ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Мелник
 

 

Мелник е град в Югозападна България,намира се в Област Благоевград, Община Сандански.Градчето отстои на 21 км от гр.Сандански и на 175 км от столицата София.
Град Мелник е разположен в живописна местност в югозападните поли на Пирин планина,на 437 метра надморска височина.Заобиколен е от природния феномен Мелнишки пирамиди-многобройни скални образувания под формата на  гъби, игли, конуси и други.
Мелник е най-малкият град в България,населението му към 2010 г. брои 366 души.
Според акад.Иван Дуйчев,етимологията на името Мелник има чисто славянски произход.Тя се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина,креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът.
Независимо от това, че Мелник е малко градче,неговата история е богата и бележи началото си далеч в миналото.Според археологическите разкопки(предимно на каменната пластика и епиграфика),първите заселници на територията на днешния град се били траките,най-вероятно от племето Меди.
Свидетелство за съществуването на селището през римслата епоха и неговата значимост тогава е намереният надпис-посвещение на римския император Траян от 117 г.
Навярно поселището е унищожено и обезлюдено в периода на големите нашествия и етнически промени на Балканите и преди всичко със заселването на славяните по долината на Струма през VI- VII в.
До включването на тези земи в пределите на българската държава през 846 г. липсват следи от живот на територията на града.
Въз основа на археологически данни, се предполага, че Мелник е възникнал отначало като крепост за охраната на южната българска граница и пътя по река Струма,след сключването на българо-византийския договор от 864 година.Селището бързо нараствало като един от най-значителните аванпостове в системата на държавната отбрана.Следи от него са открити и в централната част на днешния град, и върху платото „Св. Никола", ограждащо го от юг.
Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век,във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка(1014 г.).
От периода на византийското владичество XI- XII в. са открити останки от някои жилища и в по-големи количества битови материали,монети и др.,потвърждаващи сведенията на арабския географ Идриси от средата на XII в.,който описва в своята „География" и в приложените към нея карти града като голям и известен.
В епископски списък, датиран от 1170—1179 г., Мелник се споменава и като епископско седалище- факт, който го очертава и като административен център.
Времето на първия голям културен разцвет на града се свързва с Второто българско царство,след освобождаването на българските области по долината на Струма от цар Асен I през 1195 г.,и особено с личността на потомъка на Асеновци деспот Алексей Слав,управител на Родопите и Пирин.Недоволен от узурпацията на българския престол от Борил след смъртта на цар Калоян, Слав се отцепва от българската държава, превръщайки владени¬ята си в самотоятелно княжество (деспотство). Отседнал отначало в крепостта Цепина (при дн. с. Дорково, Пазарджишка област), скоро след това той се преместил в Мелник (навярно в 1209 г.).
Деспотът превърнал града не само в политическо, но и в голямо икономическо и културно средище. По негово време се извършило грандиозно строителство на крепостни съоръжения, жилищни сгради, църкви и манастири, създали се шедьоври на българската живопис.Главното укрепено ядро на Мелник се развило на платото „Св. Никола", известно оттогава като Славова крепост.Там се намирали замъкът на владетеля,епископската църква „Св. Никола", превърната по-късно,към края на XIII в. в митрополитска,както и малките църкви "Св.Врачи"("Св.Св.Козма и Дамян"),"Св.Архангели" и "Св.Троица".
Деспот Слав издигнал и големият за времето си Мелнишки манастир „Св. Богородица Спилеотиса" или "Богородица на Св.Пояс",по-късно владетелят дарява обителта чрез Дарствена грамота(сигилий) от 1220 г. с специални привилегии и с богатства, много водохранилища и други паметници,както и със земи(в тях влиза и село Катунци с жителите му).
В подножието на крепостта от север,по склоновете край деретата са били разположени предградията.Намиращото се тук възвишение „Чатала" играело роля на второ градско ядро, върху което от времето на Слав е оцеляла забележителната Болярска къща,обитавана до началото на XX в.,а сега в руини.В тази част на града се издигал и вторият основан от деспота манастир „Св. Богородица Пантанаса".
От периода XIII-XIV в. е и намиращият се на 6 км източно от Мелник Роженски манастир.
След победата на цар Иван Асен II над Теодор Комнин при Клокотница през 1230 г. владенията на Слав били присъединени към българската държава,с това събитие се слага край на самостоятелното управление със столица Мелник.
Мелнишка улицаПрез XIV в. за известно време Мелник попаднал във владенията на протосеваст Хрельо.
През 1246 г. градът е превзет от византийския император Йоан III Батаци.Съдбините му след това задълго били предопределени от неуспешния опит на болярина Драгота за въстание срещу чуждото владичество през 1255 г.Това въстание, удавено в кръв и пожари,имало трагични последствия.Множество българи били избити,а към неколцината гръцки фамилии от Пловдив(заточени тук от цар Калоян през 1205 г.),се прибавили значителен брой гръцки заселници.Чрез гръцкото духовенство започнала упорита асимилационна политика спрямо българското население,продължила векове наред,чак до освобождението на града от османското робство(началото на XX в.).
В средата на XIV в. Мелник преминава във владнията на крал Стефан Душан(1331-1355 г.) като последица от сръбската експанзия в Македоня,а в края на същия век градът влиза в пределите на Велбъждското княжество на Константин Драгаш.
В края на XIV и през XV в.,с падането на Мелник под османско робство,Славовата крепост загубила значението си.Населението ? постепенно се изместило в подножието й, а платото останало само като духовен център с Митрополията „Св. Никола", манастирите „Св. Богородица Спилеотиса" („Св. Зона") и „Св. Харалампий",функционирали до началото на XX в. Когато в средата на XVIII в. била възобновена и разширена църквата „Св. Николай Чудотворец"(1756 г.),намираща се край някогашния и сегашен път за крепостта,тя станала митрополитска,а край старата „Св. Никола" възникнал манастир.
Градът и неговата околност са включени в състава на Кюстендилски санджак,като самостоятелна нахия.Във ферман от 1604 година той се споменава вече като център на кааза.В средата на XVII век османският пътешественик Евлия Челеби, описва Мелник, като оживена паланка с едноетажни и двуетажни просторни каменни къщи, покрити с керемиди, с много домашни бани и уредени лозя и градини.Под името Мелник градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.
Църквата "Св. Варвара"Нов подем в стопанското и културно развитие на града настъпил към края на XVI - първата половина на XVII в.,свързан преди всичко с усилената тьрговско-занаятчийска дейност на обитателите му и намерил израз в широко разгърнато строителство на светски и църковни постройки или обновяване на старите,а така също и в изкуството (икони, стенописи).На много места при археологическите проучвания се разкриват разрушения на сгради от края на XVI- началото на XVII в.В този период са построени църквите "Св.Димитър","Св.Василий" и др.Тези църкви,в по-голямата си част,са били домашни параклиси,строени навярно заедно с къщите и от едни и същи майстори.
Третият период на разцвет в живота на Мелник е през Възраждането,когато също се извършва значително ново строителство,съпроводено с известни изменения в облика на сградите в стила на епохата,но със запазване на редица традиции от средновековието.
Разположен на международен път,значителен по размери и население,с оживена чаршия и богат пазар, Мелник си създава големи международни търговски връзки.Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство,като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за Англия и Австрия.Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията Кордопулос, чиято къща и винарска изба е превърната днес в музей.
През Възраждането Мелник е не само административен и икономически,но и крупен културен център,славещ се с добри училища В „Кратко политическо землеописание" на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович, се казва,че Мелник има прославено училище.В това училище след 1821 г. се учил в продължение на 4 години големият български възрожденски деятел Неофит Рилски.Тук той стига до идеята да съчини гръцко-български речник „за улесняване на ученолюбивите българчета.В него се е учил и дядо Минго Дразилов от знатната търговска фамилия Дразиловци, чийто син и дъщеря Слава са добре известни в пробуждането на Солун и други места из Македония.
Родолюбиви българи от Мелник и околните села повеждат упорита борба срещу фанариотите,чиято опора е мелнишката митрополия и гърчеещите се.Резултатите не закъсняват.В 1870 година в мелнишките села вече съществували редица български училища.Изтъкнат деец за самостоятелно училищно дело е бил даскал Костадин от Калиманци.На 5 март 1873 година Петър Сарафов разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник Атанас Павлов.
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мелник има 1 030 домакинства — 650 мюсюлмани, 2 000 българи и 560 гърци.
През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река Струма. Част от жителите му се преселват в Сяр,Горна Джумая и другаде из България.
В 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в Мелник възлиза на 850, от които 200 турски, 300 гръцки и 350 български. Има 45 древни църкви, гръцки. В града функционират 3 гръцки училища със 345 ученици и 7 учители. Има също и българско училище с 45 ученици. По думите на Стрезов:"Мелник е едничкият град по цяла Македония, дето се говори по къщи гръцки... Всички в града знаят български; по пазаря говорят български. Много българе е погълнал тоя град и още поглъща".
Мелник през 20-те години на XX векКъм 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.
Градът е освободен от османска власт през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на Яне Сандански.Голяма част от него е опожарена и гръцкото му население се изселва в Гърция,в най-близкия град след границата — Валовища (Сидирокастро).На тяхно място идват българи бежанци от Солунско, Серско, Драмско и други части на Егейска Македония. 
През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски,като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия,организирана от Щабът на действащата армия,посещава града и отбелязва,че в него има 2000 разрушени къщи (в тях са живеели около 12 000 души),а тези които били обитаеми не броели повече от 200.По-голяма част на града била напусната от гръцкото и гъркоманското население,което било увлечено от гръцките войски в 1913 г.,съгласно  Букурещкия мир.
В годините 1913-1925 Мелник е околийски център.Градът остава встрани от новия път по долината на Струма и постепенно запада. Занаятите и търговията замират, а болестта филоксера опустошава лозовите масиви. Като основен поминък на населението се запазва земеделието.
От 1968 година Мелник е обявен за град-музей. 
Когато през 1899-1901 г. френският учен Пол Пердризе посещава Мелник,той го заварва с 40 здрави църкви и други 24 разрушени,за които населението още помнело имената и местата им.Множеството църкви било разпиляно по шеста големи квартала с все още запазен средновековен вид,придавали на града една особена атмосфера.Днес,макар и останал само с 4 от близо 70-те си църкви, и с около 300-те си жители,Мелник е съхранил духа на миналото в един старинен облик,съчетание от самобитна архитектура с неповторима природна среда.
 
Използвана литература:
1.Мавродинов,Никола-Църкви и манастири в Мелник и Рожен,ГНМ,т.V,1931 г.стр.285-306
2.Дремсизова-Нелчинова,Цв.-Археологически паметници в Благоевградски окръг,София,1987 г.
3.Костова,Елена-Мелнишките манастири "Св.Богородица Спелеотиса" и "Св.Богородица Пантанаса" в светлината на две средновековни грамоти,Годишник на СУ“Климент Охридски“,том 93,2003 г.
4.Използвани са материали от сайта: www.lostbulgaria.com


Мелнишки манастир "Св. Богородица - Спилеотиса"

Манастирът “Света Богородица Спилеотиса” е разположен върху малка тераса в източната част на възвишението Св. Никола, южно от град Мелник. Манастирът попада в културно-историческия ре...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"