Вакарел е село в Западна България,намира се в Община Ихтиман, Софийска област.
Село Вакарел се намира в Ихтиманска Средна гора, на 25 км от столицата София. Разположено е на висока седловина в с южно изложение.
Селото е важен транспортен възел по железопътна линия София - Пловдив и отклонението за Мина Чукурово, а така също и на автомагистрала "Тракия". Надморското равнище при гара Вакарел е 822,037 м.
Вакарел възниква като селище по времето на султан Сюлейман II заедно с Ветрен, като на територията на тези села е заселено християнско население, на което е вменено изпълняването на държавна служба – дервенджии, т. е. пазители на пътя. Заради тази повинност населението е освободено от многобройните данъци, с изключение на данъците испенче(плащал се е от християнското население)  и йошур (по една крина ечимик и ръж от домакинство).
Поради благоприятното си положение на пътя за Цариград и на разстояние един ден път с кон от София, Вакарел се превръща във важна станция по пътя за столицата на империята.
По време на неуспешната за Турската империя Австро–турска война от 1737г.,село Вакарел е опустошено от жадните за мъст османски войски.Селото се възражда много бързо, но за втори път е разорено от разпасаните орди през 1792 г. Населението отново го съгражда, като този път то е разпръснато в 23 махали. Третото си опожаряване населението преживява по време на Априлското въстание от 1876 година, след което селото е възстановено отново.
До средата на XIX век Вакарел е сборно селище, включващо следните 22 населени места (махали и села): Пауново (в миналото Кутрахци), Поповци, Банчовци, Семковци, Брънковци, Крушовица, Полиовци, Яздирастовци, Млечановци, Бальовци, Селянин, Мечковци, Драгиовци, Балабанци, Маноиловци, Ръжана, Богдановци, Пановци, Бузяковци и Джамузовци. Освен тях към Вакарел са се включвали и отдалечените села Белица и село Бърдо по пътя за град Панагюрище.
Силен икономически тласък Вакарел получава след Освобождението първо поради това, че до 1885 година е гранично село с митница на границата с Източна Румелия. Втората причина е прокарването на железопътната линия Истанбул - София - Белград - Виена.
При преглед на всички писмени исторически извори оставени от пътешествениците преминали по Големия диагонален път се установява един безспорен факт. Всички те свидетелстват, че във Вакарел живее християнско население, като посочват, че на най-високата част на селото се намира черква, която се вижда от всякъде като наближиш селото. По тази именно черква, някои от тях именуват селото Шарената черква (на турски Аладжа клисе).я била наречена така, защото била с неизмазани отвън стени, изградени от червеникави и морави  триаски  пясъчници, от  кристалинни шисти и лиски.Трябва да се е наричала "Св. Св. Петър и Павел", тъй като до края на XIX век около развалините ѝ ставал събор на Петровден. За наличието на този християнски храм във Вакарел свидетелства и приписка от 1738 върху богослужебна книга (требник), съхранявана днес в Народната библиотека “св.св. Кирил и Методий, принадлежала на поп Вуче, който разказва за опожаряването на Вакарел през 1737 г. и бягството му в с. Рельово Самоковско.
Християнския характер на населението се подчертава и от поменика на Зографския манастир, където на страниците за поклонници от Самоковска епархия са записани “йереите Димитър и Йоан свещеници и даскали във Вакарел”.
Показателен факт за принадлежността на населението към християнската вяра е и изграждането на черквата “Св. Николай Чудотворец” при второто възстановяване на селото през 1836 г., посетена от видния руски учен – славист Виктор Григорович, който я е посетил 60 те години на XIX век и е открил в нея ценна ръкописна книга, съхранявана днес в личния му архив в Петербургската библиотека.
От средновековните старини не малко са останките от крепости. Най-голямата измежду тези, които се намират в границите на Вакарелско е "Дошевото кале".В близост до това кале се намира построения върху стари основи параклис "Св.Спас".
На 2 км. южно от село Вакарел се намира Вакарелския манастир "Св. Петка". Основан е през XIX век, като женска Света обител.
В близост до Вакарел,на около 6 км в югоизточна посока се намира Габренският манастир "Свети Димитър".

Използвана литература:
Гунчев,Гунчо,Вакарел-Антропогеографски проучвания,1933 г.