Мѝкрево е село в Югозападна България, което се намира в община Струмяни, Област Благоевград. Разположено е в близост (на 2 км западно) до главния път Е79. Отстои на 145 км южно от столицата София и на 14 северозападно от най-близкия град Сандански. В съседство на Микрево са следните села: Каменица, Струмяни (на по-малко от 1 км) и Илинденци (на север); Драката и Палат (на юг) и Цапарево (на запад).
Село Микрево се простира в долина на десния бряг на р. Струма, в подножието на най-източните предпланински възвишения на Малешевска планина. Разделено е на две половини от малката река Цапаревска. Богатите наносни почви по поречието на Струма са изключително благоприятни за развитието на зеленчукопроизводството и овощарството, с които е заето голяма част от населението на селото.
Микрево е най-многолюдното селище в Община Струмяни, населението му към 2013 г. е около 2200 жители.

Районът на днешното село Микрево има хилядолетна и богата история. Множеството археологически паметници и изобилието от намираните артефакти свидетелстват, че тези земи са били населявани от дълбока древност. Най-ранният поселищен живот е регистриран към Ранно желязната – Късно желязната епоха (XII-VI в. пр. Хр.) посредством разкритото селище в местността “Белуха”, намиращо се на 1,5 км западно от селото. Но има вероятност това селище да е било наследник на друго - още по-старо, което вероятно е било свързано с крепостта в м.  “Врътен чукар” , датирана към късножелязната епоха (XVI-XI в. пр. Хр.). Последната заема площ от 5 дка и е разположена на естествено защитено възвишение, на около 1,5 км югозападно от селото, по пътя за с. Цапарево. По северния и западния му склон се намират фрагменти от глинени съдове, строителна керамика и струпвания от камъни. На терена са намирани и монети от император Константин (IV в. сл. Хр.), което говори че крепостта е просъществувала и през други исторически периоди.
Културният живот по тукашните места изживява своя разцвет през късната античност (IV-VI в.), когато близкият римски и ранновизантийски град Партикополис (дн. гр. Сандански) израства във важно културно и християнско средище. Това е засвидетелствано от датираните към този период селище с принадлежащ му некропол, две крепости и раннохристиянска базилика. Селището се намира на около 2 км югозападно от селото, в м. ”Връчвите”. Представлява плато с полегати склонове, по чиято повърхност има рушевини от строежи, предимно камъни и строителна керамика, а по южния склон - очертания на основи. По терена са разхвърляни изобилни културни останки - късове от тухли, керемиди и керамични съдове и др. Към описаното селище вероятно е принадлежал късноантичният некропол, разкрит в м. “Турлин баир” , непосредствено югозападно от селото, над последните къщи.
Двете крепости – в м.  “Врътен чукар” (първоначално тракийска и преизползвана  през късната античност) и в м. „Градището“ (на 3 км северозападно от селото ), навярно са били свързани с охраната на пътя по поречието на р. Струма, който идвал от Сердика и водел към Бело море. Впечатляваща с големите си размери, по значима е била крепостта  м. „Градището“. Разположена е върху възвишение, високо около 100 м, оградено от стръмни дерета, с изключение на южната страна. По ръба минава крепостен зид, изграден от ломени камъни, споени с хоросан. Той огражда площ с неправилна форма. На няколко места има натрупвания от камъни, вероятно рушевини на кули. В югозападния край на укреплението е разкрита крепостната църква. По терена се намират оскъдни късове от късно римска керамика, предимно от долиуми и амфори. Сега цялата площ е залесена и периодично се прекопава от иманяри .
Най-голямата историческа забележителност от ранновизантийския период (и не само) в района на Микрево е разкритата под крепостта „Градището“, в м. „Долно Градище“,  раннохристиянска Епископска базилика, датирана към началото на V - VІ век. Църквата е  трикорабна, с нартекс, баптистерий и полихромна подова мозайка. Съществуването на толкова представителна сграда на това място е ярко доказателство, че тукашното късноантично селище е играело важна роля в културния и политическия живот на региона, чийто център навярно е бил Партикополис.
Установено е че тук е имало поселище и през средновековието. Доказателство за това ни дава принадлежалият към него средновековен некропол, разкрит в м. “Подина” (на 0,5 км. югозападно от селото). При изкопни работи са намирани стъклени и метални гривни в гробове.
Селото е известно с днешното си име - Микрево от  времето на османското робство. През XIX век Микрево е малко селище, числящо се първоначално към Мелнишката каaза, а след 1878 г. към Петричката казaа на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Микрово (Mikrovo) е посочено като село с 16 домакинства, от които 12 жители мюсюлмани и 20 жители българи. Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 г. в Микрово живеят 112 души българи християни.
Селото е освободено от османска власт по време на Балканската война (1912 г.). През 1913 г. по време на Междусъюзническата война Микрево, заедно с много други селища в района, е завзето и опожарено от гръцката армия.
Попадналото в свободна България селище, вследствие на Балканските войни, бързо се съвзема и започва да нараства. Поради по-плодородната земя в равнината на Струма, в Микрево се  заселват много хора от бедните планински села на Малешевията. Особено голям е броят на преселниците от близките селата Горно Решково (сега заличено) и Палат.

През 1996 г., в знак на признателност към своите предшественици, наследниците на старите родове от Решково, изграждат между руините на отдавна разрушеното село параклиса “Свети Атанас”. Оттогава е положено началото на традицията всяка година на летний Атанасовден (2 май) да се провежда голям събор, на който се стичат много хора от цялата околност. На празника се отслужва света литургия, прави се и курбан.

Днес село Микрево е едно от най-големите и добре благоустроени селища в долината на Долна Струма. От 2003 г. в него се провежда Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува“.

Интересна културна забележителност за района е и добре подредената Музейната сбирка „Струмяни“, която представя с експонатите си богатата история на тези земи. Експозицията е разделена на 4 теми: палеонтология, обща история, археология и етнография. Най-ранните експонати датират от периода на късния миоцен, обхващащ 5 – 2 млн. годино назад във времето и принадлежат на характерните за тогава фаунови видове хипариони /трипръсти коне/, жирафи и носорози. Според специалистите тези видове са обитавали поречието на сегашна Струма.


Източници:
1.Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 188.
2. Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
3. "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., изд. "Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142-14
4. В описанието е използвана информация от официалния сайт на Община Струмяни - www.strumyani.org