Вуково е село в Западна България,намирасе  в община Бобошево, област Кюстендил.
Разположено е в планински район,в полите на Поглед планина, в близост до река Струма.Селото се намира на 5 км. от общинския център - гр.Бобошево;на 27 км от гр. Дупница ,на 39 км. от областния център - гр.Кюстендил, на 30 км. от гр. Благоевград и на 90 км. от гр. София.
Населението му е 74 жители (2010г.),а някога е наброявало повече от 1600 ж.
Старото има на Вуково е било “Вакаво” - църковно място.
Няма запазени писмени сведения за възникване на селото, но се смята, че то е едно от старите селища в областта. Свидетелство за това са откритите археологически паметници в района на селото - антично селище, некропол и късноантична крепост.
Крепостта се Намира на 1,5 км. югозападно от селото, върху възвишение, известно под името "Чуката", в местността "Градището". По периферията на височината са запазени основи на крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан, ограждащ площ от около 3 дка.В най-високата част на крепостта има остани от църква,именувана от местните "Св. Георги".
Според легендата селото се е местило няколко пъти,което личи от отдалечеността на двете махали(горна и Долна).В подкрепа на това говорят откритите медни съдове сред зидовете на църквата "Св. Архангел Михаил",намерени са грамадни делви и върхове от копия до руините на старинната черква "Св. Георги",както и останките от средновековните  храмове "Света Богородица" и "Св. Спас".
По време на турското робство Вуково влиза в хаса Бобошево като българско раетско село под надзора на местен спахия от съседно село.Тази относителна свобода и липса на турци в селото е позволила на населението да съхрани своята християнска вяра и традиции.Доказателство за това са множеството запазени християнски храмове,някои от тях доста добре запазени с уникалните си стенописи-църквата "Света Птка"(1598 г),други добре запазени външно,но вече с значително увредени стенописи-църквата "Св. Никола"(1557 г.),и за жалост има и такива ,от които са останали само руините и основите на зидовете им-"Успение Богородично" и "Св. Йоан Рилски".
Силно застъпеното християнство и български дух в селото се потвърждават и от многото оброчища в района: "Св.Илия","Св. Петка","Св. Петър","Св. Богородица","Св. Георги","Св. Спас","Св. Рангел","Св. Варвара" и др.
Безспорно най-голям интерес представляват,като най-добре съхранени, оцелелите до днес късносредновековни черкви "Св. Петка" и "Св. Никола".
През Възраждането вуковци строят в центъра на селото и най-новата си черква "Въведение Богородично" (1858 г.).
Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.