Местоположение и географска характеристика:
Хаджидимово е град в Югозападна България. Намира се в Област Благоевград и е административен център на община Хаджидимово. Отстои на 210 км югоизточно от столицата София и на 120 и 15 км в същата посока съответно от Благоевград и гр. Гоце Делчев. Градчето се намира в непосредствена близост до раницата с Гърция – отдалечено е на 10 км североизточно ГКПП Илинден. Хаджидимово е заобиколено от селата: Хвостяне и Блатска (от север), Абланица (от изток), Петрелик (от юг) и Садово и Копривлен (от запад).

Град Хаджидимово е разположен в южната част на Гоцеделчевската котловина, на 485 м надм. вис. Южно-югозападно от града се разстилат най-югоизточните предпланински възвишения на Южен Пирин. На около 2 км в източна посока река Места е образувала т.нар. Хаджидимовски пролом, който разделя Родопите от Пирин. Югоизточно от Хаджидимово тече р. Мътница (десен приток на Места), на чийто десен бряг се спускат най-северните склонове на Бесленски рид (Свети Тодор планина или Щилка) на планината Боздаг.  
Землището на града обхваща площ от 22,671 км², като само южният му край е хълмист, а преобладаващата част от територията му е равнинна.
Климатът е преходноконтинентален с мека зима и горещо лято, а почвите са еродирани и излужени канелено горски. Тези природни условия благоприятстват за развитието на разнообразно земеделие, но предимно за отглеждането на: тютюн, лозя и овощия.
Населението на Хаджидимово към 2015 г. наброява около 2 500 жители (по настоящ и постоянен адрес). В етно-религиозно отношение то е представено изключително от българи-християни (православни).

За името на града:
Селището носи името (от 1951 г.) на българския революционер от ВМОРО и социалистически деец Димо Хаджидимов. Днешният град е наследник на селата Горна и Долна Сингартия. От 1934 до 1951 г. Долна Сингартия се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в недалечното село Гайтаниново. През 1959 г. към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горно Сингартия).

История:
Районът на днешния град Хаджидимово е обитаван от дълбока древност. Наличните данни свидетелстват за най-ранно човешко присъствие още от времето преди Троянската война (XII в. пр. Хр.). В резултат на археологически разкопки в местността „Св. Димитър“ (на около 3 км югоизточно от Хаджидимово) са разкрити културни пластове от къснобронзовата епоха (ХІV-ХІІІ в. пр. Хр.) и ранножелязната епоха (края на ХІІ-ІХ в. пр. Хр.).
Значителни са следите от трако-елинистическата епоха (след IV в. пр. Хр.). Северозападно от града върху конусообразно възвишение в местността „Белтата“ има останки от градище (вероятно укрепено селище). На площ от 2-3 дка се срещат камъни от разрушени зидове и късове от строителна и битова керамика, датирана към IV в. пр. Хр. В близост до тази местност се издига подобно възвишение, на което се пръснати сравнително по-оскъдни културни останки. Има сведения, че от тези места произхождат монети от Александър Македонски (356-323 г.). Вероятно с градището или някое близко селище е бил свързан античен некропол от IV-III век в м. „Халките“ (на 1,5 км западно от града), от който през 1936 г. е разкрита гробница с каменни плочи и погребален инвентар (два сребърни съда, златен нагръдник, тетрадрахма от Филип II Македонски (359-336) и др.). Друг античен некропол е разкрит през 1911 г. в м. „Кутубара“ край тогавашното село Горна Сингертия (Горняне). Към него е принадлежала двойна гробница, също изградена с каменни плочи, в която били намерени бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити и един меч. Вероятно в разкритата гробница е бил погребан тракийски воин. По сведения на местни жители целият инвентар бил взет от турското правителство (до 1912 г. тези земи влизат в границите на Османската империя).
През античността по течението на Места преминава един от важните пътища, свързващи главната пътна артерия Виа Егнация с вътрешността Балканския полуостров. След като римляните завладяват тези земи (около средата на I в. пр. Хр.) покрай този път възникват (или биват обновени по-стари тракийски)  множество селища и крепости. Броят на последните се увеличава особено през късната античност (IV-VI в.), когато те попадат в границите на Източната Римска империя (Византия).
Във връзка с пътя по Места е изградена и късноантична крепост на възвишението Свети Димитър, което се издига над водослива на реките Места и Мътница, така че доминира над околния терен. Твърдината заема площ от около 2000 кв. м и има елипсовидна форма. Днес за някогашното укрепление напомнят останките от крепостни стени с височина до 1-2 м, руини от 3 кули и крепостна църква (върху основите ѝ е изграден параклис “Св. Димитър”). Във вътрешността на крепостта се намират фрагменти от строителна и битова керамика, датирани към ІV-VІ в. и ХІІІ-ХІV в., което ще рече, че е функционирала и през средновековието Днес, след като е проведено частично археологическо проучване, крепостта е обявена за паметник на културата с местно значение.
Паралелно с крепостта на хълма Св. Димитър, през късната античност и средновековието, съществува и селище. Останки от него са разкрити в м. „Кюп тарла“ (на около 2 км западно от града), върху склон с южно изложение, в близост до извор. С това селище се свързва една монетна находка от времето на византийската императорска династия на Комнините (XI-XII в.).
Средновековният период е белязан и с наличието на духовно - християнско средище, което след като е било многократно разорявано след османското нашествие и тънело дълго време в забрава, е възстановено през 1864 г. в лицето на днес известния Хаджидимовски манастир „Св. Георги Победоносец“.
За сега няма сведения какви имена са носили средновековните селища, чийто пряк или косвен наследник е днешният град. Първите писмени извори са от времето след завладяването на тези земи от османлиите. Ценна информация за селата предшественици на Хаджидимово – Горна и Долна Сингартия ни дават османските документи. Според данъчен регистър от 1478 г. в село Сингартия има 201 християнски семейства и 15 мюсюлмански (на колонисти). От този документ се разбира, че селото е едно от големите селища в района с население от над 1000 жители (българи), съществувало и в предосманския период. В опис от 1625 г. се споменава за Горна Сингартия, което е записано под името Исиграютна-и баля.
Важно е да се отбележи, че, за разлика от намиращите се на изток родопски села и някои на юг, през целия османски период Сингартия запазва българския си характер. През Възраждането българите от Долна Сингартия построяват християнски храм – черквата „Успение Богородично“. Сградата представлява трикорабна псевдобазилика с оригинална вътрешна украса. Иконите в нея са били донесени от Света Гора и Хаджидимовския манастир.
Отколешната верска (християнска) принадлежност на местните жители е засвидетелствана и с наличието на топоними, свързани с християнски обекти. Освен споменатия хълм Св. Димитър, с намираща се в най-високата му част средновековна църква, южно от Хаджидимово се издига връх Св. Петка.

Статистическите данни от края на османското робство отразяват числено преимущество на българския етнически елемент в двете села. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) - със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи. В 1889 г. Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 47 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия с 46 български и 24 турски къщи.
През 1891 г. българският учен Георги Стрезов пише за селата: „Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци. Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци.“
Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 г. населението на Долна Сингартия брои общо 780 души, от които 420 българи-християни и 360 турци, а това на Горна Сингартия – 250 българи-християни и 45 турци. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. християнското население на Горна и Долна Сингартия наброява общо 920 души, като всичките са българи екзархисти.
В края на XIX в. в Горна Сингартия е създаден комитет на ВМОРО, а през следващите десетилетия местното население взема активно участие в борбите за национално освобождение и обединение.
Горна и Долна Сингартия са освободени от османска власт по време на Балканската война (1912 г.). Тогава турците напускат селото, като къщите им са заети от българи – бежанци от Егейска Македония. През 1934 г. Долна Сингартия е преименувано на Жостово, а Горна Сингартия – на Горняни.
През следосвобожденския период основният поминък на местните хора продължава да бъде свързан със земеделие – предимно тютюнопроизводство и скотовъдство.
След идването на социалистическата власт на 9 септември 1944 г., когато настъпват съществени промени в развитието на селището (национализация на частната собственост, образуването на ТКЗС и т.нат.), село Жостово е преименувано на Хаджидимово (1951 г.), на името на социалистическия деец. Няколко години по-късно, през 1959 г. към него е присъединено село Горняни (бившето Горна Сингартия).
През социалистическия период селото става център на АПК (Аграрно-промишлен комплекс) със специализация в отглеждането на ориенталски тютюни, лозя и овощия. Открит е обувен завод, чиято дейност след навлизане на пазарната икономика (след 1989 г.) намира приемственост в работата няколко италиански фабрики.
Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 г. с Решение на Министерски съвет. От тогава официалният празник на града се провежда на Гергьовден (6 май), когато всъщност е и храмовият празник на Хаджидимовския манастир.

Днес Хаджидимово представлява едно приветливо градче, обгърнато с красива природа. Освен с най-голямата забележителност – манастирът „Св. Георги Победоносец“, посетителите на града могат да отидат до крепостта на хълма Св. Димитър, както и на множество други уникални места из околността. Сред тях попадат селата Гайтаниново и Тешово, които впечатляват с запазения си автентичен облик и вълнуваща история.
 


Източници:
1.  Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889 г.
2.  Дремсизова-Нелчинова, Цв. Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
3.  Енциклопедия на България. Том VII, изд. БАН, София, 1997 г.
4.  Кийл, Махиел. Хора и селища в България през османския период. София, 2005 г.
5.  Коледаров, П; Мичев, Н. Промените в имената и статута на селищата в България 1878-1972 г., София, 1972 г.
6.  Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900 г.
7.  Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995 г.
8.  Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891 г.
9.  Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905.