Казанлък е град в Централна Южна България,намира се в в област Стара Загора и е административен център на едноименната община.Казанлък е разположен почти в центъра на България,отстои на 194 км източно от столицата София,на 190 км от Бургас,на 35 км северозападно от Стара Загора и на 108 км североизточно от Пловдив.
Град Казанлък се намира в центъра на Казанлъшката котловина,известна като Розовата долина,която е част от Задбалканските котловини.Клъматът и почвите тук,благоприятстват за отглежданата от векове маслодайна роза.В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.
Казанлък и вторият по големина град в област Стара Загора,населението му към 2010 г. е 52 779 жители.
Казанлък се слави с богатата си многовековна история,започваща от дълбоката древност.Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (от 6000 до 4000 г. пр. Хр.),животът на селището продължава и през енеолита и бронзовата епоха (от 2500 г. пр. Хр. до 1200-1100 г. пр. Хр.).
Значителен период от време Казанлъшката котловина е обитавана от траките,от които е останало богато културно наследство.През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I (днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града), става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа).От това време са откритите вече 12 гробници начело с най-добре запазената по българските земи-"Казанлъшката".Много са археологическите обекти в околността на Казанлък представящи тракийската култура,сред тях попада и уникалният мегалит-обсерватория над с.Бузовград.
На територията на общината се намират и доказателства за походите на Филип II Македонски и синът му Александър Македонски и .За кратко време тук са престояли и гръцки,келтски и персийски завоеватели.
Много са и артефактите,свидетелстващи за римското присъствие.Известно е,че през този период за първи път се отглеждат рози в района.В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози,на един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Интересен факт е,че розата е гравирана на една от тракийските монети.
Не дълго след официалното приемане на християнството в Римската империя (началото на IV в. сл.Хр.),то намерило благоприятна почва и в Розовата долина.Това може да се твърди благодарение на откритата раннохристиянска базилика в местността "Клиселика" край близкото до Казанлък село Крън.Базиликата е датирана в края на IV в. началото на V в.,когато,според разкритите до нея други сгради, е изпълнявала функциите на епископски храм или на манастирска църква.
Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между кан Омуртаг и Византия.От времето на Първата и Втората български държави са открити руините на около десетина крепости: край град Шипка и селата Бузовград, Долно Изворово, Енина, Крън, Кънчево, Ръжена, Средногорово и Ясеново.
През Средновековието долината е административен център на Крънската хора,в която в определен период властва българският болярин Елтимир,a крепостта "Крън" е била негово седалище.
От 1370 г. районът е под османско владичество,като през първите десетилетия е обособена военна крепост.Тогава градът възниква на днешното си място-на левия бряг на Синята река ,след като османците унищожават българското селище на десния бряг.
През османския период е дадено името на селището,останало и до днес-Казанлък.Има различни предположение за произхода на това име: едно от първите е,че то произлиза от Казан и лък,което значи "прочута ливада";друга популярна верссия за произхода и името на града-от "къзанлар"-т.е.деца и жени,които излезли да посрещат някакъв султан(вероятно Мурад),преминаващ през тези места ;последната версия има и втори вариант-първите орди на османското нашествие са срещали в тукащните гори преди всичко бежанци от Тракия-деца и жени,затова уточнявайки заселището на бъдещия град,завоевателя използвал названието "къзанлар" (място където се намират жени и деца).
В не малко турски документи името на града съществува като "Акча Казанлък"-т.е.бял,красив Казанлък.
По време на Българското възраждане Казанлък претърпява голям стопански и духовен разцвет.Развиват се повече от 50 занаята - кожарство,медникарство,златарство,абаджийство,папукчийство,бъчварство и най-вече розопроизводство.Пренесена от Индия през Персия,Сирия и Турция,маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура,висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви.
През 1820 г. в Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов.Впоследствие градът става център на розопроизводството в България,а казанлъшкото розово масло добива известност,като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.
Възраждането е периодът,когато в Казанлък се издигнати и няколко църкви и манастир,това са:
Казанлъшкият манастир "Въведение Богородично" - основан през 1828г. от родената в Казанлък Сусана Генчева,която била послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”.
Църквата "Успение на Пресвета Богородица" - построена през 1834 г. с парите на богатите и труда на бедните жители от Калпакчийската махала на Казанлък,под ръководството на прочутия майстор от Одрин Санди Костов.През 1836 г. е открито училище в специално построена към църквата сграда,което е сред първите модерни училища в България.Този храм приютява и първото казанлъшко читалище,основано в края на 1860 г.
Черквата “Св. Троица” - построена от Одринските братя Георги и Санди Костови,и е осветен на трети март 1834 г. от Търновския митрополит Иларион.През 1858 г. към църквата е имало училище,а 1873 г. е създадено и читалище.Историческо събитие за храма е,че през месец февруари 1869 г. Апостолът на свободата йеродякон Игнатий – Васил Левски,е взел участие във вечерното богослужение.
Катедралният храм “Св. Йоан Предтеча” - построен през 1844 година по инициатива и под прякото ръководство на богатия и влиятелен казанлъчанин Стоян Груйоолу,на мястото където от края на ХVIII век се намирал метохът на Хилендарския манастир с килийно училище към него.през 1877 г. голяма част от стенописите ? са унищожени при опожаряването на града.Превърнат в хамбар през Руско-турската война,след Освобождението храмът бил възстановяван дълго.В 1896 година е построена нова камбанария,а през 1936 година отново и почти изцяло е изографисана от професорите Стефан Иванов,Никола Маринов и Дечко Узунов,с участието на казанлъшките художници Мара Чорбаджийска и Чудомир.Храмът представлява трикорабна базилика и има три престола,посветени на Свети Йоан Предтеча,Свети Йоан Рилски и Свети Харалампий.Иконите му са изработени от тревненски майстори,а иконостасът от майстора от Дебърско, Данаил.Църквата е най-големият православен храм в Казанлък.
Черквата “Св. Пророк Илия” - построена в 1865 г. на мястото на малка църква от 1812 г.,осветена е през 1872 г.Средствата за сторежа ? са събирани от гражданите на града начело с братята Бозвели.Иконите са от майстора Георги Данчов от Чирпан.Църквата претърпява на два пъти пожар- през 1877 (от турските войски) и в 1936 година.Днес тя е възстановена и е една от най-посещаваните църкви на града.
В близост до Казанлък се намират и двата манастира: Шипченски манастир "Рождество Христово" и Мъглижки манастир "Св.Никола".
Казанлък е с утвърдени традиции и в културно-просветно отношение.През 1836 г. Неофит Бозвели въвежда тук взаимната метода на обучение,през 1860 г. се създава първото читалище,а през 1873 г. - читалище "Искра".През 1883 г. отваря врати Казанлъшкото педагогическо училище,създало стотици добре подготвени учители за цялата страна.
В Казанлък има и няколко запазени къщи във възрожденски стил,влизащи в етнографския комплекс “Кулата”,намиращ се в най-стария едноименен квартал на града.На ул. “Княз Светополи Мирски” в две реставрирани къщи са уредени етнографски експозиции - селска къща от подбалкански тип от края на XIX век и градска къща (Хаджиеновата) от средата на XIX век със съответния интериор за начина на живот през съответната епоха.
По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия,поради което градът е почти напълно опожарен.През 1877 г. башибозуците,настъпващи с войските на Сюлейман паша,изклали в църквата “Св. Пророк Илия” около 200 казанлъчани,потърсили последно убежище в храма.
След Освобождението на Казанлък от османско иго занаятите в него западат,заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града.Развива се предимно текстилната промишленост.Днешното акционерно дружество "Розова долина" е основано като предачна фабрика още през 1890 г. от братя Стайнови.Добри позиции на пазара завоюват самолетната промишленост (фабрика "Капрони") и военната промишленост (фабрика "Арсенал" - 1924 г.).
Днес,почти цялата историята на Казанлъшкия край,може да се проследи в Градския исторически музей-създаден през 1901 г.,той е един от най-старите в България,с неговите над 70 000 експоната.
В Казанлък се намира и единственият в България и на Балканите Музей на розата.Всяка година в края на първата седмица на месец юни се провежда традиционният Празник на розата,най-колоритното събитие в града на розите.
