Нови Искър е град в Западна България,намира се в Област София-град.Отдалечен е на 16 км северно от центъра на София.
Градът е център на район Нови Искър,един от двадесет и четирите столични района.В него се включват гр.Нови Искър с петте му кварлатала:Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне, както и дванайсетте села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци.Районът е най-големият по територия измежду столичните райони,обхваща територия от 220 000 дка.
Нови Искър е раположен на двата бряга на река Искър,в южното подножие на Стара планина,там където започва Искърският пролом.
Градът е втори по големина в областта след София,населението му към 2010 г. е 14 041 жители.
Нови Искър е обособен като град с Указ No 1912 на Държавния съвет на Република България, издаден през 1974 г.
Селищата в район “Нови Искър” са разположени в Софийското поле, което в далечното минало е било дъно на голямо езеро. Поради това е изключително плодородно и според исторически сведения тук е кипял живот още от дълбока древност – 5 000 години преди Христа.
Тракийските селищни могили, запазени в редица селища в района, като тези  край селата Световрачане, Чепинци и Негован, ни дават информация за общественото устройство на траките, живели по нашите земи през първото хилядолетие преди Хр.
Римляните също са оставили трайни следи чрез строежа на пътища, както и на пунктове за тяхната охрана, наречени по-късно от славяните „Градища“. Главният римски път от запад на изток – Траяновият, е минавал в подножието на Стара планина.
В турските данъчни регистри от началото на XV век, голяма част от селищата на район Нови Искър, фигурират с днешните си имена, което е неоспоримо доказателство, че са съществували и по време на Второто българско царство.
 Всичките селища имат своя история и историческо наследство. Имената им се губят далеч в древността и най-вероятното е да имат славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица.
Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич.
Най-много исторически сведения намираме за кв. Курило, който до XIX век е бил известен като с. Скрино. Историята на неговото преименуване е следната: На път за гр. Одрин, армията на руския генерал Дибич преминава през село Скрино. Тук генералът оставя началник — щаба си, генерал Курило, който по време на престоя си, изгражда постройки, които преди да си замине оставя на местните жители. В знак на благодарност, те преименуват селото си от Скрино в Курило.
Най-новият квартал в град Нови Искър е "Изгрев". Той е възникнал в североизточната част на Нови Искър след Втората световна война, като активно е бил заселен през последните 60 години,първоначално е бил вилна зона.
По време на Възраждането местното население не остава в страни от общия реформаторски дух. Кумаричани с цената на много злато измолили решение за построяването на църквата „Св. Николай”.Хора от селищата помогнали за построяването и изографисването на Курилския манастир. В началото на XIX в. там било открито килийно училище,а по—късно такова възникнало и в Кумарица.
В началото на XX-ти век, заедно с построяването на голям брой фабрики и заводи, село Курило започнало да се развива като промишлено селище. За това спомага и географското му положение, наличието на работна ръка и близоста до важна железопътна артерия. Всички тези фактори допринасят за разрастване на отделните селища и през  1974 г. те са обединени и провъзгласени за град с името на едноименната р. Искър.
Районът на Нови Искър изобилства от културно-исторически паметници.На първо място би трябвало да се посочи Курилският манастир "Св.Иван Рилски",един от най-ранните манастири в Софийска епархия.Според легендата в него се е подвизавал самият Св.Йоан Рилски,не случайно старото име на с. Курило е Скрино,каквото е името на родното място на светеца-село Скрино (Дупнишко).Друг старинен манастир е Подгумерският "Св.Димитър",водещ началото си от времето на Втората българска държава(XII-XIV в.),днес той се намира в изключително окаяно състояние,такова,каквото навярно не е имал през цялото си многовековно съществуване....?!
В близост до града се намират и манастирите Балшенски,Кътински и Чепински,те нямат старинният облик на първите два,изградени са в по-ново време на мястото на отдавна разрушени манастири.
Голям интерес представлява и средновековната църква "Св.Петка" в с.Балша,за жалост състоянието е плачевно-стените ѝ се рушат,а ценните ѝ стенописи са подложени на унищожение!
Одостоени като "паметници на културата" са и много възрожденски църкви в района,такива са: църквата “Св. Троица” в с.Мировяне, съградена през 1871г.;Църквата „Св. Петка” в с. Войняговци,построена преди Освобождението,църквата „Успение Богородично” в кв. Курило и църква „Св. Възнесение Господне” в с. Кътина ,построена в 1841 г.Преобладаваща част от църквите из околните села са строени след Освобождението.Към тази група храмове принадлежи църквата "Рождество Богородично" в село Житен.На нейно място през XIII в. е имало манастир,за който се споменава,че е опожарен през 1650 г.,след това мястото за дълго време остава оброчище.Издигнат е  през 1880 г. като манастир "Св. архангел Михаил",храмът му е от 1920 г.През 1935 г. е построена камбанарията,а през 1979 г. църквата е основно ремонтирана и обновена.  
Марковата къща в с. Доброславци пък е една от малкото запазени къщи в района на Нови Искър, построени изцяло във възрожденски стил. За съжаление, днешното състояние на къщата е повече от лошо.