Изво̀р е село в Западна България,  намира се в община Радомир, Област Перник. Разположено е в непосредствена близост до главния път София - Кюстендил (Е 871). Отстои на 55 км югозападно от столицата София и на 14 км в същата посока от общинския център Радомир. Съседни на Извор са села Кленовик (на изток), Дебели лаг (на запад) и Углярци (на юг).
Извор е едно от големите села в историко-географската област Мрака и най-голямото в южната част на Радомирската котловина. Разположено е на границата на полето и северните предпланински възвишения на Колош планина (североизточен дял на Конявска планина). Средната надморска височина на селището е 765 м.
Произходът на името на селото се свързва с изобилието на извори в района. Част от изворите са каптирани и захранват с питейна вода и съседни села. Най - голямата река течаща в землището на селото е Косматица  - ляв приток на река Струма, като на нея е изграден микроязовир "Извор".
Населението на Извор към 2013 г. е около 500 души.

Село Извор е едно от най-старите селища в Радомирско. То е наследник на древни поселения, водещи началото си още от праисторическата епоха. В местността „Витановец – Калето”, на около 2км южно от селото, на площ от 10-12 дка  е разкрито селище, принадлежащо към халщатската епоха (1200 – 500 г. пр. Хр.). Върху последното, през античността е била изградена крепост, която е била част фортификационната система на Конявска планина и е контролирала проникването на юг към Струма. Укреплението вероятно е просъществувало до началото на ранното средновековие (VII в. сл. Хр.).
Свидетелство за гъстата населеност на района през римско време са останките от антични селища - при махалата Търновец (част от селището се намира и извън застроената територия на селото) и в местността „Под могилите” при Изворско ханче, югозападно от селото на пътя за Кюстендил.
Интересен паметник от след римско време (ранновизантийски) е късноантичната крепост "Градище"  в местността „Изворско чукле”, намираща се на едноименния връх, вляво от шосето за село Драгомирово,  на 3.95 км югозападно по права линия от центъра на село Извор. Крепостта е обхващала площ от около 4 дка. Части от крепостните ѝ стени се виждат над земята и днес. Заедно с крепостта при село Драгомирово, тя принадлежи към отбранителната система, изграждането на която е свързано главно с нашествията на северните номади по поречието на Струма към Бяло море. Освен с отбрана, крепостта е била пряко свързана и с добива на метал.  Укреплението е съществувало и през ранното средновековие.
Макар и не на същите места, описаните по-ранни селища, през средновековието били наследени от други такива. Останки от едно такова поселище се открити в м. „Старата бахча”. Съществуват предположения, че на това място е било село Извор през по-ранните период от своето съществуване.
Доказано е, че село Извор е старо средновековно селище. Първият писмен извор, в който се среща село Извор е мирният договор от 1330 г. между България и Сърбия, подписан след злополучната за българите битка край Велбъжд (28 юли 1330 г) при която пада убит самия цар Михаил  III Шишман (1323-1330). В резултат на това Мраката е поделена между двете страни – западната ѝ част за Сърбия, а източната за България, като Извор става погранично селище:

По-късно, преживял драматичните събития при падането на България под османска власт, Извор се среща и в турските данъчни дефтери – в регистъра от 1479 г. Паралелно с него се споменава и заличеното днес с. Търновец , отбелязано в турски документи от 1576 г. (на джелепкешаните), като Търнилофча, Търниловец. Последното е присъединено към с. Извор през 1955 г.
С късносредновековния период на Извор и Търновец се свързва манастира „Св. Никола”, възстановен в наше време като Изворски манастир „Св. Св. Петър и Павел”.
През османския период, в административно отношение, селото е бил неизменна част от кааза (първоначално нахия) Радомир, числяща се първо към Софийски, а след това и към Кюстендилски санджак (окръг).
През Възраждането Извор е било едно от богатите и изявени в духовно-просветно отношение села в Радомирско. Селската църква „Св. Троица” е построена през 1860 г., като заедно с нея през същата година е основано и килийно училище.
Селото е родно място на хайдут Миленко, боен саратник на небезизвестния Ильо войвода жив изгорен от турците в съседното село Кленовик.
След Освобождението Извор се утвърждава като едно от водещите села в Радомирско.  До 1971 г. то е било център на селищна система. Освен с. Търновци, към Извор са присъединени и с. Канджулица, сега гара Александър Димитров (1957 г.), вилна зона "Извор", махала "Пириница" и махала "Хладни клисури".
Днес, чудната природа в издигащия се над селото Колош, с неговите вековни гори и намиращите се там  хижа "Ведрица" и хижа "Момин кладенец", както и наличието на множество културно-исторически паметници, предоставят прекрасни възможности за развитието на планинския, културния и поклонническия туризъм.


Източнци:
1. Енциклопедия на България, том.3, 1982 г., с. 34.
2. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 92.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.
5. Хаджи Кирил Христов - Хайдут Миленко и „Баши -Уста“ Михалко , 2009 г.