ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Микрево
 

Общ изглед на с. МикревоМѝкрево е село в Югозападна България, което се намира в община Струмяни, Област Благоевград. Разположено е в близост (на 2 км западно) до главния път Е79. Отстои на 145 км южно от столицата София и на 14 северозападно от най-близкия град Сандански. В съседство на Микрево са следните села: Каменица, Струмяни (на по-малко от 1 км) и Илинденци (на север); Драката и Палат (на юг) и Цапарево (на запад).
Центърът на селотоСело Микрево се простира в долина на десния бряг на р. Струма, в подножието на най-източните предпланински възвишения на Малешевска планина. Разделено е на две половини от малката река Цапаревска. Богатите наносни почви по поречието на Струма са изключително благоприятни за развитието на зеленчукопроизводството и овощарството, с които е заето голяма част от населението на селото.
Микрево е най-многолюдното селище в Община Струмяни, населението му към 2013 г. е около 2200 жители.

Зимен пейзажРайонът на днешното село Микрево има хилядолетна и богата история. Множеството археологически паметници и изобилието от намираните артефакти свидетелстват, че тези земи са били населявани от дълбока древност. Най-ранният поселищен живот е регистриран към Ранно желязната – Късно желязната епоха (XII-VI в. пр. Хр.) посредством разкритото селище в местността “Белуха”, намиращо се на 1,5 км западно от селото. Но има вероятност това селище да е било наследник на друго - още по-старо, което вероятно е било свързано с крепостта в м.  “Врътен чукар” , датирана към късножелязната епоха (XVI-XI в. пр. Хр.). Последната заема площ от 5 дка и е разположена на естествено защитено възвишение, на около 1,5 км югозападно от селото, по пътя за с. Цапарево. По северния и западния му склон се намират фрагменти от глинени съдове, строителна керамика и струпвания от камъни. На терена са намирани и монети от император Константин (IV в. сл. Хр.), което говори че крепостта е просъществувала и през други исторически периоди.
Руините на църквата в крепостта "Градището"Културният живот по тукашните места изживява своя разцвет през късната античност (IV-VI в.), когато близкият римски и ранновизантийски град Партикополис (дн. гр. Сандански) израства във важно културно и християнско средище. Това е засвидетелствано от датираните към този период селище с принадлежащ му некропол, две крепости и раннохристиянска базилика. Селището се намира на около 2 км югозападно от селото, в м. ”Връчвите”. Представлява плато с полегати склонове, по чиято повърхност има рушевини от строежи, предимно камъни и строителна керамика, а по южния склон - очертания на основи. По терена са разхвърляни изобилни културни останки - късове от тухли, керемиди и керамични съдове и др. Към описаното селище вероятно е принадлежал късноантичният некропол, разкрит в м. “Турлин баир” , непосредствено югозападно от селото, над последните къщи.
Двете крепости – в м.  “Врътен чукар” (първоначално тракийска и преизползвана  през късната античност) и в м. „Градището“ (на 3 км северозападно от селото ), навярно са били свързани с охраната на пътя по поречието на р. Струма, който идвал от Сердика и водел към Бело море. Впечатляваща с големите си размери, по значима е била крепостта  м. „Градището“. Разположена е върху възвишение, Крепостната стена на "Градището"високо около 100 м, оградено от стръмни дерета, с изключение на южната страна. По ръба минава крепостен зид, изграден от ломени камъни, споени с хоросан. Той огражда площ с неправилна форма. На няколко места има натрупвания от камъни, вероятно рушевини на кули. В югозападния край на укреплението е разкрита крепостната църква. По терена се намират оскъдни късове от късно римска керамика, предимно от долиуми и амфори. Сега цялата площ е залесена и периодично се прекопава от иманяри .
Раннохристиянската базилика и крепостта "Градището"Най-голямата историческа забележителност от ранновизантийския период (и не само) в района на Микрево е разкритата под крепостта „Градището“, в м. „Долно Градище“,  раннохристиянска Епископска базилика, датирана към началото на V - VІ век. Църквата е  трикорабна, с нартекс, баптистерий и полихромна подова мозайка. Съществуването на толкова представителна сграда на това място е ярко доказателство, че тукашното късноантично селище е играело важна роля в културния и политическия живот на региона, чийто център навярно е бил Партикополис.
Установено е че тук е имало поселище и през средновековието. Доказателство за това ни дава принадлежалият към него средновековен некропол, разкрит в м. “Подина” (на 0,5 км. югозападно от селото). При изкопни работи са намирани стъклени и метални гривни в гробове.
Селото е известно с днешното си име - Микрево от  времето на османското робство. През XIX век Микрево е малко селище, числящо се първоначално към Мелнишката каaза, а след 1878 г. към Петричката казaа на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (Mikrovo) е посочено като село с 16 домакинства, от които 12 жители мюсюлмани и 20 жители българи. Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 г. в Микрово живеят 112 души българи християни.
Селската църква "Св. Георги"Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война (1912 г.). През 1913 г. по време на Междусъюзническата война Микрево, заедно с много други селища в района, е завзето и опожарено от гръцката армия.
Попадналото в свободна България селище, вследствие на Балканските войни, бързо се съвзема и започва да нараства. Поради по-плодородната земя в равнината на Струма, в Микрево се  заселват много хора от бедните планински села на Малешевията. Особено голям е броят на преселниците от близките селата Горно Решково (сега заличено) и Палат.

На курбана в м. "Решево"През 1996 г., в знак на признателност към своите предшественици, наследниците на старите родове от Решково, изграждат между руините на отдавна разрушеното село параклиса “Свети Атанас”. Оттогава е положено началото на традицията всяка година на летний Атанасовден (2 май) да се провежда голям събор, на който се стичат много хора от цялата околност. На празника се отслужва света литургия, На сцената на Фестивала "Малешево пее и танцува" (фото: Стоян Петков)прави се и курбан.


Днес село Микрево е едно от най-големите и добре благоустроени селища в долината на Долна Струма. От 2003 г. в него се провежда Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“.


Музейна сбирка "Струмяни"Интересна културна забележителност за района е и добре подредената Музейната сбирка „Струмяни“, която представя с експонатите си богатата история на тези земи. Експозицията е разделена на 4 теми: палеонтология, обща история, археология и етнография. Най-ранните експонати датират от периода на късния миоцен, обхващащ 5 – 2 млн. годино назад във времето и принадлежат на характерните за тогава фаунови видове хипариони /трипръсти коне/, жирафи и носорози. Според специалистите тези видове са обитавали поречието на сегашна Струма.


Източници:
1.Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 188.
2. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., изд. "Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142-14
4. В описанието е използвана информация от официалния сайт на Община Струмяни - www.strumyani.org


Базилика в м. "Долно Градище" - с. Микрево

Раннохристиянската базилика в местността „Долно Градище“ се намира на около 3 км северозападно от с. Микрево и южно от с. Каменица, в южните подстъпи към Кресненската теснина. Базиликал...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"