Горна Оряховица е град в Централна Северна България, намира се в област Велико Търново и е административен и стопански център на община Горна Оряховица.Отстои на 7 км североизточно от Велико Търново, на 2 км северозападно от Лясковец и на 232 км североизточно от София.
Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии. Горна Оряховица е най-големият жп възел на Северна България.В близост до града се намира гражданското летище „Горна Оряховица“.
Градът е разположен в централната част на Предбалкана, в северното подножие на Търновските височини,прорязани от пролома на р.Янтра,наречен "Дервент". На изток-североизток градът е отворен към Дунавската равнина.
Населението на града към 2010 г. е 34 494 жители, което го прави третото по големина населено място в областта.
Горна Оряховица е град с богата хилядолетна история. Първото селище в района датира от втората половина на петото хилядолетие пр. Хр. (средно-каменната епоха). Останките му са открити в местността "Блатото" (в района на гимназията, в самия град).
В по-късен период, благопритните условия в района са привлекли траките от племето кробизи. Следи от тракийско селище има в местността "Пчелно място", на около 2-3 км западно от града, между възвишението Камъка и Арбанашкото бърдо. Селището било със значителни размери - обхващало площ от над 100 дка, а за сигурността му била изградена крепостта "Камъка". Селището и крепостта просъществували до I в. пр. Хр.,когато, върху тракийските градежи римляните построяват свое укрепено селище.
Римското селище постепенно се разраствало и се замогнало икономически, което основно се дължало на отглеждането на лозя и винопроизводството. Интересен обект от този период е разкритата през 2004 г. в местността "Камъка" римска вила с винарска преса в близост до нея.
Животът на римското селище продължил и през ранновизантийската епоха, но бил прекъснат с идването на славяните (VI-VII в.).
За периода VII-XII в. няма открити материални следи от уседнал живот в района.
След възстановяването на българската държава в края на XII век изникнала необходимостта от охрана на новата столица Търновград. Изградени били няколко стражеви крепости, между които и "Раховец" (на 4 км северозападно от днешния град), стратегическо разположено и естествено защитено, това място било използвано за крепост още от римляните. Построяването на отбранителното съоръжение трябва да е станало между 1187 и 1190 г. От този момент "Ряховец" започва да изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунавският лимес.
Името Раховец вероятно идва от персийската дума "рах" означаваща 'път', има логика етимологията на наименованието да бъде свързана и с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене.
По време на Османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта "Раховец" е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу османските турци.
В първите векове на османското владичество съществували 3 отделни малки села - Мала, Средна и Голяма Раховица.
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности, което позволява на селището да надрасне икономически околните села.
Връх в стопанското и културното си развитие Горна Оряховица достига през Възраждането. През 1868 г. се утвърждава като център на нахия (община), която влиза в състава на Търновския санджак (окръг).
През 1870 г. Горна Оряховица е призната за град. По това време наброява 4700 жители, има 1200 къщи и 5 църкви. Православните храмове изградени или възстановени през Възражданто са следните:
- Църква "Св.Атанасий" - построена в края на ХV в., тя е най-стария храм в Горна Оряховица. Сегашният му вид е резултат на значителни разширения и преустройства, извършени през ХІХ-ХХв. Църквата е обявена през 1970 г. за паметник на културата.
- църква “Свети Никола ”- първоначално е построена през 1530 г.от дарителя Петър и жена му Александра. Обслужвала е четвъртата махала на селището известна като Занаятчийската махала. През 1798 г. молитвеният дом е разрушен от Кърджалийските орди. Възстановяват го отново през 1848г. с турски ферман,който се оказва едиствения по рода си за останалите горнооряховски църкви. Светинята е издигната от самобитният български строител Кольо Фичето и изографисана от прочутият български живописец - Захари Зограф. През 1849 г. завършва ремонта и храмът е осветен тържествено. За пръв път служба на славянобългарски език  Горна Оряховица се провежда именно в този храм през 1855 г. През 1913 г. църквата е съборена от жестоко земетресение сполетяло града. В днешния си вид храмът е от 1925 г. Понастоящем църквата се руши, подета е инициатива по възстановяването ѝ.
- църква “Свети Георги”
- църква “Света Троица”
- църква “Успение Богородично”
Ролята на духовно средище в този край е играел и Горнооряховският манастир „Свети Пророк Илия“,съществуването на обителта е датирано към XI-XII в., далеч преди образуването на Горна Оряховица като селище. По време на османското робство манастирът е опожарен и изоставен, възстановен е едва през 1937-38 г.
Горна Оряховица има своите постижения и в културно-просветната сфера. Още в 1822 г. се открива килийно училище в 1827 г. - частното училище на отец Герасим Стойков (станало общинско през 1835 г.), в 1850 г. - първото девическо, а в 1859 г. първото класно училище, организирано от Иван Момчилов. Читалището тук е основано в 1869 г.
Населението на града взема участие в почти всички прояви на националноосвободителна борба в района. Васил Левски създава революционен комитет  в първата половина на 1869 г., а след това посещава града още два пъти. При подготовката на Априлското въстание Горна Оряховица е определена за център на Първи революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов, но в самия град най-дейно работят Иван Семерджиев, Георги Измирлиев и братя Грънчарови.
След серия предателства, планът за мащабно въстание пропада. Има само едно сражение между шепа въстаници и турската потеря, с трагични последици .На 28.V.1876 г. в Търново е обесен Иван Семерджиев (заедно с Бачо Киро и др.). В центъра на Горна Оряховица увисва на бесилото в същия ден и Георги Измирлиев с думите: “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
Сидер Грънчаров (Сидер войвода) загива начело на чета под връх Мургаш.
Трима горнооряховчани се сражавали в Ботевата чета, а 132 души се влели в българското опълчение през Освободителната руско-турска война.
Горна Оряховица е освободена от руските войски на 26 юни 1877 г.
Интерсно е да се спомене, че в редовете на освободителите бил и майор Емилиян Сенкевич (брат на полския писател Хенрих Сенкевич), който се оженил за горнооряховчанка.
След Освобождението градът се развива като голям транспортен (преди всичко жп) център,какъвто е и понастоящем.
Близостта на Горна Оряховица със старопрестолния Велико Търново, с автентичното село Арбанаси, с великолепните манастири наоколо и с многото други забележителности, правръщат града във важен туристически център - изходен пункт към разнообразни и уникални дестинации.