ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Богородица
 

Изглед на с. Богородица от югБогоро̀дица е село в Югозападна България, което се намира в община Петрич, Област Благоевград. От 1951 г. до 1995 г. селото носи името Сестрино. Отстои на 173 км южно от столицата София, на 20 км северно от гр. Петрич и на 20 км югозападно от гр. Сандански. Богородица е разположено в съседство на селата: Дреново (на запад), Крущилци (на север), Лебница и Рибник (на изток) и Гюргево (на югозапад).
Село Богородица е планинско селище, събрано на едно място, то е скътано сред източните гънки на планината Огражден. Средната му Отдавна неработещият магазиннадморска височина е 490 м. Заобиколено е от живописна природа, а гледките които се открояват от него спират дъха. От селото или по-скоро от извисяващия се в южна посока връх Свети Илия като на длан се виждат долината на р. Струма и почти цялата Петричка котловина.
Село Богородица е едно от най-слабо населените селища в община Петрич, постоянно живеещите в него, предимно стари хора, към 2013 г. са около 15 жители.

Село Богородица има богата древна история. Според наличните данни, заетите от него земи са били населявани от дълбока древност. Останки от антично селище са разкрити на естествено защитеното възвишение Свети Илия със стръмни склонове от север и запад, в чиято най-горна част, върху основите на средновековна църква, наскоро е изграден едноименният параклис „Св. Илия“. Горната равна площ на хълма е осеяна с изобилни културни останки: камъни от разруРазкритите на връх Свети Илия останки от античностташени сгради, тухли, строителна и битова керамика и др. От тук произхожда една цяла и част от втора плоча с изображение на Артемида, сега в музея в Благоевград. Освен това, значителен брой артефакти от античността са намерени  и при строежа на днешния параклис. Южно от селището, по склона, има също останки от живот. В района на възвишението е регистрирано многослойно културно напластяване, което свидетелства, че мястото е обитавано, с известни прекъсвания, за един период от около 2000 години.
Руините на една от средновековните църкви край селото - "Св. Спас"Из околността на днешното село има достатъчно следи, доказващи че тукашните местности са били населявани и през средновековието. В землището на днешното село има останки от пет средновековни църкви: „Света Петка“, „Свети Спас“, „Света Неделя“, „Свети Илия“ и „Свети Атанас“. Освен тях, други свети места са гробищната църква „Св. Богородица“ и местността „Св. Мина“, където също имало църква. Не случайно селото и околността му е известна сред местното население като българската Света гора.
Гробищната църква "Св. Богородица"Голямата концентрация на християнски култови обекти, дава основание да се предположи че тук през средновековието е имало значимо религиозно средище. Тази теза се подкрепя и от запазеното предание за произхода на името на селото, според което то е свързано със съществувал в близост стар манастир, посветен на Света Богородица. Най-вероятно обителта се е намирала на мястото на днешните селски гробища. Наличието на едноименен храм – гробищният „Св. Богородица“, разположен в скътан дол и обграден от вековни дървета и не на последно място – местната легенда, са все факти, които напълно потвърждават правдоподобността на горното съждение.
Имайки предвид всичко това няма никакво съмнение за отколешната религиозна принадлежност на местното население и за стародавността на дълбоко застъпените християнски традиции. Потвърждение на това е и долупоместената статистическа информация.
Първите писмени сведения за селото черпим от османските данъчни документи. То се споменава в обширния тимарски опис на Кюстендилски санджак от 1570/73 г. под името Голема Богородица с 91 християнски домакинства.
Стара огражденска архитектураПрез XIX в. Богородица административно се е числяло към Петричка кааза на Серски санджак. По това време тук се заселват българи от Щипско , Велешко и другаде. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Богородица (Bogoroditza) е посочено като село със 97 домакинства с 58 жители мюсюлмани и 245 жители българи.
В 1891 г. българският учен - историк Георги Стрезов пише за селото:
Богородица, със 115 къщи; 25 турци и 90 българе.
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов от 1900 г. селото е населявано от 630 жители, всички българи християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев, в 1905 г. населението на Богородица (Bogoriditza) се състои от 760 българи екзархисти.
Селската черква "Св. Илия"Село Богородица се освобождава от османско иго през 1912 г., по време на Балканската война.
Днешната селска черква "Св. Пророк Илия", която е паметник на културата, е построена през 1884 г. В нея се съхраняват ценни стенописи от същата година, дело на братята зографи Антон и Атанас, вероятно местни майстори.


Зоя Войнова и съграденият от нея параклис (снимка: www.lentata.com)Днес, село Богородица, с общо 8-те си църкви, една своебразна малка Света гора, продължава да бъде привлекателно място за идващите от близко и далеч поклонници. Особено впечатляващ е случаят с новоизграденият храм „Св. Илия“, чийто основен дарител е живеещата в съседното село Карналово, но родена тук Зоя Войнова. Когато била дете тя имала странно видение – появил ѝ се е тъмен облак, след което изчезнал в руините на старата църква - оброчище „Св. Илия“. Когато по-късно разказала това на пророчицата Ванга, последната ѝ обяснила, че трябва да построи параклис. Поради финансова невъзможност, заръката била изпълнена след дълго време. След пенсионирането си (работила Изглед от параклиса "Св. Илия" (снимка: www.lentata.com)цял живот като медицинска сестра), Зоя била принудена да работи на зеленчуковата борса и припечелените от там пари тя събирала в продължение на години, за да може да изгради така желания от нея храм. След като в селото са изградени два нови параклиса ("Св. Илия" и "Св. Петка"), Зоя има желание да помогне и за възстановяването на останалите църкви. Делото на тази жена, достойно за преклонение, е величав пример за силата и безграничните възможности на човешкия дух.

 


Източници:
1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 32.
2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.188.
3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 186-187.
4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.612-613
5. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
6. В описанието са изпозвани снимки от статията "Странният случай в село Богородица", автор: Цветалина Ананиева, в: www.lentata.com


"Св. Атанас" - с. Богородица

Средновековната църква „Св. Атанас“  се намира на около 800 м югозападно  от с. Богородица и западно от възвишението Свети Илия. Днес от старинната църква е останало малк...
» виж детайли

"Св. Илия" - с. Богородица

Църквата „Св. Илия“ се намира в най-горната част на едноименното възвишение с конусовидна форма, което отстои на около 1 км южно от с. Богородица. Върху основите на старата среднов...
» виж детайли

"Св. Неделя" - с. Богородица

Средновековната църква „Св. Неделя“, известна още като „Св. Великден“,  се намира на около 1,5 км югоизточно от с. Богородица, в дясно до самия път идващ от с. Рибник. ...
» виж детайли

"Св. Петка" - с. Богородица

Средновековната църква „Св. Петка“ се намира на около 2 км югоизточно от с. Богородица, в дясно до самия път идващ от с. Рибник. Днес около източната (апсидна) част на старинната ц...
» виж детайли

"Св. Спас" - с. Богородица

Средновековната църква „Св. Спас“ (Възнесение Господне)  се намира на около 500 м западно  от с. Богородица, в ляво на пътя за с. Дреново. От малкото запазени стени на ст...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"