ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Бряговица
 

Изглед на с. БряговицаБряговица е село в Северна България. Намира се в община Стражица, Област Велико Търново. Отстои на 250 км североизточно от столицата София и на 30 км в същата посока от гр. Велико Търново. Бряговица е отдалечено само на 4 км северно от главня път София – Варна. Селото се намира в съседство на селищата: гр. Стражица (на североизток) и на селата – Благоево (на изток), Джулюница (на изток), Върбица (на запад), Горски долен трънбеш и Горски горен трънбеш (на североизток) и Царски извор (на север).
Мостът над р. Лефеджа край селотоСело Бряговица е разположено в северното подножие на най-източното възвишение на Антоновски рид (дял от Предбалкана). Южно от него тече лъкатушещата бистроструйна Стара река, чието старо име – Лефеджа, съвпада със старото име на селото – Лефеджии (до 1934 г.). Дългата 92 км река е десен приток на р. Янтра и в участъка от вливането на левия ѝ приток Джулюнишка река до устието ѝ, тя и днес се нарича от местното Земеделска активност край Бряговицанаселение Лефеджа. Средната надморска височина на селището е 131 м. Селското землище се простира на площ от 19,128 km². Югозападната му половина е равнинна, а в североизточната му част релефът е полупланински – хълмове с височина до 288 м, покрити с широколистни гори. В обработваемите земи се отглеждат зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури.
Бряговица е обгърнато с живописна и красива природа. Изобилието на разнообразни видове риба в реката и намиращите се край нея подходящи за къмпингуване места привличат туристи целогодишно. Източно от селото е разположен микроязовирът „Себрикору“. Част от горския фонд на селското землище е включен в резервата „Бяла крава“.
Населението на с. Бряговица към 2013 г. наброява около 450 жители.

Днешното име на селото – Бряговица идва от обстоятелството, че селището е разположено на самия десен бряг на река (Стара река). Доскоро името се произнасяло и пишело Бреговица. До 1934 г. селото е носило името Лефеджии, за което дава обяснение една местна легенда: „Кръстено е на девойка туркиня – Лефеджа (Лефие), която се хвърлила в реката (самоубила се), защото не ѝ разрешили да се ожени за българина, когото обичала. Българинът, когото Лефеджа обичала се казвал Иван. Тяхната любов била голяма, но невъзможна. Семействата им не одобрявали връзката им и от мъка Лефеджа се хвърля в реката. Така реката и селото били наречени в нейна чест - Лефеджа.“ И до днес се носи мълвата, че духът на момичето броди нощем край реката.  

Районът около селото е бил населяван далеч преди възникването на днешното Бряговица (Лефеджии). На около 3.5 км югоизточно от центъра на селото, на възвишението Бяла крава, се намират руините на антична крепост. Може да се допусне, че укреплението е било свързано с един от римските пътища, които прекосявали Стара планина и водели към р. Дунав. Тъй като обектът не е проучван, не е известно до кога е просъществувала крепостта и дали в близост е имало селище, принадлежащо към нея. От крепостната стена, ограждала в миналото най-високата част на височината, сега е запазена малка част, с дължина около 4 м и височина 1 м. Около нея се забелязва и ров. На терена се срещат парчета от тухли с хоросан, керемиди и други културни останки.
Според местни предния през средновековието източно от сегашното село е имало манастир, който след падането на България под османско робство бил разрушен. Оскъдните сведения за него черпим от една записка в летописната книга на селския храм „Св. Димитър“. Някогашният енорийски свещеник Юрдан Стайков е записал следното: „Вънъ отъ селото има една могила като конусъ висока около 100-150 метра. Разправят старите хора, че слушали от дедите им ,че някога на това място е имало манастиръ, който от после билъ ушъ заринатъ съ пръстъ от турците и по тоя начинъ се е образувала тая могила, която се именува „Сиври - Кору”. „
Днешното село се е образувало около турски чифлик през първата половина на XIX в. До 1820 г. на мястото е съществувал само чифлика. В следващите години започват да се заселват българи. По предание на стари хора селото се е наричало Лефетово, защото пръв на това място някога се е заселил турски паша със своите близки и образувал това селище. Името на този турчин е Лефет паша.
През 1877 г. българите поискали от турските чорбаджии  позволение за направата на църква. След като местен заможен турчин дарява земя, строежът на християнския храм е започнат. Интересно е че в строежа  участват, както християни, така и мюсюлмани. По този начин през 1880 г. църквата „Св. Димитър“ е била съвършено готова и осветена от В.Търновски митрополит Иларион Макариополски.
След Освобождението през 1878 г. местните турци продават имотите си и се изселват в Турция, а на техните места се идват българи, най-вече от Еленския балкан.
През 1903 г. в Лефеджии се основава кредитна кооперация, която е една от първите в България. Дейността на кооперацията се е заключавала в събиране на средства за подпомагане на бедни нуждаещи се членове.
През 1912 година селото е наброявало 140 къщи. Населението се е препитавало от земеделие и скотовъдство. Много от младите мъже са ходили в други държави, като градинари, за да припечелят за насъщния.
Селото сериозно пострадва при голямото земетресение през 1913 г., обхванало Търновско и Горнооряховско. Тогава големи поражение претърпява и черквата в с. Лефеджии. Имала е големи напуквания, но въпреки това в нея се е служело. Ремонтирана е през 1924 г., когато по инициативата на тогавашния енорийски свещеник, местното население събира средства и участва с доброволен труд.
Множество мъже от Лефеджии участват във войните за национално обединение. В Балканските войни (1912-1913) селото дава 10 свидни жертви, а в Първата световна война - 13. Както навсякъде из България, така и тук войните оставят отпечатъците на глада и мизерията. Брожения се получават и във войската, които прерастват във войнишки бунтове. От селото  участник е бил Иван Петков Минчев –осъден от войнишкия съд на смърт чрез разстрел. След завръщането си от фронта 1918 г. по-голяма част от мъжете отиват да търсят препитание извън родното село.  
На 21 януари 1921 година будни и родолюбиви Лефеджийчани полагат основите на първото читалищно ръководство. На учредителното събрание избират и първият председател Петър Караиванов. Читалището обогатява културният живот в селото. Допринася за развитието на творческите способности  на младото поколение, обогатява и развива народните обичай и традиции.
След идването на социалистическата власт (1944 г.), при формирането на Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), почти цялата частна земя е иззета от собствениците. Селските стопани били принудени да предадат дори и добитъка си. Местното ТКЗС е основано през есента на 1950 година. Учредители стават 53 домакинства. Всички членове на ТКЗС  работят в една полевъдна бригада – с 1 животновъдна и 1 градинарство. При масовизацията на ТКЗС  през 1956 година всички домакинства от селото влизат в него, с изключение на две.
Селото е електрифицирано през 1947 година. През 1952 г. е построена  обществена постройка, която дълги години е ползвана от кметство, ТКЗС и РПК.  
Новата сграда на читалище „Самообразование 1921” е построена през 1957 г. Изградена е изцяло с труда на хората от Бряговица, като за финансиране на строежа е проведено самооблагане на населението. Материалите са добити от местната кариера „Акер”, от същото място, където някога е изваждан камък за строежа на църквата.
Местното училище се сдобива с нова сграда през 1934 г. От 1971 г. в нея е настанена детска градина.
На 7 декември 1986 г., само за 7 секунди, селото се превръща в развалина от земетресението в Стражишкия район. Културният живот замира. Повечето сгради в селото биват разрушени или в най-добрия случай полусрутени. Последствията от това ужасно бедствие все още могат да се видят.  Днес  центърът на Бряговица прилича на незараснала рана. Изтърбушената сграда на читалището е мрачен символ и най-ярък пример на живота през последните три десетилетия. Читалището ползва няколко помещения в сградата на кметството. Въпреки големите трудности, духът на българина тук не угасва. Една голяма стая се използва за библиотека и репетиционна на битовата група. В нея е подреден и етнографски кът. Съхранен е целият библиотечен фонд. Битовата група разнася славата на селото по родните сцени.  След земетресението училищната сграда е ремонтирана и намалена с един етаж, като учениците след 4 клас пътували до гр. Стражица. Вече няколко години училището е напълно затворено, а сградата му е оставена на произвола на съдбата.
В центъра на селото е издигната паметна плоча от най големите родове в селото. Преди време до нея се извисявала статуя на девойката от легендата - Лефие.
Богоявление в БряговицаЦърквата "Св. Димитър" доскоро е била съвсем разрушена, но от 2013 г. е започнато  възстановяването ѝ.
Дългата липса на действащ храм в селото не е попречила на запазването на стародавната традиция на Йордановден (Богоявление) -  да се хвърля кръста в реката. Всяка година на този ден в центъра на Бряговица се отслужва водосвет и церемониално шествие тръгва към река Лефеджа.
Съборът на селото се провежда на Димитровден.



Източници:
1. Проданов, Х., По следите на времето. В. Търново, 2009 г.
2. Местен осведомител – Красимира Дончева
3. В описанието са изпозвани снимки предоставени от Кремена Джонгарова.


"Св. Димитър" - с. Бряговица

Църквата „Св. В. М. Димитър” се намира в близост  до  центъра на село Бряговица, община Стражица. История: Строежа на църквата е започнал  през 1877 г. по инициати...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"