София е столицата и най-големият град на България.Град София е център на Софийска Област, на Област София-град и на Столична община.
16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града. Други 6 района включват както части от София, така и части от други населени места. Три района на община София (Панчарево, Нови Искър и Банкя), макар и на територията на София-град,и под правомощията на кмета на София, са извън териториалния обхват на град София.
Столична община е съставена от 4 града и 34 села: София, Нови Искър, Банкя, Бухово, Балша, Бистрица, Бусманци, Владая, Войнеговци, Волуяк, Герман, Горни Богров, Доброславци, Долни Богров, Долни Пасарел, Железница, Желява, Житен, Иваняне, Казичене, Клисура, Кокаляне, Кривина, Кубратово, Кътина, Лозен, Локорско, Мало Бучино, Мировяне, Мрамор, Мърчаево, Негован, Панчарево, Плана, Подгумер, Световрачене, Чепинци и Яна.
София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра,а средната ѝ надморска височина e около 550 метра,което я прави четвъртата по височина столица в Европа.
Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска и Владайска.В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори,всеки от които с различни лечебни качества.
София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България.
София е 12-ят по големина град в Европейския съюз,населението му към 2010 г. наброява 1 263 884 души.
София носи името на бившата катедрала на града-раннохристиянската базилика "Света София" посветена на Божията премъдрост.
София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.Хр.
През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града.
За кратък период от време през IV век пр.Хр. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски.
Още в древността през Сердика минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия Изток.Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и през античността е била голям, оживен град, както и търговски и духовно-културен център.
Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а след това е преименуван на Улпия Сердика (родовото име на Траян). Градът се разраства, построена е крепостна стена, наблюдателни кули, циркова арена, амфитеатър, обществени бани, административни сгради и други. В края на 3 век по време на управлението на император Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземноморска Дакия.
В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан „град на сердите“,което съответства на латинските надписи civitas Serdensium.
След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия.
Сердика е любимият град на император Константин Велики, който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим“.Императорът многократно посещава Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, и дълги месеци живее в своя дворец, наречен условно от учените „градска резиденция“.Има предположения,че предпочитано място за пребивавне на Константин Велики е била и резиденция Скретиска (palatium Scretisca),намираща се в околността на София,до днешното градче Костинброд.
През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.
В IV век императорският дворец заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал“, разположен най-общо между днешните улици „Калоян“, „Позитано“, „Леге“ и южно от Президентството.През последните години при строежа на метростанцията в центъра на София е открита значителна част от антична Сердика,за експонирането на останките е подготвен проект,който в близко бъдеще трябва да бъде изпълнен.
През V-VI век по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни, готи и други, тъй наречени варварски племена.
От средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия (Византийската империя).
През 809 г.,при упрвлението на кан Крум,градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец.
През X век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, управляват от Средец българската държава. След падането на Преслав и превземанаето на Доростол, Средец става седалище на българския патриарх. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опит да превземе града между 986 и 1016 година. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, последния цар на Първото българско царство, войводите на 35 крепости, предали ключовете им на византийския император,сред тях била и Средец.
Има предположения,че по време на византийското робство градът е наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.
През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустушен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.
След възобновяването на българското царство през 1185 г. при Иван Асен I епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От XII до XIV век в Средец се утвърждава като голям духовен център,в околността му са изградени много манастири,които стават известни като Софийската Мала Света гора.в същия период процъфтяват занаятите и търговията.
От XIV век градът се споменава като София (на гръцки мъдрост) и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка.
 София пада под османска власт през 1382 г,след тримесечна опсада.При новото устройство на завладените балкански територии,в рамките на Османската империя, София става център на вилает(област).В документи от онова време градът е наричан с невероятни епитети, изразяващи възхищението на завоевателя. Въпреки това турските власти бързо променят облика му. Християнските храмове западат или се рушат, строят се турски административни сгради, джамии, бани, търговски средища. За петте века турска власт София става неузнаваема.Днес от османския период са запазени малко сгради.
Турските управници оценяват чудесното местоположение на София като кръстопът и важен магистрален пункт на Балканите и разширяват града като занаятчийски и пазарен център. През XVII век той вече е едно от най-големите пазарища на Балканите.Тогава София е административен център на санджак(окръг).С името София градът се среща и в турските документи.След освобождението на Сърбия през XIX в.(1833 г.) Софийският санджак става граничен. Градът е нападан многократно от кърджалии, които ограбват и опустошават периодично някои негови райони.
През XVIII век градът започва да запада с разложението на Османската империя.Според К. Иречек София по това време(XIX в.) е:"най-изоставеният град на Балканския полуостров".Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г., от чумата от 1857 г. и от две земетресения съответно през 1818 и 1858 г. Около средата на XIX век състоянието му е окаяно - кални и мръсни улици с дупки, а боклукът се изхвърля насред площада.
По време на Възраждането и националноосвободителното движение, Апостолът на свободата Васил Левски създава тук революционни комитети и счита София за един от центровете на бъдещото въстание. По ирония на съдбата след залавянето му той бива докаран именно в София, където е съден и обесен през 1873 г.
През 1870 г. София има 19 000 жители, докато най-големият град по това време е Стара Загора, която преди опожаряването e с 25 500 жители.
София е освободена от османска власт на 4 януари 1878 г.По онова време,имайки се предвид,че най-многобройната част от населението му се е изселила(турското население),градът не надхвърля 12 000 жители.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март 1879 стар стил) година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция,заселват се хора от Радомирско, Трънско, Брезнишко, Самоковско, Орханийско и Царибродско,както и от останалите под турска власт Македония и Тракия.
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната.За броени години населението се увеличава почти десет пъти, обликът му коренно се променя, турските сокаци се заменят с павирани улици, строят се административни сгради, църкви, училища, градини, съвременна канализация, прокарват се телеграфи и телефони.Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града.
През 20-те години на ХХ в. София придобива по-европейски вид. Съвсем модерна и с неповторим облик става тя по време на царуването на Борис III, когато се строят сгради в стил модерн, сецесион, баухаус, неокласицизъм и европейски еклектизъм. Днес центърът на София и кварталът между Лъвов мост и хотел “Шератон” изобилстват с постройки от първата половина на века.
Софийската промишленост страда много от бомбардировките в София по време на Втората световна война. На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват две въздушни нападения и бомбардировки над София — разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.
През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата.Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради.Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по "Пиротска" и "Екзарх Йосиф".
През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни - Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 година, Суходол, Требич и Филиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 година.
След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради,голяма част от тях с чужди инвестиции.
Днешна София непрекъснато се променя.След протеклата реституция,са върнати много стари имоти,сгради, строят се нови такива, отварят се частни фирми. Постепенно се реставрират онези непреходни културно-исторически ценности, които превръщат столицата в истински европейски град с древна култура, впечатляващо настояще и добро бъдеще.

София и християнството
Антична Сердика е един от първите градове на Балканския полуостров,в които проникава християнството.През първата четвърт на IV в. епископски средища имало в Сердика и Марцианопол(дн. гр.Девня,Варненско).На Първият вселенски събор през 325 г. присъствал сердикийският епископ Протоген.
През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение,по същество този събор е продължение на Първия вселенски събор.
Една от най-големите светини от това време, направила града прочут в цялата Римска империя е храмът „Св. София”.А за другата достигнала до наши дни сграда от ранновизантийския епоха – ротондата „Св. Георги”,се предполага,че е помещавала изключително важният Сердикийски събор.От същия период(IV-V в.) е и раннохристиянският църковен комплекс с базилика и гробница-мавзолей в кв. Лозенец,както и базиликата в двора на Буховския манастир "Св.Мария Магдалена"(запазени са само основите).
През късната античност и ранното средновековие,Балканският полуостров бил разделен на две църковно-административни единици:Илирик,който обхващал земите на запад от река Вит и се управлявал от папата,и Изток,който се простирал на изток от тази река и се намирал под юрисдикцията на цариградския патриарх.Средец влизал в  провинция Илирик.Във връзка с това през 515 г. византийският император Анастасий се опитал да упражни известни репресии спрямо духовенството в Илирик,респективно и в Средецка епископия.През есента на същата 515 г.,наред с петима илирски епископи,в Константинопол бил повикан и средецкият епископ Домнион.Интерсно е ,че само средецкият и пауталийският епископ били допуснати да се върнат на катедрите си за това,че императорът се боял от бунт в илирийските войски в Сердикийско(Софийско) и Пауталийско(Кюстендилско).
За да избегне по нататъшни църковни спорове,император Юстиниан Велики издига през 535 г. архиепископията Първа Юстиниана (Justiniana Prima),което е одобрено от папа Вигилий.Първа Юстиниана била учредена със седалище в Охрид като абсолютно независима от Рим и Цариград. Следователно, на архиепискъпът ѝ се дава ранг (и права), равен на ранга на Римския папа, т.е. по-голям от ранга на Цариградския патриарх.Тогава в тази архиепископия влиза и сердикийската епископия с епископски център град Сердиика.
Периода на управление на Юстиниан Велики се откроява и със засиленото и мащабно църковно строителство.Тогава императорът преизгражда църквата "Св.София" като голяма базилика, посветена също на Божията премъдрост.Предполага се,че от този период са и двете църкви в село Иваняне(дн. към гр. Банкя).
Архиепископията Първа Юстиниана просъществувала за кратко време,последното известие за нея е от началото на VII в.В 732 г. провинция Илирик заедно със Сердика минава под ведомството на Цариградската патриаршия.
Сердика остава подчинена в духовно отношение на Цариградската патриаршия до създаването на Българската църква през 870 г.Въз основа на теофилактовото съобщение се знае,че княз Борис е построил седем съборни църкви,от което се допуска за наличието на седем епархии,от тях са известни шест:Бялградска,Моравска,Брегалнишка(Овчеполска област),Охридска,Проватска(Провадийско) и Дебелстка(Бургаско).Вероятно тогава Сердика,вече с българското име Средец е влизал към някоя от съседните му епархии.
При завладяването на източните български области от Византия през 972 г.,Българският патриарх Дамян бил свален от седалището си в Дръстър(дн.Силистра),а завладените територии в църковно-административно отношение били подчинени на цариградския патриарх.Тогава Българската патриаршия била преместена в Триадица(Средец).От тук патриарх Дамян управлявал цялата Българска църква,като градът станал и столица на Самуилова България до 990 г.,когато тя била преместена в Охрид.След това в зависимост от войните с Византия,българското патриаршеско седалище било местено заедно с цар Самуиловата столица.
След падането на Първото българско царство в 1018 г. под византийска власт,Средец продължил да бъде център на епархия,но вече в границите на новосъздадената автокефална българска архиепископия със седалище гр. Охрид.За пръв и последен охридки(български) архиепископ бил избран българинът Йоан.След него архиепископският трон започнал да се заема от гърци,а епископските градове като Средец станали център на разпространение на византийска култура и книжовност.Българската книга се съхранявала в малко манастири,а български език се слушал само в селските храмове.
Приблизително в този период( края на Х век — началото на ХІ век) е най-старият строителен етап от изграждане на Боянската църква-един неповторим шедьовър на средновекованта българска архитектура и живопис.През XI в. е изградена още една църква достигнала до наши дни - "Св.Петка Самарджийска",намираща се в центъра на София.
В периода на византийското владичество (1018-1194 г.) градът е седалище на богомилска община.Богомилите с помощта на настанили се в околността техни съмишленици вдигат бунт срещу средечкия епископ Мануил.
След възобновяването на Българското царство през 1185 г. Средецка епархия става подчинена на  възродената Търновска архиепископия,местният епископ е въздигнат в митрополитски сан,и градът отново става важно религиозно и духовно българско средище.Тогава в околностите му се построяват множество манастири, които формират т. нар. „Средечка Света гора”.Някои от тях,оцелели и до днес,опасващи столицата продължават да я закрилят,това са: Владайският "Св.Петка",Клисурският "Св.Петка",Курилският "Св.Иван Рилски"(основан още през IX-X в.),Кремиковският "Св.Георги"(перлата на Софийското Светогорие),Лозенският "Св.Спас",Германският "Св.Иван Рилски"(основан в X в.,продължил съществуването си и през XII-XIVв.),Драгалевският  "Св.Богородица"(наричан още "Царски манастир",щедро даряван от цар Иван Шишман),към тези обители трябва да се добавят и Бистришките манастири,както и много други,които са били разрушени и след това не са  въздигнати.
 С падането на Търновското царство под османска власт през 1393 г.,бил сложен край и на Търновската патриаршия,която в 1402 г. била обърната на митрополия подчиненана на Цариградската патриаршия,а предишните български епархии били превърнати в епископии,каквата станала и Средецка епархия-Софийска епископия.
Не след дълго,в началото на XV в.,Софийска епархия влиза отново в диоцеза на Охридската архиепископия,и така до 1532 г.,когато заедно с Видинска епархия,София за пореден път е под върховенството на Цариградския патриарх.Така например,в 1676 г. софийският митрополит Милетий,под диктата на Цариград е поставен за архиепископ на Охрид,това е един от многото ходове на цариградския патриарх,в стремежа му на унищожаване на Охридската архиепископия.
По време на турското робство,както в много български градове, така и в София, религиозната свобода е силно ограничена. Голяма част от запазените храмове са превърнати в джамии, а жителите на града дават своите свети жертви за православната вяра. Жители на София, мъченически загинали и по-късно причислени към пантеона на българските светии, са следните: Св. Георги Нови (Софийски) - родом от Кратово, бил много добър златар, отстоявайки Хростовата вяра е хвърлен в огъня, но тялото му останало невредимо, завършва живота си на 11 февруари 1515 г., ударен с дърво в главата от турчин. Нетленните останки на св. Георги Нови Софийски са прибрани тайно и са погребани в съборната църква „Св. Марина”; Св. Георги Най-нови Софийски - роден в София, в семейство на заможни родители, получил добро християнско възпитание,станал известен с целомъдрения си живот и телесна красота,обесен е на 25-годишна възраст в отказа си да бъде помохамеданчен,обесването станало на 26 май 1530 г.;Св.Николай Нови(Софийски)-родом от Янина(Тесалия),преселил се в София и се прославил като отличен обущар,убит е с камъни на 17 май 1555 г.,веднага след това мъртвото му тяло било изгорено,в близост до мястото където е загинал по-късно бил издигнат величествен храм-"Св.Николай Нови Софийски";Св. свещеномъченик Терапонтий Софийски, който загива посечен, а част от дъба с неговата мъченическа кръв се съхранява и досега в старинния храм „Св. преп. Петка-Параскева”, който е част от митрополитския комплекс в центъра на София.От софийските светци единствен св. преп. Пимен Софийски (Зографски) не загива мъченически, а по Божи промисъл съумява да остави за бъдещите поколения великолепни иконографски образци в манастирите на Софийската Св. Гора.
Независимо от засиленото мюсюлманско присъствие, София не престава да бъде важно средище на християнската духовност. От малкото известни оттогава факти, се знае, че през време на светителството на софийския митрополит Силват (1445-1469) в София са пренесени мощите на сръбския крал Стефан Милутин, които са положени в храм „Св. Неделя”, наричан поради това и „Св. Крал”. Действащи тогава са около 12 църкви в града, между които съборната „Св. Марина”(отдавна разрушена,вероятно от земетресение),на нейно място в 2003 г. са положени основите на новия храм-параклис.През османския период е била преизградена разрушената от турците в края на XIV в. средновековна църква "Света Петка Стара",днес вградена в новата сграда на Софийската митрополия.Към средновековните храмове на София трябва да се спомене и разрушената от бомбандировките по време на Втората свтовна война църква "Св.Спас",нейни част все още може да се видят в поземието на сградата на "Булбанк".Друга старинна църква,петърпяла множество измененип през столетията,за да стигне в днешния си вид,е някогашният митрополитски храм „Св. Николай Чудотворец”,сочен за един от най-старите в София.
В 1578 г. - в "най-тъмните" години на игото пътешественикът Стефан Герлах описва следните дванадесет църкви в София: "Св. Марина", три църкви "Св. Никола", две "Св. Петка", "Св. Неделя", "Св. Спас", "Св. Архангели", "Св.Богородица Пречиста", "Св. Йоан" и "Св. Лука". В много от случаите те са били изградени върху по-ранни християнски свети места и са били приемници (имена,празници,мощи,икони,книги и пр.) на по-стари храмове в древния християнски митрополитски център.
За жалост по-голяма  част от тези средновековни църкви не са достигнали до наше време.Изумителен е фактът,че само при управлението на кмета на София Димитър Петков (1888-1893 г.) са били унищожени старинните храмове: "Св. Богородица Пречиста","Св. Никола Мали","Св. Архангели","Св. Йоан Рилски"(от XII в.,в нея се съхранявали мощите на светеца) и третата църква "Св. Никола";с това кущунствено дело  духовното сърце на столицата загубило завинаги тези свои светини...?!
През целия османски период, към църквите се поддържали килийни училища, което дава основание да се говори за Софийска книжовна школа с по-видни представители поп Пейо и Матей Граматик.
В годините на Българското възраждане Софийска епархия продължава да бъде под върховенството на Цариградската патриаршия. Това дава своето отражение и още през 1818 г. софиянци се включват в борбите по отстраняване на местните гръцки владици и участват активно в борбите за църковна независимост.
След провъзгласиването на Българската екзархия(1870 г.),на 15. 10. 1872 г. в храм „Св. Стефан”, Цариград, Българският екзарх Антим I извършва хиротонията на Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий Зографски.  
На 26. 01.1892 г. за Софийски митрополит е избран епископ Партений. Като епархийски архиерей митрополит Партений изисква високо ниво на просветеност от своите свещенослужители и е инициатор за строителството и възобновяването на множество храмове и параклиси.Но вече твърде късно,пет старинни храма са били разрушени през времето когато не е имало софийски митрополит.След отстраняването на софийския владика Мелетий от неговата катедра през 1883 г. - чак до 1892 г. (цели девет решаващи години!) Софиска епархия е без духовен глава.
През ноември 1913 г., когато екзарх Йосиф I, поради влошеното си здравословно състояние, се установява в София, тогава седалището на Българската екзархия  от Цариград се премества в столицата.
Оттогава до 1945 г. БПЦ се управлява от наместник-предстоятел на Св. Синод, а София остава седалище на църковния предстоятел на БПЦ и център на духовния живот в страната. Синодалната палата, храм-паметникът „Св. Александър Невски” и сградата-паметник на Българската екзархия, предоставена от Св. Синод за помещаване на Софийския Богословски факултет, са между най-импозантните и характерни сгради на следосвобожденската България.
На 21. 01.1945 г. в София се свиква Екзархийски събор за избиране на митрополит, който да заеме овдовелия от тридесет години Български екзархийски престол.На него за Трети Български екзарх е избран Софийският митрополит Стефан. Месец след този избор, на 22. 02.1945 г., Цариградският патриарх Вениамин II отменя наложената от 16. 09.1872 г. схизма над Българската православна църква.
Днес на територията на град София има около 60 православни храма и 10 манастира,в това число: Илиенски,Чепински,Челопеченски,Обрадовски,Орландовски,Дървенишки,

Драгалевски,Княжевски,Горнобански и Суходолски манастир.

 

Източници:

Използвани са материали от уеб сайтовете: www.stara-sofia.com и www.lostbulgaria.com