ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Кулата
 

Изглед на с. КулатаКу̀лата е село в Югозападна България, което се намира в община Петрич, Област Благоевград. То е разположено на главния път София - Солун (Е79) и строящата се магистрала „Струма“, и ГКПП Кулатае в непосредствена близост, до самата граница между Република България и Република Гърция. Поради това в него се намира Митница Кулата и ГКПП Кулата-Промахон. Селото отстои на 175 км южно от столицата София, на 120 км североизточно от град Солун (днес в Гърция) и на 16 км източно от общинския център – гр. Петрич.
Кулата се намира в съседство на селата: в България – Тополница (на северозапад), Чучулигово (на север) и Ново Ходжово (на североизток) и в Гърция – Драготин/ Промахон (на юг) и Сенгелово/ Ангистро (на югоизток).
Река Струма край с. Кулата, малко преди да навлезе в гръцка територияСело Кулата лежи на левия бряг на р. Струма, на място преди последната да се отправи на юг към Рупелския пролом, който разделя Сенгелска планина (западен дял на планината Славянка) от Беласица планина. Южно от селото тече р. Пиринска Бистрица (ляв приток на Струма), която в тази си част съвпада с държавната граница. Средната надморска височина на разположеното в най-южния край на Петричко-Пограничната река Пиринска БистрицаСанданската котловина селище е около 90 м.
Селото попада в преходно-средиземноморската климатична зона и се характеризира с горещо, сухо лято и мека зима. Тукашният климат благоприятства за отглеждането на разнообразни земеделски култури - тютюн, лозя и дори на маслини.
Населението на с. Кулата към 2013 г. наброява около 800 жители.

Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище, за което има данни че е съществувало още през X в. През 60-те години на XX в. в двора на училището са разкрити основите  на триконхална средновековна църква, чието функциониране е датирано към X-XII в. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи широкия времеви диапазон от X до XIX в. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име за сега е неизвестно, е бил свързано с охраната на близкия Рупелски проход.
Първите писмени сведения за селото черпим от османските документи. В миналото то се е наричано само Кула или Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано още Серска Кула, днес Палеокастро, Гърция.
През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза (днес гр. Демирхисар, с българско име Вало̀вища, се намира в Гърция и е преименувано на Сидирокастро). През 30-те години на същия век френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:
„На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.“
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.
В 1891 г. българският учен - историк Георги Стрезов пише за селото:
„Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.“
Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи християни. Спрямо статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. селото вече се числи към Мелнишка кааза, като християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.
Село Кулата остава в Османската империя след Берлинския договор от 1878 г. Окончателно влиза в пределите на България след Междусъюзническата война с подписването на Букурещкия мирен договор в 1913 г.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След освобождението в Кулата се заселват българи – бежанци от Беломорска Тракия, която остава под гръцка власт. Същото събитие се повтаря и през 1944-45 г., след като  тези исконни български земи са отново отнети от България.
Село Кулата е селски общински център за периода 1918 – 21 г., когато към него са включени селата: Марино поле, Чучулигово и Долно Спанчево.
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата за кратко е окупирано от гръцката армия.
Черквата "Св. Атанасий"Днес с. Кулата е добре устроено селище - електрифицирано, водоснабдено, телефонизирано, с мобилна и интернет мрежа. Тук има кметство, основно училище, детска градина, читалище, здравно обслужване, църква и магазини. В района на селото и граничния пункт има различни търговски обекти, заведения и места за настаняване.
Селската черква "Св. Атанасий" е строена в ново време и в нея се пази частица от мощите на Св. Пантелеймон.


Източници:
1. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.
3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
4. Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.
5. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.


Средновековна църква - с. Кулата

Средновековната църква се намират в двора на училището в с. Кулата. История: Сега църквата е в руинно състояние и в по-голямата си част е зарита. Основите на този старинен и интересен паметн...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"