ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Хаджидимово
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на ХаджидимовоХаджидимово е град в Югозападна България. Намира се в Област Благоевград и е административен център на община Хаджидимово. Отстои на 210 км югоизточно от столицата София и на 120 и 15 км в същата посока съответно от Благоевград и гр. Гоце Делчев. Градчето се намира в непосредствена близост до раницата с Гърция – отдалечено е на 10 км североизточно ГКПП Илинден. Хаджидимово е заобиколено от селата: Хвостяне и Блатска (от север), Абланица (от изток), Петрелик (от юг) и Садово и Копривлен (от запад).

Част от града с изглед на Гоцеделчевската котловина (в дъното)Град Хаджидимово е разположен в южната част на Гоцеделчевската котловина, на 485 м надм. вис. Южно-югозападно от града се разстилат най-югоизточните предпланински възвишения на Южен Пирин. На около 2 км в източна посока река Места е образувала т.нар. Хаджидимовски пролом, който разделя Родопите от Пирин. Югоизточно от Хаджидимово тече р. Мътница (десен приток на Места), на чийто десен бряг се спускат най-северните склонове на Бесленски рид (Свети Тодор планина или Щилка) на планината Боздаг.  
Поглед на юг, към Бесленския рид на планината БоздагЗемлището на града обхваща площ от 22,671 км², като само южният му край е хълмист, а преобладаващата част от територията му е равнинна.
Климатът е преходноконтинентален с мека зима и горещо лято, а почвите са еродирани и излужени канелено горски. Тези природни условия благоприятстват за развитието на разнообразно земеделие, но предимно за отглеждането на: тютюн, лозя и овощия.
Населението на Хаджидимово към 2015 г. наброява около 2 500 жители (по настоящ и постоянен адрес). В етно-религиозно отношение то е представено изключително от българи-християни (православни).

За името на града:
Селището носи името (от 1951 г.) на българския революционер от ВМОРО и социалистически деец Димо Хаджидимов. Днешният град е наследник на селата Горна и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в недалечното село Гайтаниново. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горно Сингартия).

История:
Местността "Св. Димитър", разположена на едноименния хълм над р. МестаРайонът на днешния град Хаджидимово е обитаван от дълбока древност. Наличните данни свидетелстват за най-ранно човешко присъствие още от времето преди Троянската война (XII в. пр. Хр.). В резултат на археологически разкопки в местността „Св. Димитър“ (на около 3 км югоизточно от Хаджидимово) са разкрити културни пластове от къснобронзовата епоха (ХІV-ХІІІ в. пр. Хр.) и ранножелязната епоха (края на ХІІ-ІХ в. пр. Хр.).
Значителни са следите от трако-елинистическата епоха (след IV в. пр. Хр.). Северозападно от града върху конусообразно възвишение в местността „Белтата“ има останки от градище (вероятно укрепено селище). На площ от 2-3 дка се срещат камъни от разрушени зидове и късове от строителна и битова керамика, датирана към IV в. пр. Хр. В близост до тази местност се издига подобно възвишение, на което се пръснати сравнително по-оскъдни културни останки. Има сведения, че от тези места произхождат монети от Александър Консервирани зидове на сгради от антично селище край съседното с. КопривленМакедонски (356-323 г.). Вероятно с градището или някое близко селище е бил свързан античен некропол от IV-III век в м. „Халките“ (на 1,5 км западно от града), от който през 1936 г. е разкрита гробница с каменни плочи и погребален инвентар (два сребърни съда, златен нагръдник, тетрадрахма от Филип II Македонски (359-336) и др.). Друг античен некропол е разкрит през 1911 г. в м. „Кутубара“ край тогавашното село Горна Сингертия (Горняне). Към него е принадлежала двойна гробница, също изградена с каменни плочи, в която били намерени бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити и един меч. Вероятно в разкритата гробница е бил погребан тракийски воин. По сведения на местни жители целият инвентар бил взет от турското правителство (до 1912 г. тези земи влизат в границите на Османската империя).
През античността по течението на Места преминава един от важните пътища, свързващи главната пътна артерия Виа Егнация с вътрешността Балканския полуостров. След като римляните завладяват тези земи (около средата на I в. пр. Хр.) покрай този път възникват (или биват обновени по-стари тракийски)  множество селища и крепости. Броят на последните се увеличава особено през късната античност (IV-VI в.), когато те попадат в границите на Източната Римска империя (Византия).
Късноантичната и средновековна крепост "Св. Димитър" (снимка: Марин - azor)Във връзка с пътя по Места е изградена и късноантична крепост на възвишението Свети Димитър, което се издига над водослива на реките Места и Мътница, така че доминира над околния терен. Твърдината заема площ от около 2000 кв. м и има елипсовидна форма. Днес за някогашното укрепление напомнят останките от крепостни стени с височина до 1-2 м, руини от 3 кули и крепостна църква (върху основите ѝ е изграден параклис “Св. Димитър”). Във вътрешността на крепостта се намират фрагменти от строителна и битова керамика, датирани към ІV-VІ в. и ХІІІ-ХІV в., което ще рече, че е функционирала и през средновековието Днес, след като е проведено частично археологическо проучване, крепостта е обявена за паметник на културата с местно значение.
Паралелно с крепостта на хълма Св. Димитър, през късната античност и средновековието, съществува и селище. Останки от него са разкрити в м. „Кюп тарла“ (на около 2 км западно от града), върху склон с южно изложение, в близост до извор. С това селище се свързва една монетна находка от времето на византийската императорска династия на Комнините (XI-XII в.).
Хаджидимовският манастир "Св. Георги"Средновековният период е белязан и с наличието на духовно - християнско средище, което след като е било многократно разорявано след османското нашествие и тънело дълго време в забрава, е възстановено през 1864 г. в лицето на днес известния Хаджидимовски манастир „Св. Георги Победоносец“.
За сега няма сведения какви имена са носили средновековните селища, чийто пряк или косвен наследник е днешният град. Първите писмени извори са от времето след завладяването на тези земи от османлиите. Ценна информация за селата предшественици на Хаджидимово – Горна и Долна Сингартия ни дават османските документи. Според данъчен регистър от 1478 г. в село Сингартия има 201 християнски семейства и 15 мюсюлмански (на колонисти). От този документ се разбира, че селото е едно от големите селища в района с население от над 1000 жители (българи), съществувало и в предосманския период. В опис от 1625 г. се споменава за Горна Сингартия, което е записано под името Исиграютна-и баля.
Важно е да се отбележи, че, за разлика от намиращите се на изток родопски села и някои на юг, през целия османски период Сингартия запазва българския си характер. През Възраждането българите от Долна Сингартия построяват християнски храм – черквата „Успение Богородично“. Сградата представлява трикорабна псевдобазилика с оригинална вътрешна украса. Иконите в нея са били донесени от Света Гора и Хаджидимовския манастир.Параклисът "Св. Димитър" издигнат върху основите на средновековната църква в едноименната крепост
Отколешната верска (християнска) принадлежност на местните жители е засвидетелствана и с наличието на топоними, свързани с християнски обекти. Освен споменатия хълм Св. Димитър, с намираща се в най-високата му част средновековна църква, южно от Хаджидимово се издига връх Св. Петка.

Статистическите данни от края на османското робство отразяват числено преимущество на българския етнически елемент в двете села. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) - със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи. В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 47 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия с 46 български и 24 турски къщи.
През 1891 г. българският учен Георги Стрезов пише за селата: „Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци. Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци.“
Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 г. населението на Долна Сингартия брои общо 780 души, от които 420 българи-християни и 360 турци, а това на Горна Сингартия – 250 българи-християни и 45 турци. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. християнското население на Горна и Долна Сингартия наброява общо 920 души, като всичките са българи екзархисти.
В края на XIX в. в Горна Сингартия е създаден комитет на ВМОРО, а през следващите десетилетия местното население взема активно участие в борбите за национално освобождение и обединение.
Горна и Долна Сингартия са освободени от османска власт по време на Балканската война (1912 г.). Тогава турците напускат селото, като къщите им са заети от българи – бежанци от Егейска Македония. През 1934 г. Долна Сингартия е преименувано на Жостово, а Горна Сингартия – на Горняни.
През следосвобожденския период основният поминък на местните хора продължава да бъде свързан със земеделие – предимно тютюнопроизводство и скотовъдство.
След идването на социалистическата власт на 9 септември 1944 г., когато настъпват съществени промени в развитието на селището (национализация на частната собственост, образуването на ТКЗС и т.нат.), село Жостово е преименувано на Хаджидимово (1951 г.), на името на социалистическия деец. Няколко години по-късно, през 1959 г. към него е присъединено село Горняни (бившето Горна Сингартия).
През социалистическия период селото става център на АПК (Аграрно-промишлен комплекс) със специализация в отглеждането на ориенталски тютюни, лозя и овощия. Открит е обувен завод, чиято дейност след навлизане на пазарната икономика (след 1989 г.) намира приемственост в работата няколко италиански фабрики.
Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерски съвет. От тогава официалният празник на града се провежда на Гергьовден (6 май), когато всъщност е и храмовият празник на Хаджидимовския манастир.

Днес Хаджидимово представлява едно приветливо градче, обгърнато с красива природа. Освен с най-голямата забележителност – манастирът „Св. Георги Победоносец“, посетителите на града могат да отидат до крепостта на хълма Св. Димитър, както и на множество други уникални места из околността. Сред тях попадат селата Гайтаниново и Тешово, които впечатляват с запазения си автентичен облик и вълнуваща история.
 


Източници:
1.  Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889 г.
2.  Дремсизова-Нелчинова, Цв. Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
3.  Енциклопедия на България. Том VII, изд. БАН, София, 1997 г.
4.  Кийл, Махиел. Хора и селища в България през османския период. София, 2005 г.
5.  Коледаров, П; Мичев, Н. Промените в имената и статута на селищата в България 1878-1972 г., София, 1972 г.
6.  Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900 г.
7.  Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995 г.
8.  Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891 г.
9.  Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905.
 


Хаджидимовски манастир "Св. Георги"

Хаджидимовският манастир „Св. Георги Победоносец“ се намира в непосредствена близост южно от град Хаджидимово. Разположен е върху хълм от най-югоизточните възвишения на Пирин.   ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"