Местоположение и географска характеристика:
Друган е село в Западна България. Намира се в община Радомир, област Перник. Отстои на 40 км югозападно от столицата София и на 10 км югоизточно от град Радомир. Селото лежи на пътя Дупница – Радомир, в близост до автомагистрала „Струма“ (на 5 км западно от пътен възел „Долна Диканя“). Друган е обградено от селата: Стефаново (от запад), Старо село (от изток), Владимир (от югоизток) и Чуковец (от юг).
Село Друган принадлежи на историко-географската област Мраката. Разположено е в източната част на Радомирската котловина, в южното подножие на планината Голо бърдо и край хълмовете Св. Петър и Огоя. Друган е от пръснатия тип селища - разпръснато е на махалите: Чакърова, Джамалица, Грамада, Опалово и Блатото, разположени на 650 м ср. надм. вис.
Землището на Друган е сравнително голямо за тази част на България - 29,79 км². Северната му част е заета от хълмисто-планинския релеф на Голо бърдо, а южната е равнинна. В последната са разположени повечето обработваеми земи на селото, заемащи площ от около 9 000 дка.
Климатът е типично умереноконтинентален със зимни температурни инверсии и мъгли. Преобладаващата почвена покривка е представена от чернозем-смолници и алувиално-ливадни почви.
Местните природни условия са благоприятни за отглеждане на зърнени култури (пшеница, ечемик, слънчоглед), картофи, лен, овощия и др. Голите и затревени околни хълмове са идеална предпоставка за упражняване на пасищно животновъдство. Не случайно един от тях се нарича „Огоя“ - старинна дума за място, където се угоява добитък.
Населението на село Друган към 2017 г. наброява около 300 души (по настоящ и постоянен адрес, т.е. постоянно живущи). През лятото то се увеличава двойно.

История:
Районът на днешното село Друган има богата история, водеща началото си хилядолетия назад във времето. В селското землище са регистрирани останки от две праисторически селища. Едното се намира в местността „Средорек“ (на десния бряг на река Блато, на около 2 км южно от селото) и е датирано към неолита (VI – IV хил. пр. Хр.), а другото - в м. „Градище“ (на около 7 км североизточно, в южните склонове на Голо бърдо) е отнесено към ранножелязната епоха (първата половина на I хил. пр. Хр.).
При по-ранното селище се наблюдава приемственост, като над него през античността животът е подновен. Разпръснати по терена фрагменти от битова и строителна керамика разкриват, че това селище е със значителен за времето си обхват, с площ от около 30 дка. В същия район са разкривани стени от ломени камъни и тухли с хоросанова спойка. Откривани са и единични погребения, принадлежащи към некропола на античното селище.
Късноантична епоха (IV – VI в.) е представена с крепостта „Градище“, намираща се в м. „Боровец“ на около 7 км североизточно от селото, на южните склонове на Голо бърдо. Разположена е на естествено защитен терен на площ от около 10 дка. Разкрити в района на крепостта монети датират нейния първи период на съществуване от края на I до края на VI в. В центъра на крепостта иманярски изкопи са разкрили зидовете на църква. Въз основа на намерени в насипа върху нея каменни плочи с релефна украса, вероятно от олтарна преграда, църквата е причислена към раннохристиянската епоха (IV – VI в.).
На терена, зает от крепостта и около него, освен изобилен карамичен материал, се среща шлака и згур. Тази подробност, както и самото местоположение на крепостта – на отдалечено и изолирано място (далеч от главните пътища), спомагат нейното предназначение да се свърже по-скоро с металургията, отколкото със стратегията на Горнострумските земи.
Същата крепост функционира и през средновековието, като населението ѝ продължава да се занимава с добив на метал. Между керамичните фрагменти се срещат множество парчета от средновековни съдове. Не се изключва възможността през този период и църквата да е била преизградена и действаща.
Наличието на стопански и културен живот в крепостта загатва за съществуването на средновековно  селище в близост до нея, което би могло да се приеме за предшественик на днешното Друган. Средновековният произход на селото се потвърждава и от множество старинни имена на местности в селското землище, както и от самото селищно име – Друган, което според лингвистите е възникнало до XII в. Въз основа на тези данни може да се предположи, че селото е съществувало още през ранното средновековие. Много е възможно из тези места да се локализира изчезналото село Конерьзь (Коневръзъ), споменато в Мрачката грамота от 1347 г., с която цар Иван Александър обдарява Ореховския (Пещерския) манастир „Св. Никола“. Днес е запазен топонимът Конярнико, отнасящ се за местност недалеч от „Градището“, където според местни жители затваряли конете: „...мястото е оградено отвсякъде, има каменни зидове, на които са ги връзвали“.
През османското робство тукашното селище е причислено административно към Радомирска каза, Кюстендилски санджак. От началото на този период е първият писмен запис на селото – в османски документи е записано под името Гюрне Дурган, Средни Диркян и Долне Дуругян. По това време съществуват три села – Горни, Долни и Средни Друган, като първото се намира на мястото на днешното Старо село, второто – по-ниско в полето, където сега е разположен Друган, а третото е локализирано в землището на махалата Опалово. Това се потвърждава и от местните предания, според които най-напред селото е било по-високо - при Старо село, а по-късно е дошло на днешното си място, заради обработваемата земя. Според един от най-ранните документи, в които се среща името Друган (като Средни Друган) - данъчен дефтер от 1530 г. в селото има 156 домакинства или около 800 души. Това сравнително многобройно за едно селище население в тази епоха е поредното потвърждение за старинния произход на Друган, съществувал и преди османското нашествие. Селото се среща под същото име и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г.
Богат източник на информация за селото представлява обширният тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. От него научаваме, че Долни Диркян е разделено на четири махали (Попско маало, маало „Стойо“, маало „Доно Вело“ и маало „Йовчо Бойо“) и има 159 християнски семейства, 89 неженени и 10 бащинѝ, Средни Диркян – 280 християнски домакинства, 125 неженени, 14 вдовици и 10 бащинѝ, а Горни Диругян е с 70 християнски семейства, 21 неженени и 2 бащинѝ. От така представената информация разбираме, че по това време Друган е населен изцяло с християни и по численост е най-голямото село в Радомирско (с общо 509 семейства или около 2500 жители), което се равнява на един малък град по онова време и е повече от тогавашния административен център Радомир (264 домакинства).
Тези документи разкриват и присъствието на привилегировани прослойки от джелепкешани, доганджии (соколари) и войнуци – немюсюлмани на служба в османската войска, които се идентифицират с наличието на бащинѝ (общо 22 в селото). Концентрацията на хора от тази социална категория допринася не само за общото благосъстояние на селището, но и за неговото културно развитие. Данъчните облекчения на соколарите, войнуците и джелепкешаните предоставят акумулиране на средства, както за допълнителна стопанска дейност, така и за дарения и благоустрояване на местните културни институции (черкви, манастири и др.). Не случайно в района на Друган има значителен брой християнски паметници (архитектурно-художествени и книжовни). Сред тях има голям брой малки църкви, които принадлежат на отделни родове: Агаина, Маркова, (Х)аджийска и др. Днес е запазен топонимът Агаино цръкве.
Именно тези християнски храмове, някои от тях достигнали до нас в руинно състояние или като оброчища, категорично свидетелстват за поддържаните през вековете вяра и национален дух. В това число могат да се посочат следните култови паметници, намирали се в някогашното обширно землище на Друган:
- Храм „Възнесение Господне“ в с. Старо село – изграден през средновековието и обновен през Възраждането.
- Оброчище с параклис  „Св. Атанасия“ - намира се северно от с. Старо село;
- Параклис „Св.св. Петър и Павел“ край с. Старо село – изграден през 2006 г. върху старо оброчище;
- Оброк „Св. Богородица“ при Старо село;
- Оброчище „Св. Мирка“ - северно от Старо село (на мястото има зидове от църква);
- Оброк с параклис „Св. Иван Рилски“ - в м. „Дабьето“ край Старо село;
- Храм „Св. Троица“ в с. Друган – изграден през 1939 г. върху основите на стара църква;
- Параклис и чешма (света вода) „Св.св. Козма и Дамян“ - с. Друган;
- Оброчище „Очов ден“ край с. Друган - несъществуващо и отдавна забравено;
- Оброк „Св. Спас“ при Друган;
- Средновековен манастир „Св. Петър“ с параклис „Св. Петка“ - на хълма Св. Петър над с. Владимир;
- Манастир „Св. Димитър“ - на хълма Огоя над мах. Опалово на с. Друган.

Важен фактор в запазване на християнските традиции и обичаи сред местното население се оказва силното влияние по тези земи на общонародния закрилник Св. Иван Рилски. Голямата почит към Рилския светец е засвидетелствана от съществувалия до към края на XIX в. оброк „Очов ден/ Отчов ден“, на чието място според народното предание е спряла процесията по пренасяне мощите на Св. Иван Рилски от Търново в Рила през 1469 г. Това ревностно почитание, както и наличие на активен духовен живот, се потвърждава и от присъствието на отделни друганци в помениците на Рилския манастир. Така например в един от списъците е записано, че поп Велчо от Друган предвожда до Рилската обител група поклонници от паството си.

Разположеният на главния път от София към долината на Струма и Бяло море Друган се среща в писанията на някои чужди пътешественици. Селото се споменава от османския пътешественик Евлия Челеби (XVII в.), който окачествява Друган като „село-крепост“ и пише: „Това село е българско и се състои от 200 къщи.“.
Разработването на рудните находища във Витоша, Верила и Голо бърдо през XVII в. и близостта на големия рудодобивен и металургичен център Самоков довеждат до някои административни промени в Радомирска каза, при които Друган заедно с други села в югоизточния край на Мраката (Дрен, Диканите, Чуковец) е причислен към каза Самоков, Софийски санджак. Селото остава в това положение почти без прекъсване до Освобождението (1878 г.).
През XVIII  и XIX в., с известни прекъсвания, Друган е отделен от Радомир и в църковно отношение. Но през 60-те години на XIX в. и около Освобождението отново принадлежи към Радомир (светски и църковно).
Селото сериозно пострадва през размирните кърджалийски времена (края на XVIII - началото на XIX в.), когато доста друганци, търсейки спасение от безчинствата на кърджалиите, се изселват към различни места из поробените български земи. Според местните предание една част се заселила в Брезнишко и Сливнишко, а друга се установява чак в Беломорска Тракия - в село Доган Хисар. Преданията разправят, че от друганските заселници в Доган Хисар е дядото на Капитан Петко Войвода – Кирко (Киркооглу), роден в Друган около 1785 г.
През Възрожденската епоха (XVIII  - XIX в.) сред местните хора се наблюдава особена религиозна ревност и активизиране на духовния живот. Въздигането на българщината се проявява в изграждането и обновяването на храмове – църквите: „Св. Николай“ в Старо село (1761 г.); „Св. пророк Илия“ в бившата друганска махала Владимир (1861 г.), „Св. Спас“ в Старо село (обновена в 1869 г.). Достатъчно показателна е и богатата книжнина, произхождаща от друганските храмове – от владимирската църква: лист от триод от 1710 г., осмогласник от 1860 г., требник от 1878 г.; а от Друган – приписка от 1742 г. с името на поп Атанасий. Първото училище в селото е открито през 1840 г. в тогавашната махала Старо село, а през 1868 г. с школо се сдобиват и долните махали, където се намира сегашният Друган.

Освобождението (1878 г.) заварва Друган като най-многолюдното село в Мраката с 1836 жители (през 1880 г.). До 1900 г. към него се броят Старо село и Владимир, след което последните се обособяват в самостоятелни селищни единици като махали, а от 1955 г. (и досега) са със статут на отделни села. През следосвобожденския период Друган (заедно с махалите Владимир и Старо село, които влизат в Друганска селска община) продължава да взема челно място сред селата в Радомирско по показателя численост на населението: 1900 г. - 2519 ж.; 1910 г. - 2963 ж.; 1920 г. - 3286 ж.; 1934 г. - 3703 ж.; 1946 г. - 3811 ж.
Основен поминък на местното население е земеделието (предимно зърнени култури) и скотовъдството с преобладаващо овцевъдство.

С промяната на политическото статукво след преврата на 9.09.1944 г. село Друган претърпява поврат в развитието си. Земеделската земя и стоката е отнета от стопаните, за да се включи в ТКЗС, при което много селяни остават без препитание. Вследствие се задейства процес на постоянен отлив на жители, който не бива спрян, дори и след всевъзможни опити на тогавашната социалистическа власт. За разлика от негативните социални последици, в икономически аспект се достигат значителни успехи. Окрупняването и механизираното обработване на земята увеличава многократно производителността. Модернизация претърпява и животновъдството. В Друган се изграждат няколко животновъдни ферми, сред които огромна свинеферма.
Днес Друган продължава да е едно от най-многолюдните села в Радомирско, но въпреки това населението му стремително намалява. Местните хора работят в близкия Радомир и комбината „Червена могила“, както и в селското стопанство. Почти цялата земеделска земя на селото се обработва от местни кооперации и частни производители.
За жалост, стратегическото местоположение на селото (до пътен възел на автомагистрала) и ресурсът от природните дадености и културно-исторически паметници въобще не са оползотворени, въпреки големият им потенциал, носещ перспективи за успешно развитие.
Едно от паметните и хубави събития в най-новата история на селото е освещаването на новоизградения храм „Св. Възнесение Господне“ (на 28.05.2016 г.). Градежът на дългожадувания храм започва през 20-те години на миналия век. През 1932 г. става ясно, че няма да се съберат пари за завършването му и тогава се прави малък параклис върху останките на стара църква. Строителството започва наново едва през 2005 г. по инициатива на тогавашния кмет на селото Ненчо Мирков, който е записан и като първи ктитор на храма. Новата черква е изградена изцяло с дарения. Всеки жител на Друган помага с пари, материали или с труд, всеки според възможностите си.
Село Друган се слави и със своята сурвакарска група, произлизаща от местното читалище (основано 1905 г.). Групата се състои от над 100 души и има множество награди от различни фестивали из страната. Главно място в репертоара ѝ заема автентичния обичай “Сурвакарска сватба в Друган“.



Източници:
1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за кустендилскиот санджак., т. V, кн 1, Скопjе, 1983 г.
2. Митова-Джонова, Д. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г.
3. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.
4. Чолева-Димитрова, А. - Местните имена в Радомирско., Сoфия, ИБЕ-БАН, 2009 г.
5. Официален сайт на Софийска епархия - https://mitropolia-sofia.org