ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Голяма Чинка
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на с. Голяма Чинка от изтокГоляма Чинка е село в Южна България. Намира се в Община Крумовград, Област Кърджали. Отстои на 285 км югоизточно от столицата София, на 44 км в същата На влизане в селото, от към Крумовградпосока от Кърджали и на 14 км югозападно от Крумовград. Землището на селото граничи с това на селата: Метлика (на север), Кандилка (на изток-североизток), Тополка и Лещарка (на юг) и Малка Чинка (на запад).

Изглед на Голяма Чинка и част от землището муСело Голяма Чинка е разположено в източните разклонения на Стръмни рид от Източните Родопи, на 355 м над. вис. То е от пръснатия тип селища – състои се от няколко махали, отдалечени една от друга. Това Връх Асар тепе (в средата) и махалата Житницаса: Централна махала (средището на селото), Дражинци, Маково, Житница, Тетра, Страка, Овчарци, Белчовци и Църковци. Централната махала е разположена най-ниско, в котловина, през която тече пресъхващата през лятото река Елбасан дере, ляв приток на р. Крумовица.
Пресъхналото корито на река Елбасан дереРелефът в района на Голяма Чинка е полупланински и хълмист. Най-виокият връх в околността е намиращият се северозападно от селото Асар тепе (569 м.), на който се личат останките от стара крепост. Хълмовете са обрасли с ниска храстовидна растителност и по-малко с широколистни и иглолистни дървета.
Селището попада в преходно-средиземноморската Из околността на селотоклиматична зона. Зимите са сравнително меки, а летата - продължителни и горещи. Почвите са излужени канелено-горски.
Местните природни условия благоприятстват за оглеждането на тютюн, който е основна селскостопанска култура и главен източник за препитание на местните хора.
Главната улица на Голяма Чинка (централната махала)Населението на Голяма Чинка към 2014 г. наброява около 200 жители (постоянно живеещи), а тези с постоянен адрес са 1 000. Голямата разлика може да се обясни с двойното Връх Асар тепе, отъждествен с хегемонията на ДПС в района гражданство на голяма част от жителите, които след 1989 г. се изселват в Турция и реално днес живеят там, но когато дойде време за парламентарни избори, те се връщат в родното си село, макар и за съвсем малко. Всички жители на Голяма Чинка се самоопределят като етнически турци и изповядват исляма.

История:
Районът на днешното село Голяма Чинка е населяван от дълбока древност. Първите известни обитатели на тези земи са траките. Потвърждение за тяхното присъствие са останките от тракийска крепост, намираща се на върха Асар тепе (от турската дума Хисар – крепост, а тепе – връх).
Поглед към крепостта от подножието на върха (в средата - махалата Белогъска)Крепостта е разположена в най-високата част на възвишението, на около 500 м северно от махалата Белогъска на съседното село Рибино. Тя има формата на неправилен четириъгълник, наподобаващ трапец и размери: западната крепостна стена има Останки от северната крепостна стена (снимки: Димитър Димов)60 м дължина; северна стена - 130 м (неразрушената ѝ част е 27 м); южната - около 140 м (остатъкът от нея е дълъг 25 м) и източната – 20 м. Тракийската крепостна стена е запазена на места, като на височина достига до 0.60 м, а дебелината ѝ еТракийско строителство - сух градеж 2,30 м. Начинът на нейния градеж е различен от този на стена, надграждана в по-късен период. Камъните са поставени един върху друг, без да е употребен спойващ разтвор, което е характерно за тракийската строителна култура. В североизточната част на крепостта в скалата са издълбани гнезда за хромели. Непосредствено над тях се очертават две заравнени в скалата площадки, наречени „Столовете“.
Издълбани в скалата гнезда за хромели, за смилане на житоПо всяка вероятност през тракийския период на Асар тепе не съществува само крепост, а и укрепено селище. Наличието на хромели и изобилие на фрагменти от битова керамика, срещащи се навсякъде из терена, са все преки доказателства за съществуване на жилища. Намиращата се в крепостта тракийската керамика представлява дебелостенни късове с тъмносив цвят. Глината е непречистена и примесена с едри песъчинки., а украсата се състои от врязани геометрични мотиви.
Каква е била съдбата на тукашната крепост (поселище) след анексирането на Изсичания в скалата, оформящи съоръжение вероятно използвано за култови нуждиТракийското царство (45 г.), не е известно, но отсъствието на римски градежи свидетелства, че след влизането на Родопите в границите на Римската империя (в провинция Тракия), вероятно скоро след това, укреплението е разрушено и не бива възстановено, за разлика от много други тракийски крепости, преизградени от римляните. Така, крепостта запустява в продължение на векове, навярно с някои близки селища.
Поглед от крепостта към долината на р. Елбасан дере (в дъното - с. Голяма Чинка)Тракийската крепост се използва отново през средновековието, когато контролира движението по долината на река Елбасан дере. Тогава тя е преизградена с триъгълна форма, като крепостните ѝ стени се строят от частично обработени камъни, споени Добре личащо се очертание на средновековната крепостна стенас бял хоросан. Запазени на места легла за сантрачи, подсказват че за по голяма здравина в градежа са използвани дървени греди. Днес най-добре запазената средновековна стена – западната има оцелял фрагмент с височина от около 1,20 м. Другите две стени, Фрагмент от средновековната стена с градеж от ломен камък на хоросанова спойкасевероизточната и южната са сринати почти до основи и сега представляват валове и каменни разсипи по склоновете. Входът на крепостта е от към най-достъпната страна, от северозападна посока. И сега, в руините на северозападната стена има проход, през който може да се проникне във вътрешното пространство. Постройки е зад северозападната стена Иманярски изкопи около мястото, където североизточната и южната стени се събират. И при техния градеж е използван бял хоросан, парчета от който сега могат да се видят сред нападалите камъни. На участък зад североизточната стена, където скалната основа е оголена, се виждат две изсичания в скалата с полукръгла форма. Навсякъде по повърхността се намират фрагменти от средновековна строителна и битова керамика.
Училище "Хр. Смирненски", построено върху основите на средновековната църкваПаралелно с крепостта съществува средновековно селище. Местонахождението му се определя приблизително в границите на днешното Голяма Чинка – централната махала. Към същото селище принадлежи средновековна църква, чиито зидове се разкриват в средата на XX в. при изкопаване на основи за местното училище. До последното се намират няколко средновековни некропола, също принадлежащи на посоченото селище.
Изхождайки от наличните данни, се разбира, че Голяма Чинка е старо селище със средновековен произход. Наличието на християнски храм свидетелства, че старото коренно население е християнско, а по етнически признак – българско. Последното твърдение е безспорно и научно доказано. Българската народност в Родопите се  формира още през IX век, в резултат на продължителното съжителство на траки и славяни, и не без участието на българите, които играят обединяваща роля. През 837 г. славянското племе смоляни вдига въстание против Българските земи в средата на XIV в. в навечерието на Османското нашествие, когато Източните Родопи влизат във владение на българския феодал Момчилвизантийската власт (дотогава Родопите влизат в границите на Византийската империя) и на помощ се притичат български войски, начело с кавхан Исбул. Вследствие, цялата Родопска област и Беломорието са присъединени към България, където остават до края на X век, когато започва покоряването на българските земи от Византия. По-късно, след възстановяването на Втората българска държава (края на XII в.), Родопската област преминава ту във византийски, ту в български ръце.
Не известно какво става с тукашното селище след завладяването на Родопите от османлиите (1371-1373 г.), при което родопското българско население оказва упорита и отчаяна съпротива на нашествениците. Възможно е още при самото превземане на Родопската област, селото да е разорено и населението му да е прогонено, а на негово място да са населени колонисти, но това е малко вероятно. Пейзаж от Голяма ЧинкаПо скоро трансформацията на местното население в етно-религиозно отношение е резултат от дълъг процес, какъвто се наблюдава на много места из българските земи. Обикновено това става по икономически причини (или насилствено), тъй като османската власт облекчава с данъци мюсюлманското население, при което християни (българи) приемат доброволно исляма, а след това, с течение на времето, променят и националното си самосъзнание. Помохамеданчването на местните българи трябва да е станало по-късно, защото османските данъчни регистри по категоричен начин показват, че до средата на XV век цялото население в Родопите е българско - християнско. Точен отговор на тези въпроси може да се даде само след провеждането на задълбочено научно проучване (археологическо, генетично, документално и др.) в района.
Първото масово помохамеданчване в Родопите става през 1515 г., по времето на султан Селим I.  Но тогава то обхваща предимно Източните Родопи (на север от р.Арда), които влизат в санджака Чирмен. Според списъка на джелепкешаните (пастирите - скотовъди) от 1576 г.  основна част от населението в областта все още е християнска. Регистрите от първата половина на XVII век продължават да сочат многобройно българско християнско население в Източните Родопи. Така например, съседното на Голяма Чинка, село Лещарка е описано с християнски домакинства, Чешма в махалата Църковцикоето предполага разглежданото селище, носещо през целия османски период името Якбасан кебир (дн. Голяма Чинка), също да има българско християнско население. Много е вероятно населението по поречието на Елбасан дере да е приело исляма по време на голямото помохамеданчване през 1669-70 г., когато според Беловската хроника „правата вяра“ (мюсюлманство) приема населението на 74 села от Пловдив до Гюмюрджина и на изток до р. Марица.
В периода XVII – XIX в. село  Якбасан кебир става известно с провеждания ежегодно в него панаир „Елбасан“. Вероятно той дава името на течащата край селото река - Елбасан дере.
През първата половина на XIX в. селото влиза във владенията на турския феодален владетел Токачиклията.
Изглед на Голяма Чинка от югСлед Освобождението и по-точно, след Берлинския договор (юли 1878 г.), Якбасан кебир остава в пределите на Османската империя. В същото положение остава и след обединяването на Княжество България и Източна Румелия – Съединението от 1885 г.
Селото е окончателно присъединено към България след Втората балканска война, съгласно Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.).
Якбасан кебир приема днешното си име – Голяма Чинка през 1934 г.
Голям промяна в развитието си селището настъпва след 1944 г., когато от едно затънтено село се превръща в добре устроено населено място. През този период се правят множество постъпки за неговото благоустрояване: изградени са електропреносна и водоснабдителна мрежи, по-голяма част от улиците му са асфалтирани, работи здравен пункт и т.нат.  През 1948 г. е построена просторна Отдавна нефункциониращото училище сграда на основно училище „Хр. Смирненски“, а в 1957 г. е основано читалище „Светлина“. Наред с изграждането на материалната база, много се прави и за просвещаването и културното приобщаване на местното население. Така по-голяма част от жителите на селото се ограмотяват и им се предоставя възможност за интеграция в тогавашното социалистическо общество. През 1977 г. населението на селището наброява 563 жители.
Трябва да се отбележи, че тоталитарното управление си има и свои отрицателни страни, които оставят отпечатък и в с. Голяма Чинка. По време на т.нар. „Възродителен процес“, който започва в началото на 70-те и продължава до края 80-те, местното мюсюлманско население е подложено на асимилация – сменят се турските имена с български, ограничава се използването на турски език, забранени са традиционни обичаи и ритуали, и изповядването на мюсюлманската религия. Впоследствие идва т.нар. „Голяма екскурзия“ (между юни и август 1989 г.), при която по голяма част от населението на Голяма Чинка се изселва в Турция (общо около 360 000 души за цялата страна). В резултат, достигащото в края на 80-те години близо 1 000 жители селище, почти обезлюдява. Последствията от тези събития тегнат и до ден днешен.
Пустеещи къщи на главната улицаДнес животът на селото се крепи от малкото завърнали се от Турция местни турци и от останалото тук население, което в голямата си част е застаряващо. Основно препитание продължава да бъде тютюнът, но изкупуването му на престъпно ниски цени обрича хората на мизерия. Отрудените селяни са без угледно лъгани и използвани от политиците.
А иначе, прекрасната природа наоколо, която благоприятства за развитието на екологично селско стопанство и на туризъм, и наличието на културно-исторически обекти, са все предпоставки за обещаващ просперитет на селището и региона, но.......



Източници:
1. Балкански, И. Опис на крепостите в Крумовградско. Известия на музеите в Южна България. Том I. 1975 г.
2. Енциклопедия на България, т. 2, изд. БАН, 1981 г.
3. В описанието са използвани снимки от архива на Димитър Димов


Средновековна църква - с. Голяма Чинка

Средновековната църква, или по-скоро малки остатъци от нея, се намират в основите на училището на с. Голяма Чинка. Старинният храм е разкрит по време на изкопни работи при изграждане на сградата на...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"