ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Провадия
 

Провадия е град в Североизточна България,намира се в област Варна и е административен и стопански център на община Провадия. Отстои на 410 км североизточно от София, на 47 км западно от Варна, на 53 км югоизточно от Шумен и на 17 км югозападно от Девня.
Град Провадия е разположен на Провадийска река, по протежение на едноименния пролом, обграден с високи скали от изток и запад.
Населението на града към 2011 г. е 13 090 жители.
Провадия е селище с многовековна и интересна история. Най-ранните открити следи от човешка дейност в района са датирани от V в. пр. Хр., когато тези земи са били обитавани от траките. Материално наследство от тяхната култура са запазените около 30 скални гробници разположени в местността "Табиите".
Приета е тезата, че днешният град е наследник на възникналата през V век византийска крепост, която била част от изградената фортификационна система срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците я наричали Проватон. Има различни предположения за произхода на това име: едното го свързва с проход или теснина,докато другата версия е обвързана с превода от старогръцки език на наименованието „Проват“, което означава „овца“.
Крепостта се намира се на планинското плато "Калето", извисяващо се източно от гр. Провадия. То има формата на кораб, чийто нос сочи на юг, и отвсякъде е обкръжено със скални откоси, високи около 20 м. Тесен провлак го свързва с друго плато – "Табиите" (от турски-укрепленията), разположено на север от "Калето". Днес крепостта "Овеч" е превърната в музей на открито.
Заселилите се тук славяни (VI-VII в.) нарекли крепостта "Овеч" - буквалният превод на византийското наименование. Дошлите по-късно Аспарухови българи също възприели това име, което останало и през следващите средни векове.
Вече в пределите на българската държава укреплението бързо се разраства в селище и дори става военно-административен център. За това способствувало стратегическото му разположение - близостта до Плиска, Преслав и Варна, при евентуално превземане на Варна, Овеч бил основната преграда по-пътя към Плиска и Преслав.
По време на Второто българско цаство (XII-XIV в.) градът е бил процъфтяващ занаятчийско-търговски център, тук идвали търговци от Дубровник, Армения и други далечни краища.
Овеч се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България, наред с Търново, Преслав, Червен, Дръстър, Средец. Наричали са го и Първада-Правадъ. За миналото величие на някогашния център на Овечка епархия днес напомнят запазените основи на три средновековни църкви, като  интерес предизвиква най-голямата от тях, наречена "Митрополитска".
Има сведения, че градът влиза във владенията на брата на цар Асен І – Петър. Овеч е свързан с имената на още двама царе – Калоян, който го обитавал преди похода си към Варна и Ивайло .През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново, две византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, водени съответно от пълководците Априн и Мурин, намират гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. Следващият византийски пълководец Михаил Глава Тарханиот опитва през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни.
През 1366 г. по нареждане на цар Иван Александър в Овеч са затворени трима от рицарите на граф Амедей VІ Савойски. Един от тях бил маршалът на Бургундия Гвидо ди Понтарлиер.Те били пленени от войските на Овеч,взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на Константинопол срещу откуп от 2400 златни перпера.
През 1388 г. Овеч пада под османска власт, завладян е от войските на Али паша. Крепостта получава името "Таш хисар" (каменна крепост).
Овеч става център на въстание начело с Фружин – син на Иван Шишман, през 1409 г. През 1413 г. Муса, син на Баязид превзема отново крепостта и жестоко се разправя с въстаналото население.
Войските на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело–Варненчик, по време на похода му през 1444 г. нападат крепостта и я унищожават до основи. След разгрома му при Варна турците отново се настаняват тук, като запазват малък военен гарнизон.
Твърдината започва да губи своето предназначение през ХVІ-ХVІІ в. и градът се заселва в дефилето на река Провадийска, където е и до днес.
Полският пътешественик Освиенцим, посетил Провадия през 1636 г., прави следното описание: "Градът, макар и по-малък от Силистра, е много хубав; има малко дървени сгради,а все каменни сараи,калдъръмени улици и мостове,постлани с камъни, многобройни фонтани, голям безистен, дюкяни на различни занаятчии и хора от всякакви народности,между които и няколко "латини", или дубровничани.Градът има седем джамии...".
Според Евлия Челеби в средата на XVII в. в Провадия има около 3500 къщи, докато в Шумен са 2000, а във Варна - само 600.
Подобни сведения дава католическият епископ Богдан, според когото през 1640 г. в града има около 2000 турски къщи и само 50 - християнски, в които вероятно включва и разрасналата се вече дубровнишка общност. Дубровнишките търговци се заселват в Провадия около 1580 г., а в средата на ХVII век колонията им става една от най-големите в България. Изграждат католическа общност, в която се включват много българи. Техен духовен пастир е известният българин Филип Станиславов (назначен през 1647 г. за католически епископ в България), благодарение на когото в Провадия се изгражда католическа църква. Тя обаче е съборена от Халил паша през 1639 г., поради отказа на дубровничани да "подарят" 100 хиляди аспри на турците.
Свидетелство за някогашното присъствие на добровничани тук, свидетелства запазената и до днес средновековна църква "Свети Теодор" в близкото до Провадия село Добрина.
След Руско-турската война от 1828-1829 г. градът е почти напълно разрушен и броят на българското население чувствително намалява вследствие на няколко изселнически вълни към Русия и Румъния. Въпреки тази демографска катастрофа Провадия все пак успява да се съвземе. В навчечерието на Освобождението в селището живеят около 3500 души.
През Възраждането Провадия изживява нов стопански и културен възход. Градът бил известен с производството на прочутите “пеещи каруци” (над 3000 броя годишно).
Духовният подем през тази епоха е свързан с издигането на църквата "Св.Никола" (1844 г.) ,както и с откритото в черковния двор светско училище (1849 г.), с пръв учител Райко Блъсков.
След Освобождението Провадия се развива бързо и става околийски център.
През годините на социалистическото строителство Провадия е част от промишлената мега ос Варна-Девня-Провадия. На 6 км югоизточно от града, край гара Мирово, се намира едно от най-големите находища в България на каменна сол, на базата на което се получава готварска сол.
Днес град Провадия и околностите му, с многобройните културно-исторически обекти се превръща във все по-предпочитана туристическа дестинация. Освен гореописаните забележителности, могат да се посочат и:
- Градският исторически музей - поместен във възрожденската къщата на опълченеца Стефан Богданов,б огатият му фонд от около 15 000 предмета съдържа археологически находки от праисторията,античността,средновековието,материали от Османския период,Новата и Най-нова история на района.
- Възрожденският архитектурен комплекс-намира се в старинния едноименен квартал Вароша с известната Ламбова къща.
- Провадийските скални манастири - пръснати са из цялата околност на града,те представляват един огромен комплекс от църкви, килии, скитове, изсечени в самите скалните масиви. Разцветът на тези обители е бил през XII-XIII в., когато са приютявали монасите-исихасти. В непосредствена близост до Провадия са манастирите в местностите: "Шашкъните" (северно от крепостта "Овеч" и платото "Табиите"), "Градище" (1,5 км североизточно ), "Саръ Кая" (западния скален венец, над самия град) и др.


Източници:
1.Стефан Корабов, Провадия в моите спомени, Варна, изд. "Силуети", 2009 г.
    


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"