Соколският манастир “Успение Богородично”, наричан още Габровски, се намира в местността "Соколова пещера", на 12 км южно от центъра на Габрово и на 3 км югозападно от Етнографски комплекс "Етъра". Разположен е сред северните склонове на Стара планина, по горното течение на река Янтра.
Местността "Соколова пещера" дава името както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф Соколски.

Манастирът е основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф (1786-1879 г.), известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той дошъл тук от Троянския  манастир заедно с йеромонах Агапий през 1832 година. Тогава до входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм.
Като привърженик на идеята за независимост на българската църква архимандрит Йосиф Соколски се присъединил към движението за уния с Римокатолическата църква, което било подето от българи в Цариград. На 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим той е ръкоположен от папа Пий IX в архиепископски чин и апостолски наместник на съединените българи.  Но скоро след това, като се съгласил с Петко Славейков, че униатството е предателство към българския народ, Йосиф Соколски се разкаял и доброволно напуснал поста си в Католическата църква. Заминал за Русия през 1861 г., където остава до края на дните си (погребан е в Киевско - Печорската лавра в Киев).
През епохата на националното Възраждане Соколският манастир бил важно духовно и просветно игнище за този край. Тук още през 1836 г. игуменът Йосиф Соколски основал килийно училище за децата от околността. В него учителствал народният учител и възрожденски будител Неофит Бозвели (1836-1837 г.).
Соколовският манастир взема активно участие и в  националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов. Васил Левски също е намерил подслон тук. Днес в манастира е създадена музейна сбирка с артефакти от освободителните борби в Габровския край.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) манастирът е бил превърнат във военна болница.
Драматичната история на манастира продължава и през ХХ век. От основаването си до 1959 г. той бил мъжки. Но новата атеистична власт разрушила основания от Йосиф Соколски през 1839 г. Габровския девически манастир „Св. Благовещение” и преместила тук монахините. В двора на манастира може да се види основния камък от светия престол на мнастира "Св. Благовещение". В северната част на манастира през 1968 г. монахините уреждат параклис „Свето Благовещение“ и в него експонират запазения иконостас и иконите „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Младенеца“, рисувани от Захари Зограф.
Понастоящем Соколският манастир е действащ девически. Предлага настаняване.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Соколският мнастир представлява комплекс от стопански и жилищни сгради, съборна църква, параклис-костница и красива старинна чешма.
Еднопространственият обширен манастирски двор заема висока тераса на две нива. Ограден е с отделни сгради, а черквата е разположена в северния му край върху по-ниска тераса, откъдето се открива прекрасна гледка.
Жилищните и стопанските сгради са построени във възрожденски стил с еркери, много дървени чардаци и стълбища. Част от сградите унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. са възстановени през периода 1980-1982 г.
В скалната стена, източно от сегашната църква е издълбана доста широка апсида, от двете страни на която са изсечени две полукръгли ниши, служещи за диаконикон и протезис. Една естествена, с неправилни очертания кухина, отваряща се в западния край на южната скална стена, както и няколкото по-малки, но вече обезличени кухини в околните скали подсказват, че на това място, далеч преди основаването на днешния манастир, някога е съществувал скален манастир.

Манастирскта църква "Успение Богородично" в планово и обемно-пространствено отношение принадлежи на съкратената разновидност атонски тип кръстокуполни църкви с плътни междурамия и странични певници. Олтарната част е с една елипсовидна отвътре и тристранна отвън апсида, проскомидийна ниша и квадратна ниша, служеща за диаконикон. От запад има открито преддверие (портик) с три арки. Куполът е върху висок барабан, прорязан от дванадесет прозореца. С този си вид черквата е една от първите, строени през Възраждането и служила за образец на по-късно изградените църкви в Троянския и Батошевски манастири.
Отвън стените на наоса са облицовани със сравнително малки бигорни блокчета и са разчленени от стройни едностъпални слепи ниши, чиито арки достигат почти до покрива. За разлика от наоса стените на подкуполния барабан и на портика са измазани с хоросан и са стенописвани. Заоблените покривни площи на купола и на портика са обшити с ламарина, а наосът е покрит с каменни плочи.
Над входа на западната стена се намира възпоменателен надпис, който съобщава, че храмът е украсен през октомври 1862 г. от живописците поп Павел Зограф и неговия син Никола от село Шипка, Казанлъшко.
Голяма част от стенописите в наоса са били унищожени, по запазени са тези в предверието. Над централния вход е поместено изображение на Дейсис (Моление), в калотата на ляво от центъра - Бог Саваот, обкръжен от сюжетите на "Шестоднева", а вдясно - "Всяко дихание хвали Господа" (илюстрации към псалмите на цар Давид). Надолу по западната стена е разположен "Страшният съд", голяма част от който е замазана. В центъра на челната стена на аркадата е поместена сцената "Успение Богородично" - нещо твърде необичайно за схемата на украсата на църквите.
Живописта на поп Павел и сина му Никола е твърде примитивна, изпълнена с ярки чисти цветове, с отклонения от сюжетните и композиционните правила.
Иконостасът е със скромна дърворезбена украса и богато резбовани царски двери, вероятно дело на тревненски майстори. В черквата са запазени и някои ценни икони, повечето рисувани от тревненските майстори иконописци. Върху иконата "Христос Вседържител" има надпис "Рука Симиона от Трявна", а "Св. Никола" е надписана от Йоаникий папа Витанов от Трявна през 1833 година. На един резбован проскинарий се намира още една икона с образа на "Св.Богородица с двадесет миниатюрни житийни сцени", подписана също от Йоаникий папа Витанов. На другия резбен проскинарий е "Св. Екатерина и св. Меркурий", живописвана в маниера на Захарий Зограф. Иконата "Св. Георги" е подписана от авторите на стенописите поп Павел и сина му Николай Попович - 1863 година.

Сред просторния двор на Соколския манастир, на по високата тераса, се намира красиво оформена чешма с осем чучура. Този уникален възрожденски паметник е изграден орез 1868 г. от майстор Колю Фичето.

Целият манастир, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз.

Телефони за връзка - 066 / 801 763; 0887 729 906

Източници:
1. Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
2. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
3. Чавръков,Георги - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
4. Димитър Димитров - профил в YouTube