ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Горна Оряховица
 

Горна Оряховица е град в Централна Северна България, намира се в област Велико Търново и е административен и стопански център на община Горна Оряховица.Отстои на 7 км североизточно от Велико Търново, на 2 км северозападно от Лясковец и на 232 км североизточно от София.
Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии. Горна Оряховица е най-големият жп възел на Северна България.В близост до града се намира гражданското летище „Горна Оряховица“.
Градът е разположен в централната част на Предбалкана, в северното подножие на Търновските височини,прорязани от пролома на р.Янтра,наречен "Дервент". На изток-североизток градът е отворен към Дунавската равнина.
Населението на града към 2010 г. е 34 494 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.
Горна Оряховица е град с богата хилядолетна история. Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр. Хр. (средно-каменната епоха). Останките му са открити в местността "Блатото" (в района на гимназията, в самия град).
В по-късен период, благопритните условия в района са привлекли траките от племето кробизи. Следи от тракийско селище има в местността "Пчелно място", на около 2-3 км западно от града, между възвишението Камъка и Арбанашкото бърдо. Селището било със значителни размери - обхващало площ от над 100 дка, а за сигурността му била изградена крепостта "Камъка". Селището и крепостта просъществували до I в. пр. Хр.,когато, върху тракийските градежи римляните построяват свое укрепено селище.
Римското селище постепенно се разраствало и се замогнало икономически, което основно се дължало на отглеждането на лозя и винопроизводството. Интересен обект от този период е разкритата през 2004 г. в местността "Камъка" римска вила с винарска преса в близост до нея.
Животът на римското селище продължил и през ранновизантийската епоха, но бил прекъснат с идването на славяните (VI-VII в.).
За периода VII-XII в. няма открити материални следи от уседнал живот в района.
След възстановяването на българската държава в края на XII век изникнала необходимостта от охрана на новата столица Търновград. Изградени били няколко стражеви крепости, между които и "Раховец" (на 4 км северозападно от днешния град), стратегическо разположено и естествено защитено, това място било използвано за крепост още от римляните. Построяването на отбранителното съоръжение трябва да е станало между 1187 и 1190 г. От този момент "Ряховец" започва да изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунавският лимес.
Името Раховец вероятно идва от персийската дума "рах" означаваща 'път', има логика етимологията на наименованието да бъде свързана и с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене.
По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта "Раховец" е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу османските турци.
В първите векове на османското владичество съществували 3 отделни малки села - Мала, Средна и Голяма Раховица.
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности, което позволява на селището да надрасне икономически околните села.
Връх в стопанското и културното си развитие Горна Оряховица достига през Възраждането. През 1868 г. се утвърждава като център на нахия (община), която влиза в състава на Търновския санджак (окръг).
През 1870 г. Горна Оряховица е призната за град. По това време наброява 4700 жители, има 1200 къщи и 5 църкви. Православните храмове изградени или възстановени през Възражданто са следните:
- Църква "Св.Атанасий" - построена в края на ХV в., тя е най-стария храм в Горна Оряховица. Сегашният му вид е резултат на значителни разширения и преустройства, извършени през ХІХ-ХХв. Църквата е обявена през 1970 г. за паметник на културата.
- църква “Свети Никола ”- първоначално е построена през 1530 г.от дарителя Петър и жена му Александра. Обслужвала е четвъртата махала на селището известна като Занаятчийската махала. През 1798 г. молитвеният дом е разрушен от Кърджалийските орди. Възстановяват го отново през 1848г. с турски ферман,който се оказва едиствения по рода си за останалите горнооряховски църкви. Светинята е издигната от самобитният български строител Кольо Фичето и изографисана от прочутият български живописец - Захари Зограф. През 1849 г. завършва ремонта и храмът е осветен тържествено. За пръв път служба на славянобългарски език  Горна Оряховица се провежда именно в този храм през 1855 г. През 1913 г. църквата е съборена от жестоко земетресение сполетяло града. В днешния си вид храмът е от 1925 г. Понастоящем църквата се руши, подета е инициатива по възстановяването ѝ.
- църква “Свети Георги”
- църква “Света Троица”
- църква “Успение Богородично”

Ролята на духовно средище в този край е играел и Горнооряховският манастир „Свети Пророк Илия“,съществуването на обителта е датирано към XI-XII в., далеч преди образуването на Горна Оряховица като селище. По време на османското робство манастирът е опожарен и изоставен, възстановен е едва през 1937-38 г.
Горна Оряховица има своите постижения и в културно-просветната сфера. Още в 1822 г. се открива килийно училище в 1827 г. - частното училище на отец Герасим Стойков (станало общинско през 1835 г.), в 1850 г. - първото девическо, а в 1859 г. първото класно училище, организирано от Иван Момчилов. Читалището тук е основано в 1869 г.
Населението на града взема участие в почти всички прояви на националноосвободителна борба в района. Васил Левски създава революционен комитет  в първата половина на 1869 г., а след това посещава града още два пъти. При подготовката на Априлското въстание Горна Оряховица е определена за център на Първи революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов, но в самия град най-дейно работят Иван Семерджиев, Георги Измирлиев и братя Грънчарови.
След серия предателства, планът за мащабно въстание пропада. Има само едно сражение между шепа въстаници и турската потеря, с трагични последици .На 28.V.1876 г. в Търново е обесен Иван Семерджиев (заедно с Бачо Киро и др.). В центъра на Горна Оряховица увисва на бесилото в същия ден и Георги Измирлиев с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
Сидер Грънчаров (Сидер войвода) загива начело на чета под връх Мургаш.
Трима горнооряховчани се сражавали в Ботевата чета, а 132 души се влели в българското опълчение през Освободителната руско-турска война.
Горна Оряховица е освободена от руските войски на 26 юни 1877 г.
Интерсно е да се спомене, че в редовете на освободителите бил и майор Емилиян Сенкевич (брат на полския писател Хенрих Сенкевич), който се оженил за горнооряховчанка.
След Освобождението градът се развива като голям транспортен (преди всичко жп) център,какъвто е и понастоящем.
Близостта на Горна Оряховица със старопрестолния Велико Търново, с автентичното село Арбанаси, с великолепните манастири наоколо и с многото други забележителности, правръщат града във важен туристически център - изходен пункт към разнообразни и уникални дестинации.   


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"