Свищов е град в Централна Северна България,намира се област Велико Търново е административен център на Община Свищов. Отстои на 235 км североизточно от София, на 92 км северозападно от Велико Търново, на 51 км югоизточно от Никопол и на 86 км югозападно от Русе.
Град Свищов е разположен на висока тераса на десния бряг на Дунав, там където голямата река достига най-южната си точка.
На отсрещния румънски бряг се намира град Зимнич, с който го свързва ферибот.
Населението на Свищов към 2010 г. е 35 622 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.
Свищов,както и много други градове в България,има хилядолетна история.Сочен е за наследник на римския, а по-късно и ранновизантийски кастел Нове.
Нове е изграден през 45 г. сл. Хр. от Осми Августов легион. 25 години по-късно тук идва Първи Италийски легион и остава до края на Античността.
През този период,когато римляните владеят териториите, които представляват съвременна България, те изграждат по десния бряг на реката множество крепости и наблюдателни кули,където са разквартирувани различни по брой и по вид армии. Успоредно на долното течение на реката е изграден "Дунавският път", който имал за цел да улесни придвижването на войниците и контрола върху завладените територии. На този път е бил изграден римският военен лагер Нове. Заедно със Сексагинта Приста (дн. Русе), Дуросторум (Силистра), Рациария(с.Арчар), оформят външния отбранителен пръстен по река Дунав, т.н. Дунавски Лимес,спиращ нашествията към земите на днешна България.
В края на III век площта на лагера се увеличава с 10 ха в източната част.Постепенно Нове се превръща в град със смесено военно и цивилно население.Архитектурата му се променя,появят се много нови сгради: жилища, работилници и църкви и т.нат.
След хунските нашествия на Балканския полуостров през втората четвърт на V в. Нове е унищожен.
По време на готските нашествия на Балканския полуостров,техния вожд - Теодорик Велики избира Нове за основен град и своеобразна столица на остроготите, като те се установяват тук през 483 г. сл. Хр., след което остават по тези земи за известно време. В 488 г. от Нове започва знаменития поход на Теодорих към Рим,завършил с падането на Западната римска империя под управлението на остготския владетел.
През V-VI век сл. Хр., вече в границите на Византийската империя, Нове е възстановен и се превръща в епископски център, за което свидетелстват останките на откритата Голяма базилика (една от най-големите елинистични базилики от римски тип България), както и три по-малки.
След аварските нашествия и заселването на славяните по тези земи в края на VI в. началото на VII в. Нове е окончателно унищожен.
През средновековието и по-точно през времето на Второто българско царство (XII-XIV в.), за мястото където е днешният град,се споменава за съществуването на крепост под името "Зибестова", която е била областен център. В тези векове селището се среща и с названиетоа "Стъклен", а в картата на Фра Мауро от 1459 г. е отбелязано с името Систово, което е транскрипция на днешното име. Има предположение, че името на града идва от старобългарското Свѣщний, тъй като в миналото е било поставено приспособление, наподобяващо фар (свещ), което е ориентирало плаващите по реката кораби и гемии.
Напомнящ за средновековния живот на Свищов, е запазеният и до днес паметник - крепостта "Калето". Укреплението разположено в централната част на града, в средата на най-големия градски парк. От средновековната крепост са разкрити сегменти от някога опасващата целият хълм крепостна стена и външна кула. Градежът е характерен за времето след IV в. В крепостта са намерени древни находки и монети от латинската епоха до късното средновековие,което говори за дълго и непрекъснато обитаване на хълма.След завладяването на Свищовската крепост от турците, в нея е бил настанен постоянен гарнизон.
В "Калето" се намират и останките на църквата "Св. Георги", датирана от IХ – Х в.
В първите векове на османското робство до крепостта е имало  и малко селище, като жителите му имали задължението нощно време да осветяват с огньове пътя на лодки и гемии. Постепенно около това малко поселище се оформя и бъдещият град Свищов.
За този ранен етап за историята на Свищов от османския период, говори запазената и до днес църква "Св. Димитър" в западното подножие на "Калето", датирана от ХIV – ХV в., старинният храм е действащ и сега.
През ХVІІІ и особено през ХІХ век, Свищов достига завидно стопанско и културно развитие, обособява се като първостепенен търговски град на Османската империя. Въпреки пълното му опустошение по време на Руско-турската война от 1810 г. В 1865 г., Свищов е описан като “най-търговското място” от нашите градове  ( д-р Иван Богоров,1865 г.). В периода 1850-1860 г. в Свищовското пристанище има около 150 дунавски гемии с водоизместимост 120 000 тона, част от които са притежание на свищовски търговци.
Известният пътешественик от XIX век Феликс Каниц пише: “Отдавна Свищов има реноме на европейски град с европейски пазар”.
Материалното благосъстояние на града се отразява и на културния му живот.Свищов от тази епоха,а и не само,е гнездо на родолюбиви българи, огнище на дарителски традиции в полза на народния възход.
Тук Христаки Павлович открива ново словенобългарско училище и девическо училище през 1841 г. През 1856 г. в Свищов е открито едно от първите в България читалища - „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, с музей към него.   
Възраждането е и периодът на усилено църковно строителство, тогава са изградени:
- Храм „Св. Пророк Илия” - изграден и открит официално в 1835 г.,на мястото на изгорелия до основи стар храм през 1810 г. От Освободителната война (1877-78 г.) до 1915 г. църквата се е ползвала за склад на санитарни и военни материали. Тази нейна употреба и земетресенията, сполетели района,са оказали своето влияние върху цялостта на сградата. Църквата не функционира от 1957 г. През 2008 г. по проект на Програма "Красива България" е приключил първият етап от реставрациятаѝ. Днес се провежда кампания по възстановяването: в лева - BG 43 CECB 9790 1073 2077 00 CECBBGSF; в евро – BG 25 CECB 9790 1473 2077 00 CECBGSF.   
- Храм "Свето Преображение Господне" - построена през 1836 г. върху основите на стария храм "Св. Никола",църквата е най-старата в Свищов.Тук запява първият български певчески хор в 1868 г.Паметник на културата,за такива са обявени и иконостаса,архиерейският трон,амвона и балдахина.Днес този старинен храм се намира в окаяно състояние,открита е сметка за набиране средства за възстановяването му:Банка ОББ-клон Свищов: UBBS BGSF BG92UBBS80021005997630.
- Храм “Св. Троица” - съграден в 1867 г., е един от най-интересните архитектурни паметници в Свищов. Дело е на големия български възрожденски строител уста Кольо Фичето. Иконите са рисувани от свищовлията Николай Павлович. Храмът е пострадал много при земетресението от 1977 г. но през 1992 г. е завършена реставрацията му.
- Католически храм „Св. Св. Кирил и Методий” - строителството му е завършено в 1872г., построен по инициатива на Ангел Балабанов - богат българин,живеещ в Румъния. Църквата е служила за не малката католическа общност в Свищов. Правят впечатление използваните европейски композиционни принципи и форми в архитектурата на храма. Интериорът е изписан скоро след построяването на църквата от Нестор Траянов, сътрудник на Генчо Кънев от Галичник. Иконостасът е работа на Андон Станишев и датира от 1881 г. Независимо, че подобна конструкция на купола се прави за първи път през тази епоха, църквата е така добре изпълнена и обмислена конструктивно, че дори тежкото земетресение от 70-те години на XX век не е нанесло никакви поражения на сградата. Въпреки това, по нареждане на тогавашния институт по паметници на културата, куполът е съборен и построен отново с отклонения от оригинала. За възстановяването ѝ е разкрита специална  дарителска сметка – ЦКБ АД Клон Свищов (CECBBGSF) IBAN: BG59 CECB 9790 1099 8149 00.
Освен гореописаните храмове и някои други по-късно изградени, в Свищов се намират и манастирите:
- Свищовски манастир "Св.Св. Петър и Павел" - манастирската църква e строена през 1644 г.(според надписа във вътрешността ѝ).Обителта е била средище за свищовци в борбата им за независима българска църква.
- Свищовски манастир "Покров Богородичен" - строен е по време на османското робство, но скоро след това бил разрушен. В днешния си вид е от края на миналия век.
На 15 юни 1877 г. при Свищов главните сили на руската армия форсират и преминават Дунав по време на Руско-турската освободителна война.Оттук започва пътят към свободата на България.Свищов е първият освободен български град.
След Освобождението градът губи първостепенното си значение, но остава важен икономически и културен център. Постепенно градът възвръща част от своите функции благодарение на ж.п. линията Левски - Свищов (1909 г.), както и развитието на водния и и шосеен транспорт.
Свищив е родното място на големия български писател Алеко Константинов. Тук са родени и Драган Цанков, Григор Начевич, Николай Павлович, Димитър Ценов, Александър Божинов, Цветан Радославов (авторът на песента, послужила за основа на българския национален химн “Мила Родино”) и много други велики синове на Майка България.
От 1936 г. Свищов е академичен град с откриването на Висшия финансово-икономически институт “Димитър Ценов”, който носи името на най-големия си дарител - български предприемач, роден в същия град.
Миналото на Свищов е представено с добре организираните и богати експозиции на Историческия музей.