Карнобат е град в Югоизточна България,намира се в Област Бургас и е административен център на община Карнобат. Отстои на 54 км северозападно от Бургас, на 336 км източно от София, на 58 км Сливен и на 22 км западно от Айтос.
Град Карнобат е разположен сред Карнобатското поле, в североизточния край на Горнотракийската низина. В северната част от територията на общината се намира част от Карнобатско-Айтоска Стара планина, а южно от града се издигат Хисарските възвишения. През града преминава главният път София-Бургас.
Населението на Карнобат към 2010 г. е 18 868 жители.
Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха. Най-забележителен паметник от тези времена е Карнобатската селищна могила.
Значителен период от време тези семи са обитавани от траките. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис,както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии.
Римското присъствие тук е представено с крепостта "Маркела", която е най-значимият паметник от античността. Разкритата голяма раннохристиянска базилика в чертите на крепостта,дава основание да се предполага , че още през късната античност укреплението е изпълнявало и религиозни функции.
През средновековието крепостта се разраства до размерите на град, известен от изворите между VIII-XI век, като Маркели. През втората половина на VIII до началото на IX в. той заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център.
На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка във войната срещу византийския император Константин VI.
След успешните за България войни при кан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Той е изиграл важна роля и по време на събитията в 811 г.,когато византийският император Никифор претърпял тотално поражение, което впоследствие му коствало главата. След тази война българската граница е преместена  далече на юг и Маркели загубил стратегическата си функция на преден пост на българската отбрана в южно направление.
През следващите столетия Меркели останал голям български укрепен град, което е засвидетелствано от открити от археолозите монети на цар Светослав Тертер (1300 - 1322) и Иван Александър (1331 - 1371).
Маркели е бил разрушен от турците навярно в 1371 г., след битката при Черномен, тогава жителите му основали селище на мястото на днешния Карнобат.
През османското владичество Карнобат е административен център на нахия,а по-късно на каза Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и др. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново,както всъщност са го наричали българите.През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат.
Днес , за спомен от османския период на Карнобат , е останал Синанбейов хамам - турската баня в старата част на града, тя е една от  малкото цялостно запазените сгради в Югоизточна България, изградена е в третата четвърт на XV в.

През Възраждането градът е значим търговско–занаятчийски център, тук се произвеждали големи количества месо, вълна, прочут е бил и с големия Карнобатски панаир за добитък.
След руско-турските войни от първата половина на XIX век много жители на града се изселват в Бесарабия.
Карнобат е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Началото на духовния подем се свързва със свещенодействието на поп Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) в Карнобатска енория през 1791–1792 г. През 60-те години на XIX в. будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние.
Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище “Св.Св. Кирил и Методий” е едно от първите в днешна Югоизточна България. В същата година е открито и класно училище,известно като Карановско.
През Освободителната руско-турска война (1877-1878 г.) Карнобат силно пострадал, тогава е изгорена и църквата „Свети Йоан Богослов“. Тя е възстановена в 1880 г. от тревненския майстор Генчо Кънев.Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас–един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.  
Днес един от малкото запазени паметници от възрожденската епоха е часовниковата кула - завършена през 1841 година , висока 23,45 метра, тя впечатлява с интересната си архитектура.
Заслужават внимание и двете старинни къщи: къщата-музей "Димитър Полянов"(писател)—възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на XIX в. и къща-музей "Минко Неволин" (революционер,писател) - строена през 60-те години на XIX в.
След Освобождението, Карнобат успява не само да се  възстанови,но и да отбележи значител икономически подем,и всичко това благодарение на богатия селскостопански район, традициите в животновъдството и винопроизводството, както и на жп линията София-Бургас. Карнобатски винари носят на България първия златен медал от световно винено изложение, отличието е присъдено през 1894 г. в Брюксел на братя Минкови.
От 1953 до 1962 г. градът се нарича Поляновград, след което отново му връщат днешното име.