Местоположение и географска характеристика:
Стефаново (образувано през 1955 г. от сливането на селата Проваленица и Горни Раковец) е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник. Отстои на 50 км югозападно от столицата София и на 9 км югоизточно от град Радомир. Селото лежи на пътя Дупница – Радомир, в близост до автомагистрала „Струма“ (на 10 км западно от пътен възел „Долна Диканя“). Стефаново е обградено от селата: Червена могила (от запад), Друган (от изток) и Долни Раковец (от запад-югозапад).
Село Друган принадлежи на историко-географската област Мраката. Разположено е в източната част на Радомирската котловина, в южното подножие на планината Голо бърдо и край хълмa Острица (в северозападното му подножие). Стефаново е от пръснатия тип селища - разпръснато е на махали, на 650 м ср. надм. вис. От лявата страна на селския поток (десен приток на р. Арката/Блато) са разположени махалите на бившия Горни Раковец, а от дясната (северната) тези на Проваленица, като най-отдалечена е махалата Егреците, намираща се северно от пътя Дупница – Радомир, в самото подножие на Голо бърдо.
Землището на Стефаново е сравнително голямо за тази част на България - 31,394 км². Северната му част е заета от хълмисто-планинския релеф на Голо бърдо, а южната е равнинна. В последната са разположени повечето обработваеми земи на селото. Западно от селото се намира язовир „Стефаново“, захранван от един от многобройните потоци, извиращи в Голо бърдо.
Климатът е типично умереноконтинентален със зимни температурни инверсии и мъгли. Преобладаващата почвена покривка е представена от чернозем-смолници и алувиално-ливадни почви.
Местните природни условия са благоприятни за отглеждане на зърнени култури (пшеница, ечемик, слънчоглед), картофи, лен, овощия и др. Голите и затревени околни хълмове са идеална предпоставка за упражняване на пасищно животновъдство.
Населението на село Стефаново към 2017 г. наброява около 300 души (по настоящ и постоянен адрес, т.е. постоянно живущи). През лятото се увеличава значително.

История:
Село Стефаново има богата история. Наличните данни сочат за съществуване на интензивен селищен живот в миналото, особено през античността. В селското землище са регистрирани две антични селища, две антични вили и множество могили. Едното антично селище, което впечатлява със значителните си размери от около 100 дка,  е разположено в очертанията на предишното село Горни Раковец, в местността „Мали рид“. От него са разкривани стени, изградени от ломен камък и тухли с хоросанова и калова спойка. В същата местност е открита бронзова статуя, накити и много монети. Предполага се, че от тук произхожда и оброчната плочка на Хера (II – III в.) от с. Проваленица, съхранявана в Националния археологически музей. Останките от другото антично селище, което е продължило съществуванието си и през късната античност (IV-VI в.) са разкрити в м. „Кръсто“, на около 1,5 км южно от селото. Въз основа на пръснати из терена археологически материали се предполага, че неговата площ е била около 15 дка. И на това място в миналото са разкривани части от зидове, карамични съдове, монети и др.
Едната антична вила - рустика е разкрита при прокопаване на канал край махалата Егреците. Стените ѝ са изградени от ломен камък и тухли на хоросанова спойка. Сред руинити ѝ са разкрити хипокауст (подово отопление) и водопровод. Около вилата се среща изобилие от строителна и битова керамика, пръсната на площ от около 15 дка. В непосредствена близост има две надгробни могили, които несъмнено са нейно притежание.
Другата вила е разкрита в североизточния район на селото, в Дюлгерска махала. В дворовете и нивите в западна посока, на площ от около 15 дка, се намират археологически материали от монументално антично строителство. За размерите и представителността на вилата говорят разкрити фрагменти от колони и две бази с различни размери – едната с диаметър 0,45 м, а другата с диаметър 0,28 м. Вероятно с тази вила е била свързана с една доста голяма могила, върху която през XIX в. е изградена селската черква. В непосредствена близост до могилата са разкривани стени, по всяка вероятност останали от зидани гробници, изградени вторично в могилния насип и около него.

Не е известно дали описаните антични и късноантични селища имат пряк приемник в по-късен период, но със сигурност е установено, че съставните селища на днешното Стефаново - Горни Раковец и Проваленица имат средновековен произход.
Първият писмен запис на селата намираме в османски данъчни документи от XV в, в които са записани под същото име – Проваленича и Ракофче. В обширният тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. са вписани като Проваленица и Горни Раковец към каза Радомир. По това време първото село има: 63 християнски семейства, 58 неженени, 5 вдовици и 9 бащинѝ (общо около 350 жители); а второто: 42 християнски семейства, 25 неженени, 3 вдовици и 5 бащинѝ (общо около 250 жители). Селото се среща под същото име и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.
От така представената информация разбираме, че двете села са населени изцяло с християни и са сравнително многолюдни. Наличието на бащинѝ (общо 14 в двете села) се отъждествява с присъствието на войнуци - немюсюлмани на служба в османската войска, който ползват известни привилегии, включително и данъчни облекчения. Последното обстоятелство позволява акумулиране на средства, както за допълнителна стопанска дейност, така и за дарения и благоустрояване на местните културни институции (черкви, манастири и др.). Тази зависимост се потвърждава от значителния брой християнски култови паметници в района на Проваленица и Раковец.
Именно тези християнски храмове, някои от тях достигнали до нас в руинно състояние, като оброчища или само като имена на местности, категорично свидетелстват за поддържаните вяра и национален дух през вековете на османско робство. В землищата на Проваленица и Горни и Долни Раковец могат да се посочат следните свети места:

- Оброчище с нов параклис  - намира се на гол хълм от възвишението Острица, южно от селото;
- Оброчище "Св. Илия" или "Кръсто" - намирало се е южно от селото, сред склоновете на Острец;
- Параклис „Св. Георги“ при мах. Егреците – изграден през 2005 г. на мястото на старо оброчище;
- Извор „Манастирска чешма“ - североизточно от мах. Егреците, в Манастирски дол на Голо бърдо;
- Руини от стара църква – в гробището на Горни Раковец;
- Храм „Св. Възнесение Господне“ - изграден през 1879 г. върху надгробната могила в центъра на Проваленица;
- Оброк „Св. Спас“ - на около 1,5 км северозападно от Долни Раковец (на мястото има каменен кръст);
- Късносредновековна църква „Св. Никола“ - в центъра на Долни Раковец.

Според предание първоначално село Проваленица се е намирало в м. „Св. Илия“, като се е преместило на днешното си място след пожар. По-голяма част от жителите му са преселници от околните села. Предание разказва, че и Долни Раковец е имало друго местоположение – в м. „Кеваница“ (равнище между Д. и Г. Раковец).

Село Проваленица се сдобива с храм една година след Освобождението – през 1879 г. е осветена черквата „Св. Възнесение Господне“ - „Св. Спас“, като в същата година е открито и училище. През 1880 г. Проваленица има 609 жители, а Горни Раковец – 284 ж. При следващи преброявания двете села имат общо следното население: 1920 г. – 1660 ж.; 1934 г. - 2007 ж.; 1946 г. - 1975 ж.
През 1955 г. към Проваленица е присъединено село Горни Раковец и новообразуваното село е наречено Стефаново, на партизанина Стефан Георгиев Бурнаски – Даскала (1924-1944 г.), родом от Проваленица.

Днес Стефаново е едно сравнително оживено село, особено през топлите месеци, когато в него пребивават много „виладжии“. Една от новите му придобивки е хотелският комплекс „Кралско село“, изграден в близост до зеленчукова и овощна градина и недалеч от язовир „Стефаново“. Гостите на комплекса сами да могат да откъснат екологичнo чисти плодове и зеленчуци, местно производство, както и да упражняват риболов.
В последно време в Стефаново са изградени два нови параклиса („Св. Йоан“ и „Св. Георги“), но има още много да се прави по запазването на другите културно-историческите паметници. Селският храм „Св. Спас“ се намира в много лошо състояние. Положението му се влошава още повече вследствие разрушителното земетресение в Перник през 2012 г. Заплашен е от пълна разруха, въпреки сърцатите опити на някои местни хора.




Източници:
1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
2. Митова-Джонова, Д. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.