагало с 3730 декара ниви и ливади, 188 декара пасища и 2594 декара гори. Отглеждани са 68 коня, 3 магарета, 326 говеда, 1223 овце, 4 кози, 117 свине и 960 птици.
След образуването на местното ТКЗС през 1956 г., постигнато чрез насилствено изземане имотите на селяните, се поражда първата голяма изселническа вълна от Рани луг. По време на социализма селото е водоснабдено и благоустроено. През 80-те години на XX век е построена голяма търговска и културна сграда (днес рушаща се), където се помещава и читалището (основано в 1898 г.)…но, като че ли всичко това е напразно – хората вече ги няма и селото днес върви към пълното си обезлюдяване – 19 жители през 2012 г………


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 150-151.
4. Чолева-Димитрова, А. - Селищни имена от Югозападна България, Изследване, Речник, София, 2002 г.
5. Даскалова, А.  и др. Грамоти на българските царе. София,  Академично издателство „Марин Дринов“, 2005, с. 333.
6. Интернет - Уикипедия