Дреатѝн е село в Западна България, което се  намира в Община Драгоман, Софийска област. Отстои на 56 км северозападно от столицата София, на 17 км югозападно от гр. Драгоман и на 3-4 км източно от границата със Сърбия. Дреатин граничи със следните села: Круша и Неделище (на север), Начево и Яблотина (на изток), Чеканец (на юг) и Горно (Ново) село и Гралска падина (на запад).
Село Дреатин принадлежи към историко-географската област Бурел. Неколкото му махали, пръснати на протежение от около 2 км, са разположени сред източните възвишения на Завалска планина, на около 800 м н. в. Основаната и средищна част на селището е разположена върху рида Средни дел. Други махали има на източния склон на Берин дел в местността „Мирчово ливаг’е”, както и в западното подножие на връх Дренова глава (Мокина махала), което е северно продължение на Средни рид. Между последния връх и намиращия се северно от него вр. Тареин камик се простира дола Голема клисура. Западно от рида Берин дел тече Новоселска река (ляв приток на Бурелска река).
Околността на Дреатин се откроява с  изключително красивата си девствена природа. Селото е обградено с живописни възвишения, в по-голямата си част покрити с гори и тук-таме с поляни.
Днес селото е почти обезлюдено, постоянно живущите в него към 2013 г. са само 2 жители. За сравнение, през 1956 г. Дреатин е брояло 138 жители.

Дреатин е едно от старите села в Драгоманско. Предполага се, че то първоначално възниква като махала на близкото село Неделище (днес обезлюдено). Махалата Дреатин е най-рано отделилата се от селището, още преди „кърджалийско време” (края на XVIII - началото на XIX в.). Тя се образувала на рида Средни дел, където преди това е имало само кошари и пояти за добитъка. По-после от последната се отделили следните махалички:  Маринкова махала, в м. „Мирчово ливаг’е” на рида Берин дел; Маерци под м. „Разкръс’е”; Мокина махала и Клисурци.  Името му за първи път се среща в турските данъчни регистри от XVI в. През следващите векове селото не се споменава, изглежда че тогава вече е било причислено към Неделище. Последното е било едно от най-големите и богати села в Бурел. Било е войнуганско село – част от жителите му служели в османската войска. Те ходели в Цариград, където се грижели за султанската конюшня.
Според легендата с. Дреатин е създадено от избягали селяни по време на чума от близкото равнинно селище Неделище.
За по-отколешния живот на района, на днешното село Дреатин не се знае почти нищо. Единственото свидетелство, което подсказва, че тук е имало някакво поселение преди възникването на селото, е крепостта, известна сред местното население като „Латинско градище”. Останки от нейните зидове се намират на връх Големи дел (914 м), най-високото място на едноименния рид.
Тясно свързан с историята на Дреатин е Неделишкият манастир "Св. Атанасий Александрийски", който е бил най-големият духовен и просветен център в Драгоманско. Той е бил построен в 1846 г. със средствата на целия Бурел. В средата на XIX век в манастира е открито първото килийно училище за региона, а в последствие класно училище. Последното се запазва, като такова, до средата на XX век, когато е построена прогимназията в село Габер.
През 1948 г. махалата Дреатин се отделя административно от с. Неделище в самостоятелно село. С Разпореждане № 293/ 9.X.1967 г.на Министерския съвет Неделище е изселено поради факта, че е разположено върху пластове лигнитни въглища. Експлоатирането им в открит рудник довежда до изселването на долината и централната част на селото. Днес от последното е останала само Класина махала, в която живее един единствен жител (2013 г.). В най-големия си възход – през 1934 г., Неделище е брояло 832 жители.

Християнските традиции и обичаи на местните жители, освен с близкия манастир, са били обвързани и с дълбоко застъпената в Бурел оброчна практика. Оброчищата в Дреатин са следните:
1. Оброк "Св. Дух" (Говежди кръст или Войнишки кръст) - предполага се, че е поставен през 1885 г., във връзка със Сръбско-българската война.
2. Оброк "Св. Богородица" - намира се на 300 м от центъра на селото, в местността "Дърнова глава". На лицевата страна на кръста се чете следният надпис: ОБРОК/ СТЬI БОГОРОДИЦI/ ГЛIГ/ ОРIЯ, в основата му - годината 1888.
3. Оброк "Св. Спас" - намира се на около 1 км северозападно от  центъра на селото, в ляво от пътя за с. Горно село.
Съборът на с. Дреатин се провежда на Св. Дух (51-ят ден след Великден). Някога, на този светъл празник шествието е тръгвало от Неделишкия манастир, преминава през местността "Клисура", след това през три свети места със вековни дъбове, отивало е до с. Неделище и отново се е връщало в манастира.

Източници:
1. Дрончилов, Крум – Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Любенов, Райко. Бурел и с. Неделище. Речник на говора, фолклорни и етнографски проучвания., София, изд. ЛИК, 1993 г.
3. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.