Марянският манастир „Св. Преображение Господне“ се намира в северозападния край на село Марян и на около 9 км от град Елена.
Няма точни сведения за възникването на манастира и за неговата най-ранна история. Това което знаем за него изхожда от преданията и легендите. Според най-разпространената легенда днешната манастирска черква е изградена върху основите на стар храм от VIII-IX век, и когато започнало строителството й в олтара намерили мраморен саркофаг, а в него скелет на мъж, който държал в ръцете си евангелие, а до главата му корона, т. е. духовната и светската власт, събрани на едно място.. Местните хора вярват, че това са били тленните останки именно на покръстителя на българите – цар Борис I. Като част от тази легенда съществува и преданието, че майсторите тогава са намерили баптистериума - мястото, където са се извършвали кръщавки, но поради страх от слухтящите по това време турски заптиета, те го заровили наново.
Реалността на легендата донякъде се доказва с намерените в манастирския двор няколко артефакта - два капитела, все още стоящи в манастира, от т.нар. Теодосиеви колони, които са датирани към VII-VIII в. и се срещат в Плиска и Преслав, както и още четири такива, съхраняващи се днес в Националния исторически музей в гр. София. Отделно, части от саркофага са използвани в градежа на настоящия храм.
Съвсем наскоро теорията за тук находящия се гроб на цар  Борис I бе оспорена. В началото на 2012 г. историците Маргарита Ваклинова и Николай Овчаров обявяват, че са намерили саркофага на княз Борис I Михаил Покръстител във Велики Преслав. Според тях находката е открита от Карел Шкорпил преди 100 години и стояла във Велики Преслав, без да е било ясно на кого е. Едва сега обаче на гърба му историците разчели 3 букви - "Мих", които са съставна част на името Михаил, християнското име на Борис. Коя от двете теории е вярна, само едни по-задълбочени бъдещи проучвания ще може да разгадае този въпрос.
В разрез на горните съждения трябва да се спомене, че през 1898 г. в двора на селската черква (тогава, а и до ново време, днешната манастирска черква е изпълнявала функциите на енорийски храм) са разкрити чрез разкопки останки от старинен храм с баптистерий. Тогава са намерени и значителен брой артефакти – мраморни колони, плочи, части от мозайки и др. През 1931-1932 г., проучвайки старините на Еленския Балкан, Д. Цончев установява, че това е раннохристиянска трикорабна базилика от IV-V в. Това откритие донякъде потвърждава правдоподобността на легендата и много е вероятно раннохристиянският храм да е бил преизползван след приемането на християнството в средата на IX в. при цар Борис I.
Народната памет е съхранила още една легенда свързана с историята на Марянския манастир, която разказва за хубавата царица Мара, сестра на цар Иван Шишман и  първата жена на султан Мурад (Мурад II (1421- 1451 г.). Според легендата, Кера-Тамара искала да остане в манастира, но трябвало да тръгне с Мурад, затова оставила всички свои накити в храма, но след смъртта на султана отново се върнала по тези места. Според друга версия пък, Мара дала пари за построяването на самия манастир.  Местните хора вярват, че точно на тази красавица е кръстено селото, което е дало и името на манастира.
Днешната черква е построена през 1835 г., тогава до нея е действало и килийно училище. През 1868 г. избухнал пожар в манастира, при който изгорял само иконостасът в черквата, изпепелени били всички икони, без тази на Св. Богородица.
Манастирът е възстановен през 1870 г., като от тогава е в днешния си вид. Манастирската църква пострадала и по време на Руско-турскта война (1878 г.), но скоро след това била отново възстановена.
Дълго време Марянският манастир е съществувал като енорийска църква, но на 2 май 1993 г., в деня на успението на цар Борис І, Светият синод отново му дава статут на манастир.
През 2004 г. манастирът е основно ремонтиран, приключило е строителството на новите сгради.
Понастоящем Марянският манастир е постоянно действащ женски, негова игуменка е майка Анастасия.


В архитектурно отношение Марянският манастир представлява комплекс от съборна черква, жилищна сграда, камбанария и просторен двор обграден с каменен зид.
Манастирската църква, изградена върху средния кораб на раннохристиянска базилика, е еднокорабна, едноапсидна с притвор сграда. Градежът на църквата е масивен, наосът и притворът са също масивно засводени и имат дублиращи конструктивни арки. Дебелината на стените й до сводовете е 1,20 м. Към западната фасада на църквата по-късно е добавена открита нартика с четири колони, които са увенчани с три арки. Пред входа на южната стена, при една още по-късна поправка, е пристроен дървен навес-нартика. Покривът е двускатен с керемиди.
Майстори строители на църквата са Кочо от Дебър и майстор Михо от Колиби Майтаняци.
Вътрешността на храма не е покрита със стенописи. Иконостасът е късен, направен след пожара от 1868 г., изработката е столарска и имитира руски модели.
Днес състоянието на църквата е окаяно, основен ремонт не е извършван от 1936 г. Макар преди години да е правен рамонт на покрива по програма „Красива България” , сега той отново тече и проникващата влага руши храма.
В настоящия момент Великотърновската митрополия от името на манастира кандидатства с проект  по програмата за развитие на селските райони към Държавен фонд “Земеделие” за цялостен ремонт -  за обновяване на храма, камбанарията и жилищната сграда, както и за направата на защитна стена откъм реката.


Източници:
1. Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.