Джинчовци е село в Западна България,  намира се в община Трън, Област Перник. Разположено в непосредствена близост до българо-сръбската граница(на около 400 м източно от граничната бразда), то отстои на 20 км югозападно от гр. Трън и на 96 км западно от столицата София. Съседни на Джинчовци са селата: Стрезимировци (северно), Реяновци (източно), Бохова (югоизточно), и отвъд границата – Кострошовци (южно) и Сухи дол и Драинци (западно).
Село Джинчовци принадлежи към историко-географската област Знеполе. Скътано е сред живописните източни склонове на планината Кървав камък, на 833 м н. в. Природата наоколо е почти недокосната от човешка ръка, въздухът е чист, а хора се срещат все по-рядко.
Джинчовци никога не е било сред многолюдните села в Трънско, но днес то е заплашено да остане без население – към 2013 г. постоянно живущите в него са 12 жители.

Произходът на името на селото се обяснява от няколко легенди (всяка с по 2-3 версии), взаимосвързани с тези на околните села. Най-разпространената е, че селото носи името на основателя си Джия/Джоя, който бил най-големият син на местният владетел-срез Страцимир (на него е кръстено с. Стрезимировци) и брат на: Рея (основал с. Реяновци), Боя (създал с. Бохова) и Косто (дал началото на с. Кострошовци, дн. в Сърбия). Една от легендите продължава със сказанието, че „..след като се върнали братята от война се разделили, като Джоя изградил своето село - Джинчовци на височината „Сврачковица”…..”.
Тъй като с. Джинчовци се намира в край, изключително наситен с много и разнообразни легенди, то съвсем обяснимо е и почти всеки род да си има своя легенда. Ето една за рода Джуджини от с. Джинчовци: „ Джуджини хващат един дявол, взимат му дрехите и той им става слуга, но прави всичко наопаки. Като го изпратят за дърва, вика другите дяволи, които натоварват колата, вдигат я на раменете си и воловете изобщо не се уморяват. Когато му кажат да щади воловете, всички дяволи се качват на колата и воловете пристигат в селото с изплезени езици. Веднъж Джуджините правят сватба и пискали от „гявола” да им потанцува. Той поискал да му дадат дрехите. Джуджиният дявол се облякъл и изкочил през комина. Като изкочил се спрял чак на един баир до с. Насалевци, който от тогава се нарича Джуджин връх. Днес наричат всеки човек, който върши нещата на опако, джуджин дявол”.

За старинността на селището, освен местните легенди, достатъчно говорят и историческите факти. Наличните археологически находки подсказват, че в района зает от днешното селско землище е съществувал поселищен живот от най-дълбока древност. Праисторическо селище е разкрито в югоизточния край на селото, към местността „Шопка”. На равнината, над левия бряг на дола се намират керамични материали, датирани към неолита (6-4 хил. пр. Хр.).
Явно доказателство за по-късната населеност на тукашните земи, през тракийско и римско време, са останките от древно селище в м. „Локва”, на около 0,5 км източно от селото. В полето на площ от около 150 дка се намират археологически материали от голямо антично селище. При изкопи там са разкривани стени, изваждани са цели тухли, намирани с монети и много керамични фрагменти. Селището е в близост с надгробни могили – три в м. „Локва и други в западните райони на Знеполе, които по всяка вероятност са част от неговия некропол. Разкрит е и водопроводът, захранвал с вода селището, който идва от м. „Шопка” и минава през днешното село в посока към м. „Локва”. Сегашният селски водопровод е изграден над античния каптаж. През селището е минавал античен път, който е свързвал Сердика с Адриатика, през Сурдулица. Мочурливата местност е наложила този сектор от пътя да бъде изграден над землен насип. Пряката му връзка със Сурдулица и Власинското езеро е наложила неговото поддържане и през средновековието, и запазването му, с малки изменения в трасето, до наши дни.
Не е известно дали има пряка приемственост, но в по-късен период, върху античното селище и южно от него, в м. „Църквище”,  е възникнало голямо средновековно селище, просъществувало през XII-XIV в. На площ от около 100 дка се намират керамични материали, между които и фрагменти с изрязани с острие кръстове, характерни за средновековната българска култура. Вероятно през  този период е била изградена и църквата, която е отдавна разрушена и останките ѝ са останали под землен насип. Дълги години съществуването на този храм е било отразено само с топонима „Църквище”. Преди години на святото място е изградено малко параклисче „Св. Петка”, недалеч от Светата вода посветена на същата светица.
Вероятно това голямо българско селище е било напълно разрушено още през първите години на османското робство. Може да е допусне, че негов пряк наследник е известното от турските регистри от XV в. изчезнало село Сибиловци, съществувало приблизително в днешната местност „Сабальевци”. Има резон част от жителите на Сиболовци да са положили началото именно  на Джинчовци, което се намира в близост до напуснатото местоживелище. Може би и за това първите писмени сведения за село Джинчовци са от средата на XVI в. Тях намираме в турските данъчни регистри, в които селището е записано под същото име – Джинчофче, със само едно домакинство.  
Джинчовци е вписано и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. под името Джинчофча  към кааза Изнебол. Селището бързо се е разраствало щом през следващия XVII в. е записано в данъчните документи с вече 9 войнушки башини. Последното ще рече, че Джинчовчи е били привилегировано войнушко селище, жителите на което са ползвали определени данъчни облекчения и привилегии. Това неминуемо се отразило върху общото му благосъстояние и по нататъшното му проспериране.
Потвърждение  за утвърдените християнски традиции през тези времена е запазеният до наши дни оброк „Св. Спас” с оброчен кръст в м. „Кръст”, датиран към XVI-XVII в., той е един от най-старите в Знеполе.
Духовните стремления на местното население през епохата на Възраждането са увенчани с изграждането на църквата „Св. Николай” (1840 г.). През последните десетилетия на XX в. храмът изпада в изключително окаяно състояние, достига почти до пълно унищожение. Но благодарение на инициативата на местните хора, той е основно обновен и тържествено осветен през 2009 г.
Устояло на превратностите през вековете, Устояло на превратностите през вековете, Джинчовци дочаква Освобождението (1878 г.) и във вече свободна България се оформя като едно китно и добре устроено селище. През 1934 г. населението му достига 334 жители, след което започва постепенно да намалява и особено драстично след 1944 г., когато имотите на хората биват насилственото иззети.
Основен поминък на местното население е бил земеделието, скотовъдството и зидарството.
По време на войните за национално обединение (1912-1918 г.) десет свидни синове на Джинчовци загиват на бойното поле.
Интересно е, че сред многото известни личности свързани с Джинчовци, попада и българката Ива Ваня (Иванка Янакиева), чийто корен е от тук. Тя е една от най известните певици и актриси в предвоенна Германия,  Мис Германия 1930 г. и съпруга на автора на песента Лили Марлен - Норберт Шулце.


Източници:
1. Сборник Трънски край, изд. Трънско-Знеполско културно-просвѣтно и благотворително д-во „Руй”, София, 1940 г.
2. Турски извори за българската история, София, т. X, 1964, т. XIII, 1966, т. XXVI, 1986 г.
3. Митова-Джонова, Д.  - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., 61.
4. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова, Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
5. Мильов, С.; Иванов, Р. – Шетба из Пернишко, София, изд. ТАНГРА, 2006 г.
6. Интернет – Уикипедия