Местоположение и географска характеристика:
Гоз е село в Западна България. Намира се в община Брезник, област Перник. Отстои на 50 км западно от столицата София, на 21 км северозападно от град Перник и само на 2 км североизточно от град Брезник. Селото е заобиколено от следните села: Арзан (от северозапад), Гургулят (от север) и Делян и Бабица (от изток).

Село Гоз принадлежи на историко-географскта област Граово. Разположено е сред хълмове от планината Вискяр, на 900 м надм. вис. Гоз е от купния тип селища - събрано е на едно място, в северозападното подножие на хълма Цървеняк (983 м) и в югоизточното подножие на рида Свети Илия. Изключение прави само махалата Логатор, която е отдалечена на около 3 км в североизточна посока. През селото тече поток, прерастващ на запад в малката Брезнишка река (ляв приток на р. Конска).
Селското землище се простира на площ от 12,271 км², като само в една съвсем малка част от него (западната) теренът е равнинен и се обработва. Останалата територия е заета от хълмист релеф с пасища и гори.
Тукашните хълмове са обрасли предимно с тревиста и храстовидна растителност и тук-таме с малки горички от бук и дъб. По-обширни са изкуствено засадените през социалистическия период иглолистни гори. Животинският свят е доста разнообразен, особено от страна на пернатите. Из околността на Гоз се среща удивително многообразие от пойни птици, различни видове кълвачи, грабливи птици (няколко представителя от семействата на соколите и ястребите, кукумявки), от семействата на фазаните - пъдпъдъци и др.
Споменатите природни дадености, в съчетание с чист въздух, са изключително благоприятни за развитието на пасищно животновъдство (овцевъдство, краварство и др.), както и на пчеларство.
Противно на естествената логика, днес (2016 г.) село Гоз е едно от най-слабо населените селища в община Брезник, с едва 3-ма постоянно живеещи в него жители.

История:
Районът на днешното село Гоз е населяван от дълбока древност. На територията на селското землище са регистрирани четири праисторически селища: три край рекичката Пеклюк: в местността „Селище“, м. „Мусинец“ и м. „Църквище“ и едно в подножието на връх Цървеняк (в югоизточния край на селото). Голямата наситеност на културни останки свидетелства за интензивен и почти непрекъснат поселищен живот от новокаменната епоха (около IV хилядолетие пр. Хр.) до към средата и края на I хил. пр. Хр. При повечето от споменатите праисторически селища се забелязва наслагване на културни пластове, което подсказва, че живота в тях е продължил на по-късен етап или са били наследени от други, новоизградени селища, на същото място. Така например, при селището в подножието на Цървеняк се срещат керамични фрагменти от V – I в.  пр. Хр. Това по-късно селище, вероятно е било свързано с намираща се над него антична и късноантична крепост, известна като „Св. Петър“.
Крепостта е разположена върху самостоятелно обособено възвишение от западния склон на връх Цървеняк и заема площ от около 1 дка. Археологът Иван Велков датира укреплението към V в. пр. Хр. и го свързва с траките. По негови данни крепостта има елипсовидна форма с дължина 45 м и широчина 22 м. На западната ѝ страна той е видял и заснел четириъгълна кула, изградена от ломен камък без спойка. Днес на терена се очертават затревени валове от засипани с пръст крепостни стени. Керамични фрагменти свидетелстват, че крепостта е съществувала до късната античност (IV в.). Много по-късно, през късното средновековие (XV – XVII в.) или Възраждането (XIX в.), местното население издига в границите на укреплението оброчище в чест на Свети Петър, откъдето всъщност идва името на крепостта.
Съществуването на поселищен живот по тези места през античността, освен с крепостта „Св. Петър“, е засвидетелствано и с наличието на останки от няколко антични селища: едно при местностите „Пазарище“ и „Забел“, което, поради близостта си до „Св. Петър“ се свързва с крепостта; второ в м.м. „Мусинец“ и „Татарски ижи“ с археологически материали, пръснати на площ от около 100 дка; трето в м. „Товариина ливада“ с културни останки на около 50 дка и четвърто при махалата Логатор, с предполагаема площ от около 50 дка.

Наличните данни сочат, че днешното село Гоз е пряк наследник на старо средновековно селище. Руините на средновековна църква в м. „Църквище“ край Логатор, известна като „Св. Дух“, недвусмислено говорят, че такова селище в действителност е съществувало, а населението му се е черкувало в същия храм. Впоследствие, след като църквата е била разрушена, местното население превърнало мястото в оброчище, посветено на Свети дух, като поставило сред останките ѝ оброчен кръст.
Друга податка, доказваща средновековния произход на село Гоз, намираме в присъствието на махалата Логатор под същото име – Лъгутер в османските списъци на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. Този документ разкрива, че в селото пребивава една от привилегированите прослойки немюсюлмани в Османската империя (в лицето на овцевъдите), което неминуемо се отразява върху статуса на селището.

Освен от оброчището „Св. Дух“, отколешните български-християнски традиции на тукашното население са засвидетелствани и от други християнски култови обекти:
- Оброк „Св. Петър“ - намира се на територията на едноименната крепост.
- Оброк, разположен върху възвишение от югоизточните склонове на рида, североно от селото.

През османското робство земите на тукашните българи са отнети и влизат в тимар – ленно владение, собственост на спахия. След разпадане на османската феодална система (първата половина на XIX в.), повечето обработваеми земи са включени в турски чифлици, в които селяните работят като ратаи и изполичари, обикновено само за прехраната, а в много случаи и ангария (без заплащане).
Нерадостният живот на тукашните селяни се влошава още повече след 1864 г., когато в местността „Липетинец“ край Логатор са настанени черкези. По заповед на османската власт на пришълците е заделена земя от селските имоти, българите им строят безплатно жилища и дори известно време са изхранвани от тукашното население. Освен това, присъщо на природата им, черкезите се отдават на грабежи и тормоз над обезправените селяни.

В първите години след Освобождението (1878 г.), според преброяването на населението в Княжество България през 1881 г., в село Гоз живеят 198 души, а при следващи преброявания, както следва: 1900 г. - 249 жители и 51 къщи; 1920 г. - 322 ж. и 65 к.; 1934 г. - 370 ж. и 66 к.; 1946 г. - 384 ж. (максимумът). Движението на броя на жителите представлява един своебразен барометър за състоянието и развитието на селото. До идването на социалистическата власт на 9.09.1944 г. населението на Гоз, макар и с бавни темпове, постоянно нараства, докато след това (след изземването на земята и стоката на селяните) се забелязва отчетлив спад: 1965 г. - 172 ж.; 1975 г. - 74 ж.; 1985 г. - 50 ж. Положението се влошава още повече след настъпването на т.нар. „демократични промени“ в 1989 г., когато Гоз започва бавно, но сигурно да обезлюдява: 1992 г. - 37 ж.; 2001 г. - 32 ж.; 2011 г. - 8 ж., за да се стигне днешните (2016 г.) едва 3-ма жители....




Източници:
1. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Списъкъ на населените места (по преброяваньето от 1 януарий 1881 г.), издава Княжество България - Статистическо бюро, София, 1885 г.
4. Списъкъ на населените места въ Княжество България споредъ преброяването на 31 декемврий 1900 г., издава Княжество България – Дирекция статистика, София, 1902 г.
5. Списъкъ на населените места въ Царство България споредъ преброяването на 31 декемврий 1920 год., издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1924 г.
6. Списъкъ на населените места въ Царството (преброяване на 31 декемврий 1934), издава Царство България – Главна дирекция на статистиката, София, 1939 г.
7. Списък на населените места в НР България по административно деление към 1 ноември 1973 г., с население от преброяванията през 1934, 1946, 1956, и 1965 г. и изчислено население за 1973 г., издава Министерство на информацията и съобщенията, София, 1973 г.
8. Сайтът на Национален статистически институт: www.nsi.bg