ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Чурилово
 

Чурѝлово е село в Югозападна България. Намира се в община Петрич, Област Благоевград. Отстои на 200 км югозападно от столицата София и на 28 км северозападно от гр. Петрич. Селото е разположено в непосредствено близост до границата с Република Македония – на 1,8 км по права линия. ГКПП Златарево е отдалечен на около 13 км в югозападна посока. Чурилово се намира в съседство на селата: Кукурахцево и Баскалци (на север), Зойчене (на изток), Гега (на юг) и Бадилен (на запад, дн. в Р. Македония).
Село Чурилово е кацнало сред южните склонове на Огражден планина, в югоизточните спусъци на Муратов връх (1398 м), на 663 м н. в. Източно от селото тече река Градешка (Градешница). Днешното село е било една от 12-те махали на някогашното сборно село Игуменец (до 1947 г.) и спада към купния тип (събрано на едно място) селища. Чурилово е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високия ѝ връх на българска територия - Билска чука (1644 м).
Особеностите на местния планински релеф от край време са определяли препитанието на тукашното население - скотовъдство (козарство и овцевъдство) и слабо земеделие. Суровите условия на живот в този край са принудили да се изселят много хора. Най-голямата изселническа вълна е след 50-те години на XX в., предизвикана от засилената по това време в страната урбанизация.
Днес Чурилово е едно от най-слабо населените селища в Община Петрич. Населението му към 2013 г. наброява около 40 жители.

Районът на село Чурилово е съвсем малко проучен в археологическо отношение и за сега не е изяснено кои са били първите обитатели на тези земи. Но наименование на някои местни топоними като наименованието на близката река Градешка (от градеж – градище) подсказват за отколешен поселищен живот.
Руините от крепост върху намиращия се на 5,8 км североизточно по права линия от селото връх Маркови кладенци (1522 м), допускат възможността в близост до укреплението да е имало селища.
Днешното село Чурилово е пряк наследник на съществувалото до 1947 г. сборно село Игименец, към което то е било една от 12-те му махали. Освен махалата Чурилово, към обширния селищен конгломерат се числели и: Баскалци, Боровичене, Водениците (окончателно изселено в 1956), Гега, Горчево, Долни край (от 1959 година броено към Гега), Зойчене, Кукурахцево, Мечково (от 1959 броено към Баскалци), Робово (днес Волно) и Учкунци (от 1959 броено към Гега).
Известно е че Игуменец има стар средновековен произход. Най-ранни сведения за съществуването му могат се търсят в намиращия се между днешните села  Чурилово  и Гега т. нар. Чуриловски манастир „Св. Георги“, за който има предположение, че води началото си от XIV в.
Първите писмени сведения за селото представляват османските данъчни регистри от 1570/73, 1611-1617, 1660, и 1664-1665 година. Според първия регистър – обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак, в селото (записано като Гуменица) живеят 1 мюсюлманско и 209 християнски домакинства.  Това е красноречиво доказателство за големината на селището (около 1 000 жители) и религиозната принадлежност (християнска) на населението му.
Според една местна легенда махалите Чурилово и Кукурахцево на Игуменец са основани от двама братя, бегълци от град Кукуш (днес в Гърция), малко след падането на България под турско робство. Преданието гласи, че двамата братя имали много красива сестра, която била отвлечена и убита от турски войници . Братята отмъщават за нея, но турците започват да ги преследват, те бягат от Кукуш и намират прикритие в местност, близо до днешно Кукурахцево, наречена по-късно от хората Бежонийте (от бежанец). По-късно двамата братя си разделят земите, като единият остава в земите на днешното село Чурилово, а другият в Кукурахцево.
През XIX в. Игуменец е най-голямото село в Петричка каза. Поминък на населението са били животновъдството (овце, кози, свине), земеделието (ръж, ечемик, царевица, тютюн, сусам, овощия), дърводобивът и кираджийството. Произвеждало се е сусамово масло (шарлаан), което се продавало на пазарите в Сяр, Мелник и другаде.
През 1858 година със средствата и труда на жителите на Игуменец е завършен храмът „Свети Георги“ (днес в землището на село Чурилово), около който се оформя  Чуриловския манастир. Той е изграден на мястото на по-старо духовно средище, чиято роля при формирането на Игуменец като селищна агломерация е безспорна. Това личи и от името на селото. Първоначално в манастира е разкрито обществено килийно училище, а по-късно и новобългарско.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Игуменец (Sgoumenetz) е посочено като село с 47 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 76 жители българи. Очевидно споменатите данни са неточни, сравнявайки ги с други статистики от епохата.
В 1891 г. Игуменец е посетено от българския учен-историк Георги Стрезов, който  пише за селото следното:
„Игуменец, голямо село на С от Петрич 4 часа път. Състои се от 12 махали, от които по-главни са: Зайчине, Занога, Зарадол и Зинопол. Всички тия махали лежат в Малешовската планина, не особено далеч една от друга. Почвата представя прекрасна орна земя. Ако и да се висока планина, но до върха си близо Малешовската планина е покрита с ливади. Имат си църква, в която четат смесено; българско училище с 28 ученика. Игуменец има 427 къщи; Занога 15; Зарадол 20, Зайчине 40 и Зинопол 35 къщи, - всичките българе. Селянете си минуват със земледелие и скотоводство.“
Според изследванията на Васил Кънчов, към 1900 г. Игуменец брои 3500 жители българи-християни. Статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев от 1905 г. посочва, че християнското население на Егуменец се състои от 3776 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученика.
Като едно от най-прогресивните села в района, Игуменец взема активно участие в борбите на българите за църковна и национална независимост. Будното местно население има съществен принос в революционната дейност на македонските българи. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. Игуменец е един от главните въстаннически центрове в Петричко.
При избухването на Балканската война през 1912 година двадесет и един души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Селото е освободено от османско робство през 1912 г. в хода на Първата Балканска война, при настъплението на  VII- а пехотна Рилска дивизия, командвана от генерал-майор Георги Тодоров.
След заличаването на Игуменец от списъка на населените места в  България в 1947 г, махалата Чурилово е обявена за отделно село. Не след дълго, с колективизацията на селското стопанство, поради липса на поминък, местното население (в по-голямата си част) се изселва в градовете, а някои махали са напълни заличени.
Днес село Чурилово, както и околните селца и махали, са почти обезлюдени. Тук са останали да живеят предимно хора над 70-годишна възраст, които въпреки тежките условия успяват да оцеляват, както са го правили цял живот, но след тях....



Източници:
1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.
2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 187.
3. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 186-187.
4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.576-580
5. Енциклопедия Пирински край, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 366.
6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 148-149.
7. Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX - XVIII век, София, 2002, стр. 71.
8. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр. 207.


Чуриловски манастир „Св. Георги“

Чуриловският манастир „Свети Георги“, наричан още Игуменски или Геговски манастир, се намира на около 15 км северозападно от гр. Петрич, само на някой друг километър от границата с Маке...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"