ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Рупите
 

Изглед на с. РупитеРу̀пите е село в Югозападна България  и се намира в община Петрич, Област Благоевград.  До 1951 г. то носи името Ширбаново, а до 1993 г. Мулетарово. Отстои на 172 км южно от столицата София на 8 км североизточно от общинския център гр. Петрич. Рупите е съседно на селата: Кърналово и Старчево (на север), Генерал Тодоров (на изток) и Митино (на югоизток).
Село Рупите е разположено в Петричката котловина, на 147 м н. в. южно от него протича р. Струмешница, която Възвишението Кожухсъвсем наблизо се влива в пълноводната р. Струма. На около 2 км североизточно от селото, подобно на планина, над равнината  се извисява възвишението Кожух (до 281 м н. в.).  То  представлява остатък от кратер на стар вулкан, който не е активен от близо 1 милион години. Вулканичният конус е прорязан от север на юг от река Струма, като край коритото ѝ има извори на топла минерална вода (температура 75°C) с високи лечебни свойства, привличащи голям брой посетители. Местността "Рупите" с комплекса на ВангаВ източното подножие на Кужух е разположена известната местност Рупите. Освен с минералните си извори с дебит 35 л/сек., районът на Рупите е забележителен и с това, че в него, близо една до друга, се намират две защитени територии – Природната забележителност Кожух и Защитената местност Рупите. По склоновете на възвишението има много малки пещери, а в основата му - термичните извори. Тук се срещат редки и застрашени от изчезване растителни видове, Термалните извори в м. "Рупите"включени в Червената книга на България. Не на последно място трябва да се спомене и намиращата се в защитената местност единствена заливна крайречна гора в българския участък на река Струма, съставена главно от бяла топола. Не случайно това късче земя, наситено с особена енергия, пророчицата Ванга беше избрала за място на усамотение, а по-късно и за изградения от нея и поклонниците ѝ „храм Божий за човешкото спасение.“.
Климатът тук, както и в цялата котловина, е континентално-преходносубтропичен със средиземноморско влияние. Районът се отличава с голяма продължителност на  слънчевото греене, с мека зима и горещо лято.
Днес село Рупите е едно от многолюдните села в община Петрич, населението му към 2013 г. наброява около 1050 жители.


Земите които обхваща землището на днешното село Рупите имат богата многовековна история. Наличните данни свидетелстват за активен поселищен живот по тези места още от античността. На 2 километра източно от селото, в южното подножие на Кожух, се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашните исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 г. латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Доскоро този град бе локализиран на юг от Беласица.

Хераклея Синтика
Руините на античния град Хераклия СинтикаТърсенето на името на античното селище в местността Кожух има дълга история. Това е един от най-значимите археологични комплекси в долината на Средна Струма, а най-ранните писмени сведения за района се срещат още в Омировите "Илиада" и "Одисея", книгите на Тукидид и Аристотел. Макар историческата информация от античността да е сравнително подробна, един от големите проблеми на съвременната наука е точната локализация на древните полиси. За античния град при Рупите за пръв път се споменава през 1930 г., когато видният български археолог Гаврил Кацаров в своя публикация прави връзка между откритите руини от епохата на античността и сведението на Тит Ливий за войната на Филип V Македонски срещу медите и тяхната крепост Петра. През 1958 г. се провеждат сондажи от екип с ръководител Ат. Милчев и се подкрепя хипотезата, че това е античният град Петра, основавайки се отново на описанието на римския историк Тит Ливий.  В резултат на тези сондажи е установено, че местността е била терасирана още през античността. Това показали разкритите стълби, изградени от големи блокове, които свързвали отделните тераси. Разкопана била и част от крепостната стена с дебелина 1.10, коридор, основи на помещения, канал и др. В културния насип са намерени оброчни плочки на тракийски конник, надгробна плоча със сцена фунебрис (погребално угощение), строителна и битова керамика, монети от предримската и римската епоха и най-различни находки, свързани с ежедневните нужди на населението.
По-късно се появяват и мнения, че градът се е казвал Ортополис (Б. Геров), който е отбелязан от Страбон. Античният град е обявен за археологически паметник на културата с национално значение през 1965 г.  През 1979 г. българско-полската археологическа експедиция обхожда района на Кожух, картотекира всички археологически паметници и регистрира 10 обекта. След това проучването в района е прекъснато за дълго време. Обектът бива занемарен, а архитектурните останки са затрупани, поради постоянно свличащата се пръст към руините. Въпросът за името на античния град е решен едва през 2002 г. Тогава във фонда на Исторически музей - Петрич, е предадена масивна мраморна стела от 308 г. на император Галерий с надпис на латински език, от който става ясно името на античния град - Хераклея Синтика. Епиграфските сведения намират потвърждение в книгите на Тит Ливий, Диодор, Страбон, Плиний Стари и Клавдий Птолемей. В резултат на направените научни публикации Хераклея Синтика е един от малкото сигурно локализирани големи антични центрове в района на Средна Струма. При проведените през последните години разкопки в рамките на античния град Хераклея са открити доказателства за интензивен градски живот. Проучени са занаятчийски работилници за производство на лампи и различни изделия от теракота, както и части от инфраструктурата и фортификацията на града. Досегашните проучвания обхващат една съвсем малка част от този немалък древен град и най-вълнуващите и големи открития тепърва предстоят.
Не трябва да се подминава и фактът, че древният град беше споменаван и описван от пророчицата баба Ванга: „На Рупите е съществувал древен град, в който е имало много храмове с кубета от злато. Тук са живели високи, снажни, духовни хора, стройни, с бели тоги. Загинали са под лавата на вулкана и душите им още плачат.“

В землището на с. Рупите са открити и два антични некропола, вероятно принадлежали на Хераклия Синтика. Единият е открит на 2 км източно от селото в местността „Гробището“, по западния склон на Кожух, в съседство на античния град. Там при стопанска дейност са намерени гробове с надгробни релефи с бюстове. Две от плочите са вградени в селската църква, а други са изложени в музеите на Сандански и Петрич. Другият некропол е открит в селскостопанския двор, като и там са намерени надгробни плочи.
Съществуването на античният град Хераклия Синтика е прекъснато през VI в., когато земите по поречието на Струма биват опустошени от варварските нашествия.
Първите писмени сведения за селището, чийто пряк наследник е днешното с. Рупите черпим от османските данъчни документи от XV век, 1570/73 и 1664/65 г. В обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. селото се споменава под името Сирбан с 28 християнски домакинства, като по това време то е било със статута на махала, числяща се към близкия град Петрич.
През XIX в. селото е чисто българско, тогава е принадлежало административно към Петричка кааза, Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи.
Посетилият селото български учен – историк Георги Стрезов  в 1891 г., пише следното:
Шербаново, на З от Петрич, намира се отвъд Струмица, срещи Митин, на раздалеч от града близо 2 часа. Околност равна поляна. Над селото планина Кожух, от дето вадят мрамор. Тук покзават пещери в планината „Крали-Марковска“. Народното предание разказва, че тук някога се крил народният герой. Църква гръцка. Къщи 60.
Според статистиката на Васил Кънчов към 1900 г. Ширбаново е чисто българско село, в което живеят 252 българи-християни.
С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в Солун - Николай Демерик от своеволията на местните турски чифликчиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.
Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 г. населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.
Ширбаново е освободено от османско иго през 1912 г., по време на Балканската война, в която участват двама негови жители като доброволци в Македоно-одринското опълчение. През следващата 1913 г., в хода на Междусъюзническата война, селото  е опожарено от гръцките войски.
Днешната селска черква „Успение Богородично“ е построена през 1889-1892 г. на мястото на по-стара църква. Иконостасът ѝ е дело на резбаря Йосиф Йосифов от село Каракьой, Неврокопско. Църквата е изписана от Милош Яковлев, най-вероятно починал, докато работи по стенописите, тъй като делото му е останало недовършено.

Днес най-голяма забележителност на с. Рупите, с която то е известно надлъж и на шир, е магнетичната местност „Рупите“, дала сегашното име на селото. Мястото е посочено за свято от пророчицата Ванга и в него тя прекарва последните години от живота си. Там се намира и гробът ѝ, до изградения от нея храм „Св. Петка Българска“.


Източници:
1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.
2. Кънчов, В. Македония. "Етнография и статистика". София, 1900, с. 187.
3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.186-187.
4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597-598.
5. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149.
7. Петрич – в миналото и сега, очерци., изд. „Българска книжница“, София, 2010 г.
8. В описанието са използвани материали от сайта на Фондация „Ванга“ - www.fondacia-vanga.com


Манастир "Св. Петка Българска" в м. "Рупите"

Манастирският комплекс с храм „Св. Петка Българска“ се намира в местността „Рупите“, на 3 км североизточно от с. Рупите, на 10 км в същата посока от гр. Петрич и на 18 км юж...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"