Килифарево е град в Северна България,намира се в Община Велико Търново. Отстои на 11 км южно от Велико Търново и на 22 км източно от Дряново.
Градчето е разположено в малка котловина,скътана сред възвишения на Предбалкана, на левия бряг на река Белица. Южно от Килифарево започва един от главните старопланински проходи - "Проходът на републиката".
Населелението на Килифарево към 2010 г. е 2 386 жители.
Районът около днешния град е обитаван от дълбика древност, археологическите разкопки сочат, че тук още през палеолита е имало уседнал живот.
Установено е, че през древността тези земи са били заселени от местните тракийски племена Уздицензи и Кробизи, чийто основен поминък е бил скотовъдството. Доказателство за това дават останките от такийски поселища около височината „Градът" (южно от Килифарево), където навярно траките скотовъдци намирали спасение и се защищавали от вражески нападения.
Стартегическото местоположение на мястото, където сега е разположено Килифарево, неминуемо е било оценено от римляните, а след тях и от византийците. Вероятно още тогава е била изградена крепостта на възвишението "Градът", във връзка с охраната на близките проходи - Хаинбоаз ("Проходът на републиката") и Еленския.
Разкритите две раннохристиянски базилики в района на Килифаревския манастир недвусмислено говорят, че мястото още през късната античност се обособява като важен духовен и религиозен център.
Има предположения, че името - Килифарево идва още от византийския период, когато селището е важно военно-стратегическо, икономическо и църковно средище.„Килифарево" е транскрипция на късния среднобългарски език на гръцкото „кефалос" -г лава, оттам „кефалия"- управител и събирач на данъците в дадена област. Седалището на този византийски администратор е било в селото, поради което то е получило и сегашното си име.
Селището възниква на днешното си място по време на Второто българско царство (XII-XIV в.), когато крепостта "Градът" е разширена и допълнително подсилена. Близостта ѝ до престолния град я правила още по-важна и първостепенна, като опорен пункт и надежден щит срещу неприятеля.
За средновековната крепост над Килифарево Йордан Попгеоргиев пише: "Срещу селото, зад р. Белица, надвесена над нея, се издига една голяма трапезовидна височина, приличаща на търновската "Трапезица" - особено когато я гледаш откъм селото.Тя е три пъти по-обширна от Трапезица.Отгоре е почти равна, отстрани и от всякъде е стръмна, особено над реката. В южната част "Градът" има остатъци от стар зид, широк до 1 м. "Градът" е бил запазен с ров. По ъглите около крепостта е имало кули с размери 11 м широки и 17 м дълги".
Днес местното население знае крепостта,като „Лятната резиденция на цар Иван-Александър", и действително тя е и такава през XIV в., но нейното главно предназначение е било преди всичко военно-стратегическо, основно да контролира старопланинския проход "Хаинбоаз".
Килифарево е прославено просветно огнище и през Средновековието. Тук през 1348-1350 г. Теодосий Търновски основава известния Килифаревски манастир "Св. Богородица", превърнал се в значително книжовно средище. Тук, в книжовната школа на Теодосий Търновски, се подготвят за разпространителна и културна дейност редица монаси и духовници. При падане на България под османско робство крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие, в близост до старото място е възникнал сегашният Килифаревски манастир.
Първите писмени сведения за селището датират от 1364 г., споменати в "Житието на Св. Теодосий Търновски" , написано от цариградския патриарх Калист. От "житието" узнаваме, че тогава селото се е управлявало от "КЕФАЛИЯ" (от гръцки - главатар, управител, главно място), от където селото получава името Кефаларево.
След завладяването на България от османските турците,завоевателите в писмените си разпоредби наричат селото Килифар. Във фермана на султан Селим II от 1663 г. селото се нарича "ДЕРВЕН КАРИЕЛЯРИ КИЛИФАР". По силата на този ферман селото се запазва като чисто българско селище, наречено "ДЕРВЕНДЖИЙСКА ПРИВИЛЕГИРОВАНА ОБЩИНА", със задача да охранява пътя по долината на "ХАИНСКИЯ" (Хаинбоазкия) проход.
Със заемането на Търновския патриаршески престол от владика грък и засилването на гръцката духовноасимилаторска експанзия по българските земи, в село Килифарево се настанява новият гръцки „Кефалия", който сега вече изпълнява функциите на събирач на  „владичината", т. е. на ония данъци, които отиват за гръцката митрополия в Търново. Това допълнително утежнявало положението на българите, които и без това плащали ред други данъци към турската хазна. Днес за спомен от тези духовени „ясакчии" (бирници), е останало наименованието на местността „Гръцки дол" (Гръцкото дере).
По време на зачестилите въстания на българския народ против османско иго, за по-голяма сигурност при охраната на прохода, в източния край на селото са заселени около 30 турски семейства. Заедно с тях са заселени и много цигани, които започват да упражняват редица занятия.
Голям стопански и културен разцвет Килифарево достига през епохата Българското възраждане. Развиват се редица занаяти, между които тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството,дръндарството, бояджийството ,сарачеството, кожухарството, но предимство имали мутафчийството и гайтанджийството. В селото имало над 40 работилници със специални долапи за обработка на пашкули. Към този отрасъл проявяваи интерес италиански фирми, под чието ръководство в селото е построена фабрика за производство на бубено семе.
Килифаревското било известно и с производство на чулове ,конски торби, колани за седла и усуканата козенява прежда,които намирали добър пазар  в османската империя. Със свои произведения килифаревските майстори участвували и в международните панаири в Лайпциг и Дебрецен (Унгария).
Наред със занаятчийските работилници постепенно се зародили и по-съвършени фабрични предприятия. През 1864г. Ангел Попов открива в местността "Котлината" първата в България фабрика за хартия. По бреговете на р. Белица възникват и модерни за времето си мелници за производство на бяло брашно. Няколко години по-късно Ангел Попов открива фабрика за производство на макарони и фиде.
Окономоческият подем на Килифарево се отразил благоприятно и на духовния живот. В началото на XIX век в селото е имало три метоха, принадлежащи на Килифаревския манастир "Св. Богородица" и на други близки манастири, днес от тях няма никаква следа. Монасите, пребиваващи в метосите, са били първите килийни учители на килифаревчени. През този период са били издигнати и двете църкви на селището:
- Църквата "Св. Арахангел Михаил" е по-стара и е съществувала още по времето на Втората българска държава.Преданието за този храм говори,че за да го предпази от поругаване (в 1520 г. султан Селим I  издал заповед всички храмове бъдат преобърнати в джамии), местният свещеник, след като събрал църковната утвар, подпал самата църковна сграда, която изгоряла до основи. През 1871 г. килифаревчени издигнали на мястото на старта църква и нова сграда, която била наречена пак на името на старата - "Св. Арахангел Михаил". Всичко, каквото било спасено от старата църква, селяните пренесли в другата църква - "Св. Богородица".
- Църквата "Успение Пресветия Богородици" - първоначално е изградена като малка дървена църквица, след опажаряването на първата (1518 г.). През 1835 г. тя била съборена и на нейното място местните майстори зидари за едно лято издигнали и покрили сградата на сегашната църква в "Долната махала", наречена "Св. Богородица". Иконостасната резба е дело на майстори марангози от Тревненската школа, която при един от ремонтите "майсторите-бояджии" боядисали в тъмнокафяв цвят, днес само царските двери са позлатени. Най-старите икони в църквата,повечето малък формат, датират от 1836-1837 г., по-големите са рисувани 3-4 години по-късно. На някои от тях са отбелязани имената на големите тревненски маистори-зографи Петър Кръстев Захариевич н Симеон Симеонов. В женското отделение на църквата се пазели няколко много стари икони, една от които  датирана от XIV в.
През бурния XIX век Килифарево участва активно и в борбата за църковна независимост, в национално-революционното движение и в Освободителната война, градчето е родно място на плеяда борци за национално освобождение и независимост.
След Освобождението Килифарево бързо изменя и културния си облик,открити са две училища,център на културно-масова дейност се превръща основаното през 1884 г. народно читалище "Напредък".
С Указ от 1973 г. на Държавния съвет на НРБ село Килифарево е обявено за град Килифарево.
Днес, интресен обект за посетителите на Килифарево представлява и Историческият музей - експозициите му представят следите от древни култури на територията на града, историята на създадения в средата на XIV в. Килифаревски манастир, поселищния облик на района в периода на османското владичество, развитите занаяти, учебното дело и борбите за национално освобождение през Възраждането.
В близост до Килифарево се намират и манастирите: Присовски "Св. Пантелеймон" и Присовски ""Св. Архангел Михаил", Плаковски "Св. Пророк Илия" и Къпиновски "Св. Никола".

Източници:
Димитър Хаджииванов - Килифарево на везните на историята, 2010 г.