Поморие е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Несебър. Градът е административен център на община Поморие.Отстои на 20 км от Бургас и на 18 км от Слънчев бряг.
Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море.
Лиманната кал, с която се слави, е използвана за лечение и възстановяване през всички епохи от древноста до наши дни. Тя е богата на водород, магнезий, хлор, калций, натрий, и сулфати. Лечебните качества на минералните води на територията на Община Поморие също са били познати от древността. По-голяма част от тях са извиращи от голяма дълбочина, което гарантира чистотата им.

Следи от човешки живот в района на Поморие има от най-дълбока дребност.Преди няколко години са открити останки от древно селище,датирано на около 3100 г.
Има писмени данни, че в средата на VІ в.пр.Хр. аполонци изграждат на северния край на Бургаския залив фруриона Анхиалос.
Забележителен паметник на тракийското архитектурно строителство от римската епоха по българските земи е добре запазената куполна гробница,намираща се в западния некропол на античния град.Днес тя е експонирана като музей и е отворена за посещение цялогодишно.
Стратегическото разположение на полуострова в центъра на големия Бургаски залив определя и неговата по-нататъшна съдба.В периода І в.пр.Хр. – І в. сл. Хр. Анхиало вече е център на стратегия (област) в Одриското царство.
С превръщането на Тракия в римска провинция започва периода на най-голям разцвет на Поморие.Градът е главно военно и търговско пристанище на западното Черноморско крайбрежие.Въпреки многобройните нападения на варварски племена,Анхиало успява да задържи своето първенствуващо положение до 740 г. от Хр., когато вследствие на природен катаклизъм е разрушен и днес неговите останки се намират под морското ниво.
При възстановяването му градът е изграден върху терен, на който и днес се намира старата градска част. През цялото Средновековие Поморие запазва своето положение като главен транспортен търговски и военен център на Причерноморска Тракия. Това е и причината градът да стане “ябълката на раздора” между България и Византийската империя.През IX в. Анхиало влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.
Малко известно е старото българското име на Поморие - Тутхон.
Анхиало е един от последните градове на Балканския полуостров, завладени от турците.Производството и търговията със зърно, вина, риба, дървен материал и други земеделски произведения, които имат главно значение за просперитета на града, постепенно се изместват от един непознат до Х в. от Хр. поминък – солодобива. В периода ХV – ХІХ в. Анхиало е един от двата най-големи солодобивни центрове в Османската империя (другият е Солун).
Въпреки общия упадък на черноморските градове по време на турското робство, при Освобождението Анхиало все още е главен град на Причерноморска Тракия. Редица  причини обаче довеждат до неговия упадък,една от тях е опожаряването му през 1906,след което превърнатото в руини градче никога повече не възвръща предишния си неповторим -автентичен облик - “дървени къщя, сгушени на едно голо бърдо” (А. Страшимиров).
След пожара от 1906 г. повечето гърци са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина - Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“.

През 1934 г. Анхиало е преименувано на Поморие. До наши дни градът се развива като важен производител на сол, вина и други земеделски произведения, основен републикански център за балнео и морелечение.
Честото опожаряване,разрушаване,природните и други бедствия,са причина днес в Поморие да има малко запазени старинни сгради,въпреки многовековната история.Но за сметка на това в града е устроен един добър исторически музей с богат фонд.

Общинският музей и галерия са разположени в основно реконструираната сграда на някогашната “изгоряла гимназия” (паметник на архитектурата).Обособени са раздели праистория, античност, средновековие, подводна археология, монетна зала.Към музея има и галерия,разполагаща със собствен картинен фонд, предимно маринистка, организират се множество изложби.

Поморие(Анхиало) и християнството:
В древния Анхиало християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя.
Тъй като Анхиало в Късната античност е втори по значение град в провинция Хемимонт,то в много ранна епоха се превръща в християнско средище.
Вероятно още през втората половина на ІІ век там е учредена архиепископия. Основател на църковната община в града е епископ Сотас, известен в своето време с пламенните си проповеди срещу монтанизма.
През следващите векове ролята на града като християнски център нараства и става толкова голяма, че без всякакво колебание Анхиало може да бъде поставен до добилите най-голяма популярност епископски центрове по нашите земи – Сердика и Филипопол.Това се потвърждава от присъствието на анхиалски епископи на няколко от Вселенските събори на Църквата, както и на много от най-значимите поместни събори. Така например, епископът на Анхиало Севастиан взема участие във втория Вселенски събор в Константинопол (381 г.).Анхиалските епископи участват също в Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., в събора в Сердика през 343 г. участва християнският водач Тимотей, в поместния събор през 459 г. в Константинопол, свикан от патриарх Генадий Изповедник,се среща името на Анхиалския епископ Сабатиос, в Петия Вселенски събор в Константинопол през 553 г. присъства отново анхиалски епископ-Паулос, в събора в Константинопол през 879 г., който неофициално се явява Осми Вселенски събор.
Не е известно кога точно Анхиало се превръща от епископски в автокефален архиепископски център, но според най-ранния епископски списък (нотиция), в началото на VІІ в. Анхиало е вече автокефална(самостоятелна) архиепископия-статут, която градът няма да загуби, с изключение на кратки периоди, през цялото Средновековие и в столетията след падането му под османска власт.
Прави впечатление, че Анхиалската архиепископия липсва от списъците на Вселенската патриаршия, отразяващи църковната структура и промени в периода ІХ – ХІ в.Този период съвпада с българското настъпление на юг от Стара планина и включването на града в пределите на Българската държава. С преминаването на Анхиало под властта на българите се променя и неговия църковен статус и най-вероятно още от времето на цар Симеон (893-927) епископът на Анхиало минава на подчинение на българския архиепископ (патриарх).
Връщането на Анхиало в пределите на Византия през ХІ век, освен че е отново зафиксирано в нотициите на Вселенската патриаршия, идва и с няколко конкретни имена на архиереи, управлявали анхиалската архиепископска катедра в този период.От края на XI-XII в. е запазен оловен печат(моливдовул) на анхиалският архиепископ Теофил,което показва за нарасналата ролята на Анхиало като църковен център.
От този период най-известната личност, свързана с Анхиало, безспорно е Михаил Ритор, по-познат в историографията като Михаил Анхиалски,който в периода 1170 - 1178 г. е Вселенски патриарх под името Михаил ІІІ.
През ХІV в. Анхиало става митрополитски център.В периода 1300 до 1366 г. Анхиало често преминава от български във византийски ръце и обратно.В периодите, в които Анхиало се е намирал във владение на България, епископската катедра е минавала на подчинение на Търновската патриаршия.
Първият документиран със сигурност митрополит на Анхиало е митр. Софроний, който участва във Фераро–Флорентинския събор (1438-1439).На събора той е измежду 20-те митрополити представители на Източната църква,измежду тях са архиереите на Търново,Дръстър(Силистра) и Мелник.Анхиало запазва митрополитския си статут до самото начало на ХХ в.
С падането на Константинопол (1453 г.) и краха на Византия започва нова епоха в църковния живот, през която митрополитите на Анхиало продължават да играят важна роля в живота на Църквата. Именно през този период много анхиалски митрополити стават Вселенски патриарси, а двама от тях записват имената си в аналите на световната църковна история, като издигат в ранг патриаршия две от поместните православни църкви – Руската и Румънската патриаршии.Това са Вселенският патриарх Йеремия II Транос, който е роден в Анхиало и Василий II, който става Вселенски патриарх през 1925 г. Йеремия ІІ се възкачва на три пъти на патриаршеския престол съответно в периодите:  (1572-1579, 1580-1584, 1586-1595). Именно той прави Руската църква патриаршия през 1589 г. За него съвременниците му ще кажат, че „свети по-силно от слънцето на Изток”.
В границите на Османската империя Анхиалската епархия обхваща Анхиалския и Карнобатския регион. Клирик на Анхиалска епархия за известно време (от 1792 до 1794 г.) е отец Стойко Владиславов, по-късно св. Софроний, епископ Врачански.
Историята на Анхиало помни и едина интересна личност,заемала митрополитския трон - митрополит Василий Смирненски, роден в голямото българско село Загоричани (Костурско, днес в Гърция). Той оглавява смесената българо-гръцка анхиалска епархия през 1865-70,1876-77 и 1881-84 г.,като подпомага развитието на просветното дело. През септември 1872 г. митрополит Василий взима участие в поместния Цариградски събор и е сред малцината, които са против провъзгласяването на Българската църква за схизматична. Заради благосклонното му поведение му е предложено да оглави новата църква, но Василий отказва.
От 1906 г. духовната власт в града минава под контрола на Българската православна църква.
По време на пожара през 1906 г. са изгорени и разрушени три от четирите православни храма на града. Разрушени са храмовете „Св. Архангели”, „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и новопостроеният "Св. Богородица", незасегнат остава единствено храмът „Преображение Господне”.
Със своята близо 2000-годишна християнска история Анхиало е сред най-древните църковни административни и просветни центрове в християнския свят.Днес Поморие остава в сянката на Несебър и Созопол поради факта, че бурната историческа съдба на града не е успяла да съхрани много архитектурни паметници от миналото.
Макар и да няма изобилието от старинни храмове на Несебър,днешно Поморие съвсем не отстъпва с излъчването и магнетизма на своите свети места, а те са:
- Поморийският манастир “Св.Георги” - изграден в днешния си вид през XIX в.,е един от най-почитаните манастири в Източна България,храмовият му празник на 6 май е и празник на град Поморие.
- Църква ”Преображение Господне” - разположена в старата част на града, тя е и най-старата запазена сграда в Поморие, строена е през XVIII в.
- Църква „Рождество на Пресвета Богородица“ - построената в 1890 г. е дело на прочутия тревненски майстор Уста Генчо Кънев.Иконите от иконостаса са изработени в Русия ,отличават се с академичен рисунък.Иконостасът затваря единствено отвора на широката абсида, като страничните му крила лягат плътно върху източната стена на наоса. В 1909 – 1911 г. той е допълнен с две странични крила, царските двери са пренесени от по-стар иконостас.През 1959г.църквата е основно преустроена,изписана от художниците Н.Ростовцев,К.Йорданов и А.Сорокин,а иконостасът се подменя с резбован-дело на К.Кошаревски.В него има елементи неприемливи за източноправославната иконография.

Източници:
1.Каравълчев.Венцслав,Християнският Анхиало
2.Дражева,Цоня-Епископските центрове на Южното Черноморие V-XIV в.,ИНМБс,том 4,2002 г.